Млада жена прегръща мъж, след като го е завила с хавлия. Той е толкова изтощен, че не може дори да говори. Жената е с тъмни очила, за да не се виждат сълзите й.

На тази трогателна снимка във Фейсбук се натъква кореспондентка на в. “Билд” в Атина. Тя издирва двамата и описва историята.

На снимката, развълнувала хиляди, са бившата гръцка манекенка Сандра Цилигериду (43 г.) и сирийският бежанец Мохамед Бесмар (31 г.). Жената току що е извадила от морето край бреговете на остров Кос клетника, който 13 часа се е борил за живота си.

Сандра, която е майка на три деца, тези дни е била със семейството си на курорт на остров Кос. Съпругът й останал на малката яхта, тя се гмурнала с децата в морето. Сандра съзира във водата бебешки дрешки и банкноти.

"Мигновено изтръпнах, сещайки се за много удавени бежанци в опит да се доберат до сигурен бряг. Не виждах обаче хора в морето", разказва жената.

Изведнъж обаче съзира две ръце да се подават от водата. Тя вика на помощ съпруга си и двамата изтеглят на яхтата си мъж, който трепери и не може дори да говори.

Едва по-късно става ясно, че спасеният се казва Мохамед Бесмар, който е дизайнер от Алепо. В съдбовния ден той и още 40 бежанци поемат призори с гумена лодка от турския бряг край Бодрум към гръцкия остров Кос. Плавателтият съд е без мотор, управляват го само с две гребла. Изведнъж морска вълна отнася едното гребло. Избухва паника, в лодката е и бременна жена. Мохамед се хвърля във водата да дири греблото. Вълните бързо отнасят лодката. Приятел хвърля на Мохамед спасителната си жилетка.

Всички успяват да се доберат до брега на Кос и веднага алармират крайбрежната охрана, че в морето е останал техен събрат по съдба. Започва издирването му, но без успех. Мъжът прекарва 13 часа в морето, преди да бъде съзрян от Сандра.

"Като се посъвзе, ми каза, че ако съм го открила 10 минути по-късно, щял вече да е мъртъв", разказва жената и подава на репортерката на "Билд" трогателно писмо, изпратено от Мохамед:

"Преди да благодаря за спасения ми живот, искам да се извиня на гръцкото правителство, че стъпих нелегално на ваша земя. Нямах друг изход, трябваше да избягам от ада на войната в моята родина Сирия. (...) Бях толкова изтощен, че дълго не можех да разкажа нещо за себе си, дори не знаех колко време съм прекарал във водата. Когато почувствах, че смъртта приближава, съзрях спасителката си. Искам да изразя най-дълбоката си благодарност на Сандра."

Разказвайки драматичната история, жената не може да сдържи сълзите си. Те са израз на човешко вълнение, но и на гняв: "Улиците на Кос са пълни с бежанци. Те спят под открито небе, а Европа нищо не предприема. През зимата тук ще има трупове. Това, което направих, е нещо съвсем естествено, един съвсем нормален жест на човещина. Но това би трябвало да прави и всеки друг. Длъжни сме да помогнем на тези хора, това е наш дълг. Европа загуби своите ценности, хуманността си. Време е да се събудим!"