ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ
БРЮКСЕЛ—Европейският съюз се готви за нова газова криза.

Снощи изтече крайният срок, който руският газов монопол „Газпром“ беше дал на Украйна да плати сметката за доставките през март. Това не е станало.

Руският президент Владимир Путин днес свика заседание на правителството за общия дълг от 2,2 милиарда долара, който Украйна има към „Газпром“.

Събитията се развиха на фона на нарастващо напрежение между Русия от една страна и Украйна и Запада от друга заради бунтовете на руски сепаратисти в Източна Украйна и призивите им към Кремъл да прати войски, за да им помогне да се присъединят към Русия както Крим.

В Брюксел еврокомисарят Гюнтер Йотингер събра така наречената Газова координационна група. Тя включва експерти в сектора от държавите-членки и от индустрията.

Според официалното съобщение на Комисията темата на заседанието е била „да се направи преглед на положението с доставките в различните държави членки и да се обсъдят възможните мерки за гарантиране на сигурни доставки на газ по координиран начин както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива“.

В заседанието взе участие и украинският министър на енергетиката Юрий Продан. Руски медии го цитираха по-рано през деня да казва, че след като Русия по-рано този месец повиши цената на 1000 кубически метра газ за Украйна от 268 на 485 долара, „има риск от спиране на газовите доставки за Украйна и съответна заплаха от спиране на транзита на газ за Европа, тъй като възможностите на Украйна да поддържа транзита са ограничени“.

Ако това се случи, първите засегнати страни ще са в Източна Европа, включително България. Страната ни има запаси да издържи два месеца, ако газът от Русия спре, съобщи миналия месец министър-председателят Пламен Орешарски. 

„Европейската комисия очаква Русия да спазва задълженията си към ЕС за доставки и Украйна – задълженията си за транзитиране,“ коментираха от кабинета на Йотингер. Казаха още, че предмет на днешното заседание в Брюксел са били възможностите и желанието на държавите-членки и на газовите компании в тях да си сътрудничат и да  проявят солидарност при евентуална нова газова криза.

„Става дума за гъвкавостта, прозрачността и желанието да си помагат,“ каза източник от Комисията пожелал анонимност. Договорите, с които компаниите оперират, количествата, с които разполагат, са търговска тайна и това е проблем за координацията на доставките при положение на криза.

Комисията събира данни, за да докладва пред редовната среща на върха през юни за възможностите на ЕС да се справи при намалени или спрени руски газови доставки.

„Участниците признаха, че последните развития, особено подобряването на газовата инфраструктура, значително подобриха позициите на няколко държави-членки на ЕС,“ се казва в съобщението за заседанието на групата. „Участниците подчертаха, че вътрешният пазар на енергия е гръбнакът на сигурността на газовите доставки в ЕС и решаващата роля, която индустрията играе в това отношение“.

„Ролята на хранилищата и на алтернативните собствени източници за производство трябва внимателно да се проучат,“ се казва още в съобщението.