Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Заграбени от нацистите и напразно издирвани в продължение на десетилетия 1406 картини за над 1 милиард евро на именити майстори на четката неочаквано бяха открити м . г. в дома на Корнелиус Гурлит (81 г.) в Мюнхен. 
Крайно спорни се оказаха 1280 от тях. Става въпрос за творби на Пабло Пикасо, Марк Шагал, Анри Матис, Макс Либерман, Емил Нолде, Дюрер, Реноар и др. Някои от картините досега дори не са били известни, като автопортрети на Ото Дикс и на Марк Шагал.

За съдбата на платната сега се споразумяха федералното правителство, правосъдното министерство на Бавария и адвокатите на Гурлит. Той ще се раздели с всички платна, за които има безспорни доказателства, че те са били нацистка плячка. Картините ще бъдат върнати на собствениците или на техните наследници. Всички останали платна прокуратурата в Аугсбург, която нищи аферата, ще върне на Корнелиус Гурлит.

До изясняване на собствеността колекцията ще продължи да се съхранява в тайно депо в Аугсбург.  Само че тя вече няма да се води като конфускувана, а само ще е на отговорно пазене.

“Г-н Гурлит декларира, че ще предаде доброволно картините, които са били заграбени. Ние сме особено радостни, че можахме да подпишем договор с него, независимо, че следствието още тече”, каза министърката на културата на Бавария Моника Гютерс.

Каква е сагата с колекцията за над 1 милиард евро?

Тя започва да се разплита на 22 септември 2010 г. Германски митничари проверяват бърз влак, пътуващ от Цюрих за Мюнхен. Около 21 ч те откриват у пътник 9000 евро. Сумата е под позволените за пренасяне през граница 10 000 евро. Въпреки това митничарите са подозрителни. Съставен е протокол, вписано е и името на приносителя – Корнелиус Гурлит, тогава на 77 години.

При опит обаче впоследствие той да бъде издирен за показания, властите не могат да го открият. Няма го в адресните регистри, не е здравно осигурен, не получава и пенсия. Открит е едва през февруари 2012 г. При извършен обиск в апартамента му в Мюнхен на 28 февруари с. г. в жилището са намерени 1406 картини. Още от пръв поглед става ясно, че това са ценни творби на именити майстори. С опаковането и изнасянето, което трае до 2 март, е натоварена специализирана фирма. 

Започва да тече следствие. Корнелиус Гурлит е заподозрян в укриване на заграбени от нацистите картини, собственост на евреи.

Всичко се пази в най-строга тайна до 3 ноември м. г., когато сп. “Фокус” излезе с публикация, която отекна в Германия като атомна бомба. Прокуратурата в Аугсбург бе принудена да даде пресконференция.

Малко по-късно за пръв и последен път пред “Шпигел” проговори и Корнелиус Гурлит. 

На 28 февруари 2012 г. заранта той изтръпва – разбиват вратата на жилището му. Жегва го мисълта, че крадци ще посегнат на смисъла на живота му - колекцията от картини. 

Неканените гости са прокурори, следователи и митничари –  30 души. Те нахълтват в неговия свят и остават там цели 4 дни. Опаковат картините, от които само 121 са с рамки и ги изнасят. Корнелиус е свит в един ъгъл, наредено му е да мълчи. Кошмарът приключва на 3 март м. г. или може би точно тогава започва. Очите на възрастния мъж се пълнят със сълзи, когато се взира в оголелите стени, където до скоро са били любими негови картини, зеят празни и шкафовете, в които е съхранявал съкровището си. Цари пустота – в апартамента и в душата му. Години наред е разговарял само с картините си. Те са били единствените му приятели през десетилетия самота.

Телевизор няма, а и радиото вече не включва, за да не чува какъв престъпник е бил баща му, търгувал със заграбени картини.

Признава, че е имал известна вина за сполетялото го нещастие – раздялата с наследството, оставено от баща му. Длъжен бил като него да го пази от погромите на нацистите, от сеещите смърт и разруха бомби, от руснаците и американците. За Корнелиус баща му е бил герой, а той самият сега се оказал негодник. Нито за миг не е и помислял, че пазейки завета на родителя си, той е съхранявал и творби, които вероятно не му принадлежат напълно. Баща му е бил сторонник на модерното изкуство. Да, влязал е в съюз със Сатаната, продавайки произведения на “упадъчното изкуство”, вероятно и заграбено от нацистите, но това е таил в себе си. Вкъщи винаги се е говорело срещу Хитлер. Всъщност баща му се е опълчвал на фюрера по свой начин – спасявайки стотици картини от кладите.

“Баща ми често е бил подлаган на гонения / при баба еврейка – б. р./, падал е, но отново се е изправял,” споделя синът. За разлика от него той винаги е бил плах и нерешителен, но е наследил влечението към изкуството.

Укорява посмъртно и майка си, която не пожелала да се раздели с Германия. След смъртта на баща му през 1956 г. в Дюселдорф тя непременно искала да се засели в Мюнхен. Тогава мечтала да се докосне до безгрижния живот на богатите баварци, които не се интересували от имането на другите. По това време Корнелиус е на 24 години и пословично нерешителен. Той следва безропотно майка си, която през 1959 г. купува два апартамента в Мюнхен за дъщеря си и за сина си, при когото доживява дните си.  След смъртта й през 1967 г. Корнелиус, който е само на 35 години, заживява единствено с кратините си, само с тях разговаря.

Вече възрастен, синът смята, че майка му е сбъркала. За него Мюнхен  е утробата на злото. Тук през 1920 г. е основана нацистката партия. Сега в този град той е превърнат в изкупителна жертва. Болен е и смята, че не му остава много на този свят. Защо тия, които са разбили вратата на жирището му, не са изчакали смъртта му? Той нищо и никого не е обичал така, както картините си. Дори никога не е бил влюбен в жена. Преживял е обаче много раздели – смъртта на баща си, на майка си и на сестра си. “Най-болезнена беше раздялата с моите картини. Надявам се всичко бързо да се изясни и най-сетне да си ги получа”, проронва Гурлит.

Съжалява и за обиска във влака на връщане от Цюрих. Преди 20 години е продал в Швейцария картина и е вложил парите в тамошна банка. Понякога пътувал, за да изтегли сума, с която да преживява.

Ако доживее да му върнат картините, Гурлит отново ще закачи “Пианистката” от Карл Шпицвег, рисувана през 1840 г., в антрето, където навремето я е поставила майка му.

А каква е истината според Корнелиус за колекцията?

Той я наследява от баща си Хилдебранд (1895 – 1956). Родителят е един от четиримата корифеи по история на изкуствата по времето на Третия райх, натоварени от нацистите да продават зад граница творби, дамгосани като “упадъчно изкуство”. На хазната й трябва валута.

Войната свършава. В продължение на 3 години Хилдебранд Гурлит е разследван за пронацистка дейност и оневинен. През 1948 г. той става директор на Музея по изкуствата в Дюселдорф, оставя ярка следа в културния живот на града, улица там и до днес носи неговото име.

Противно на твърденията Хилдебранд Гурлит не само, че не крие колекцията си от картини и графики, но през ноември 1955 г. на 15 страници разказва нейната история. Написаното се съхранява в архива на Дюселдорф. 

На 9 ноември 1956 г. Хилдебранд Гурлит загива при автомобилна катастрофа в Дюселдорф. Отговорността да опази съкровището пада на сина му Корнелиус Гурлит. Каква част от него ще му бъде върната, още никой не знае.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.