А сега нека си представим един задушевен монолог на една успяла секс кукла. Той би могъл да се състои в Димитровград, в една сладкарница, в стил фалшиво рококо и много розови възглавнички. Единственият слушател е колежка на секс-куклата, която още е нова в занаята.

 „Виж к'во ще ти кажа, няма да му пускаш още. Отбивай го, малко да се нахъса, слушай кака си. На един мъж като му легнеш, вече не си му интересна. Ще се дърпаш малко, ма. Колкото повече се дърпаш, толкоз повече се качва офертата. Аз, знаеш ли, каква загубена бях. Като завърших фолклорното в Котел се прибрах на село. Хубаво, че почнах работа като продавачка в смесения магазин. Простотия, гумени галоши, захар, пирони. Абе не е като МОЛ-а. И само някакви простаци ми се лигавят.
 После се махнах от село и почнах с фолка, ама и там не беше лесно. Важното е да знаеш с кого да легнеш. Да разбереш кой е точния чичко. Аз поне глас имам, ами онези парцалки – един верен тон не могат да изпеят, обаче надули циците, издули устните, устата им на вагина заприличала и са вървежни - другото при записа се оправя. На наште пърчове им дай кючеци, гюбеци, никой не те слуша, ами в циците ти гледа. И си хванах един Жоро - чиста мутра, ама ми играеше по свирката, щото и аз. Така и две години джиткахме, ей тез цици са ми от него. Добре ама като се разделихме с нож ме подгони - "Мои са казва тия цици, аз съм ги плащал, сега ще ти извадя силикона". Хубаво че се разбраха с новия. Той му плати едната и досега не знам лявата ли му плати или дясната. После всичко тръгна като приказка. Изрусих се, нали знаеш "русо гладно няма". После един баровец ме забърса, ей тия устни са ми от него. Майка ми вика - "К'во е туй ма, сякаш пчела те е ужилила!". Викам и, ти ако знаеш Мичето сякаш стършел я ужили нея. И тръгнаха нещата, записи, концерти, клипове. И на избори съм пяла. Даже и при Славито участвах. В Америка ходих, ама там беше тъпо. В една вмирисана кръчма пях. Тука казах, че залата била пълна, а да идат да проверят. Моя ми купи един апартамент в "Иван Вазов". Той е дъртак, ама парите не си ги знае. Апартамента кукла и библиотека имам даже, всичко на Пауло Коельо съм си купила, много умен човек. Едно футболистче има сега, обеща ми нови зъби, издължаване на косата и липосукция. Пък след време ще видим - може и краката да си удължа. Не знам първо лещи ли да си сложа или да си коригирам носа. Те футболистите са много тъпи пичове, ама умират за фолка. Пък нека да ми викат „силиконка”. Всичко по мен е вносно. Това е "Версаче", това е "Долче и Габана". Нищо българско няма по мене. Освен дето пея на български, де. Ама простаците, дето се тъпчат по концертите, английски не знаят. То не че и аз знам. Но това са рисковете на професията. Не се оплаквам, да ти кажа. Като си спомня смесения магазин на село, направо сама си завиждам. Плочките ми фаянсови - от Италия- само банята ми 10 000 струва. Дето се вика - тръгнала съм от селския нужник и съм стигнала до италианския теракот. Пък като си известна - всичко става - я „Сървайвър”, я „Биг Брадър”. Да ти кажа, намислила съм да завърша право в Свободния университет. Те и професорите са мъже. За учението всичко давам. Дето се вика – съчетавам полезното с приятното. Мога и телевизионна водеща да стана, я какви олигофрени станаха водещи. Пък нека да викат, че съм била пеещо месо. Аре да тръгвам, че имам час за козметичката. Не се бъркай, аз ще платя, пък ти, кака, ще черпиш като станеш звезда. Само ме слушай. Майната му на гласа. Никой не иска да те слуша. Да гледат искат, да гледат голо.