ЙОХЕН БИТНЕР

Русия разпалва сега нова война? Този път в Далечния север, за да сложи ръка върху природните ресурси на Арктика? Това наскоро можеше да се прочете в някои новини. Русия прати "военни кораби" в Арктика, заявяваха заплашително там - цяла ескадра, десантни кораби и танкери, а също и подводница за противовъздушна отбрана.

Какво става там? По-скоро, абсолютно нищо. Във всеки случай, нищо съществено. Това, което се случва в Арктика в продължение на няколко години, малко прилича на конфронтация, а поне досега прилича на мащабно сътрудничество.

Не само Русия очаква нови икономически перспективи от климатичните промени в региона.

Също така Канада, Норвегия, Дания (представена от Гренландия) и САЩ смятат да открият нови морски маршрути и да усвоят огромни запаси от суровини.

 

По-голямо военно присъствие от всички страни

 

Геолозите смятат, че зад Полярния кръг може да се намират до 30 на сто от досега неизследваните заради от природен газ на планетата. Въпреки това, всички страни, граничещи с тази територия, знаят също така, че експлоатацията на тези ресурси, както и предполагаемите нови транспортни маршрути, са възможни, ако съседите се занимават с това заедно. И това също така означава, макар да звучи парадоксално, повече военно присъствие от всички страни.

Арктика може да стане Елдорадо. Но тя е и ад. Шест месеца там цари тъмнина. Тежко, непредсказуемо време.

Дори насред лятото има плаващи ледове, които могат да пробият танкерите и петролните платформи. Бреговете са необитаеми. Съответно фактически няма никаква възможност някой да се притече на помощ на моряците или техниците. Казано накратко - който иска да търси тук някакви съкровища, трябва първо да проучи местността.

За това е необходим ледоразбивач, ресурси за спасяването на хора в морето, маршрути за снабдяване, осигуряване на ескорт. С една дума - тежко оборудване, което обикновено го имат само армиите и бреговата охрана. Затова не всяко увеличаване на въоръжаването е автоматична агресия. В момента не само Русия подготвя повече кораби, самолети и войски за Севера. Норвегия и Канада правят съ щото.

Разбира се, преди няколко години Кремъл направи това, което може да бъде интерпретирано като претенция за хегемония.

През 2007 г. полярният изследовател Артур Чилингаров заби от подводницата си на морското дъно руския флаг, уж на самия Северен полюс.

Но, на първо място, времето, когато звучаха подобни претенции, вече мина. И, второ, сам по себе си Северният полюс, колкото и тъжно да звучи, нищо не струва.

Който каквито и претенции да има, това се регулира от ООН, по-специално от нейната Комисия по границите на континенталния шелф. За икономическото право е важно докъде се простира геоложкото разширение на страната върху морското дъно. Пълна яснота по този въпрос засега има само Норвегия, защото тя навреме подаде в ООН заявка за проверка.

Русия, Дания и Канада, както и преди, трябва да уточнят разстоянието на своето подводно разпростиране. И трите страни твърдят, че Северният полюс принадлежи на тях. Но, в края на краищата, отговорът на този въпрос ще има в най-добрия случай символично значение. Морето на Северния полюс е твърде дълбоко, а прогнозираните там природни ресурси са твърде малко, за да може нещо да бъде продадено на печалба.

Все по-съмнително става дали си струва изобщо да се дълбае и добива в Арктика. Независимо колко газ и петрол има под ледовете, това няма да промени законите на термодинамиката. Ако потреблението на енергията за добив е по-високо от доходоносността на енергията, начинанието като цяло е безсмислено. Изглежда, в момента е точно така. Откакто САЩ със своята технология за водно разкъсване на пласта могат сами да се осигуряват със суровини, цената на газа падна толкова, че полярният г аз просто ще се окаже прекалено скъп, за да бъде рентабилен. Ами да. Така че, изглежда, всички кораби се оказаха грешни инвестиции.

-----

* Авторът е германски журналист, сътрудник на вестник "Ди Цайт" в родината си и на американския "Ню Йорк таймс". Препечатваме статията му от "Ди Цайт".