Това, че в Германия съществува култ към велосипеда, може да се заяви без никакво колебание. Да – и автомобилите във Федералната република не са малко /52 коли на сто души/, но велосипедът е на поне толкова голяма почит, още повече, че не замърсява околната среда, няма риск да попаднеш с него в задръстване, а и е фактор за добрата физическа форма.

Затова положителното отношение към него започва да бъде развивано максимално отрано: първо на дървени колела без педали, после постепенно на все по-голями и по-големи машини, докато се стигне дотам да не можеш без него – и като средство за придвижване до работа, и като възможност за приятно прекарване на свободното време. Преувеличвам, разбира се, придвижването е отлично възможно и без велосипед – дори и само благодарение на перфектния обществен транспорт, но в случая става дума за нещо друго – за стремежа да се поддържаш, полагайки паралелно грижа за природата.

Във вторник децата трябва да дойдат на училище с колела, нарежда учителката от началните класове и не оставя никаква избор на родителите, те просто трябва да се съобразят. Оттам нататък започват интензивните занимания по запознаване на малчуганите с правилата – под ръководството на полицейски служител и със съдействието на жертвоготовни възрастни  децата започват да обикалят из квартала и да придобиват необходимите за бъдещето умения. За тях е предвидена специална територия – до 12-годишна възраст им е позволено да карат по тротоарите. Но и след това ни най-малко не е рисково – велоалеите текат навсякъде паралелно на шосетата и гарантират на колоездачите безпроблемно придвижване.

Сред най-новите идеи в тази сфера е и създаването на веломагистрали, по които ще може да се развива по-висока скорост, но и без тях условията са отлични – трасетата са надлежно маркирани, автомобилистите неизбежно бдят с четири очи за преминаващи колоездачи, а и те самите достатъчно добре се грижат за себе си – обичайно са съответно екипирани, включително с все още незадължителните по закон каски.

Каските не са задължителни, но повечето велосипедисти не ги свалят.

Изложенията за продажба на велосипеди са едни от най-добре посетените, магазините, които ги предлагат, не остават никога без клиенти, а различни мероприятия на местно ниво постоянно се грижат за подобряване на „велосипедната“ култура на гражданите и за разширяване на тяхната информираност какво още може да се направи, за да бъде придвижването по този начин още по-безопасно и безпроблемно. Например – чрез специален аксесоар за спиците, благодарение на който те се открояват в тъмното и велосипедът не може да остане незабелязан.

Различни акции са предназначени да запознаят по-добре
млади и стари велосипедисти с опасностите на пътя.

Инцидентите, разбира се, не са рядкост, но както сочат данните – към половината от тях са предизвикани от самите велосипедисти, окрилени от прекалените си предимства, които не е да не водят и до арогантност понякога. Но всъщност освен права, имат и задължения, включително санкции, които никак не са малки – 20-35 евро за липсващ или дефектен фар, пак толкова за придвижване извън предназначените за колела пътеки, от 60 евро нагоре за несъобразяване с червената светлина на светофара.

Редица германски градове се стремят да се нарекат „Велосипедна столица на страната".

Велосипедистите в Германия си имат и съюз, представляващ техните интереси /с около 150 000 членове/. А и властите във всеки град буквално се чудят какви още нови улеснения и възможности да им създадат. Затова не само поставят надписи по алеите „Внимание – неравности!“ /ако корените на околните дървета създават неудобства/, но и организират всякакви акции, предназначени да разширят още повече приложението на автомобилната алтернатива. Като всичко, разбира се, тръгва „отгоре“ - в Германия от 2002 съществува национален план за развитие на колоезденето, който предвижда до 2020-та година 15 процента от придвижванията да се извършват на две колела. За целта са отделени значителни средства /недостатъчно според Съюза на велосипедистите/, с които дължината на велоалеите ще се увеличи още повече от сегашните около 75 000 километра.