Омбудсманът не ръководи службите за сигурност, не може да те подслушва, не може да контролира трафика и не може да те арестува. А Мая Манолова не е толкова богата, няма медии и не отказва интервюта.

Това са единствените разлики между 14 юни 2013 година и 30 юли 2015 година. Това са единствените разлики между избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС и избирането на Мая Манолова за омбудсман на Републиката.

Има и още една разлика – Пеевски бе избран явно, Манолова – тайно. Така днес знаем кой е гласувал за Пеевски, но не знаем кой е гласувал за Манолова.

Червената депутатка е най-доброто, за което избирателите на БСП могат да мечтаят – тя е всеотдайна, неуморна, стъпвала е във всяка махала в избирателния си район, не бяга от сблъсък, защитава открито позицията си.

Позицията на омбудсман обаче е друго. Тя е последна надежда на граждани, които са се сблъскали с превзетите от абсурда и от мафията институции. Омбудсманът е партньор на гражданите, които не се отказват, борят се и искат да променят живота в България. Омбудсманът е символ на активния гражданин, който – въоръжен единствено с аргументи и воля – понякога може и да побеждава държавата. Само понякога.

Три пъти в горния параграф използвах думата „граждани“ като определение за активни, честни и уважаващи закона и човешките права хора. Мая Манолова има поне три проблема с тях.

1. Петното

През лятото на 2013 година, когато хиляди българи всекидневно протестираха за оставката на Пламен Орешарски заради предложението му Делян Пеевски да бъде избран за председател на ДАНС, десетки доказани неправителствени организации прекратиха партньорството си с Мая Манолова. Тогава тя беше заета с изработването на нов Изборен кодекс и в процеса участваха не малко организации. До 14 юни.

Мая Манолова подмени диалога, легитимира никому неизвестни досега сдружения, организира посещението им при премиера и извади на сцената типове като Петното. После той застана до вътрешния министър Цветлин Йовчев и поиска помощ, за да „започне веднага да арестува“ протестиращите срещу правителството.

"Има рискове кои хора ще попаднат в диалога с властта и парламента, но това е пътят, за да се чуе гласът на хората", коментира тогава Манолова.

2. Клеветите

Това бе бурно лято за червеното острие. Тя бе единственият депутат от управляващите, който не се страхуваше и заставаше очи в очи с протестиращите. Но и това не е достатъчно, за да си омбудсман.

"Вече едва ли има човек в България, който да не е наясно, че една огромна част от протестите в София се плащат. Има си тарифа“, каза тогава Манолова.

И не спря дотук.

"Бих казала, че това е една нова форма на временна заетост. И доста хора успяха да си покрият разходите през летния сезон, някои да отидат на море, благодарение на финансирането по време на протестите. Тази временна заетост, която ако продължи през есента, сваля малко от ангажиментите на социалния министър да търси подпомагане за тези хора, защото едни други хора им плащат за това да ходят на протести".

Тези твърдения до едно останаха недоказани, но за сметка на това станахме свидетели на публични разправии за обещани, дадени и недадени пари около нейните партньори от нейното гражданско общество – Петното и другите.

3. "Атака“

В началото на тази година БСП и „Атака“ организираха общ протест срещу споразумението, което урежда възможността за 16-милиардния заем. Напълно легитимен повод за протест. И напълно нелегитимно поведение. Мая Манолова застана пред знамената на „Атака“ и това по никакъв начин не я смути.

Хигиената е част от качествата, които може и да не са описани като изисквания, но са задължителни за човек, който иска да бъде обществен защитник. Омбудсман под знамената на екстремистка организация, продаваща омраза... Найс, а?

Омбудсманът е човек, който не участва в задкулисни схеми. Имаме доказателства за поне две схеми, в които Мая Манолова е участвала: избирането на Делян Пеевски и... собственото й избиране.

П.П. Май забравих за аферата „Костинброд“. Надявам се, вие не сте забравили.