През 2013 г. наблюдавахме разнообразни форми на натиск, опити за сплашване и нападения над журналисти. Никакъв прогрес не бе отбелязан по случаите на нападения от тази и предходни години.

На 16 септември вечерта личният автомобил на водещата на “Тази сутрин” по bTV Генка Шикерова пламва изведнъж пред дома й в квартал “Гео Милев”. По думите на Шикерова пред bTV, става дума за умишлен палеж. БХК изпрати отворено писмо до СДВР по повода, като заяви:

“Настояваме този очевиден опит за сплашване на журналист, целящ да ограничи свободата му на изразяване чрез задействане на тежките механизми на автоцензурата, да срещне бързо и професионално разследване, което да доведе до установяване и задържане на извършителите и поръчителите. Ефективното разследване на нападенията над журналисти следва да е основна гаранция за свободата на изразяване. Липсата на такова разследване води до тежки последствия както за журналистическата професия, така и за цялото общество”.

От ОССЕ също призоваха за бързо разследване на случая. Извършители обаче така и не бяха установени.

В нощта на 23 срещу 24 юли полицията извърши недопустима свръхупотреба на сила спрямо мирно протестиращите, събрали се около сградата на Парламента. БХК излезе с позиция, в която отбеляза, че допълнителна тревога предизвиква фактът, че сред пострадалите от полицейското насилие има и журналисти, изпълняващи служебните си задължения. Някои от тях са оскърбявани и удряни от полицаи, без по никакъв начин да са дали повод за такова поведение. За БХК това представлява недопустимо ограничаване, с насилие, на свободата на изразяване на медиите и на правото на информираност на гражданите. БХК призова прокуратурата да направи бързо, пълно и безпристрастно разследване на случая и публично да оповести резултатите от това разследване.

“Репортери без граници” също осъди случаите на полицейско насилие над журналисти и блогъри по време на отразяването на блокадата на парламента в София. До края на годината обаче по случаите на нападение на журналисти не бе повдигнато обвинение на нито един полицейски служител.

На 26 юни вечерта председателят на Народното събрание Михаил Миков направи обръщение по БНТ и БНР, в което отправи „критики” към свободните медии заради начина, по който информират обществото относно недоволството от властта, и „препоръки” към неправителствените организации как да се държат. По този повод БХК припомни с писмо, че журналистите и неправителствените организации са независими и не могат да получават съвети от властта, защото противното би ликвидирало свободата на обществото.

По време на антиправителствените протести депутатите завзеха ефира на обществените медии в опит да прекъснат отразяването на случващото се на улицата. Народният представител Антон Кутев от БСП обясни редовното няколкочасово излъчване на парламентарните заседания по БНТ и БНР с: “излъчваме пряко, за да види обществото, че работим”. Законът дава право на депутатите да решават кога да наредят директно излъчване в двете обществени електронни медии.

През април журналистът Христо Христов, основател на сайта desebg.com, даде гласност на отправената към него и семейството му смъртна заплаха. В резултат общественици, правозащитници и журналисти призоваха ГДБОП, МВР и прокуратурата да изпълнят задълженията си и разкрият авторите й. Такива обаче не бяха разкрити до края на годината.

През април прокуратурата извика на разпит журналиста от сайта „Медиапул” Борис Митов два часа след публикуването на материала му “Българският “Уотъргейт”: А кой ще проверява проверяващия?” във връзка със скандала с подслушването от МВР. След като прокурорът неколкократно се е опитал да разбере кои са източниците на Митов за написването на материала, той е бил заплашен с образуване на досъдебно производство във връзка с публикувани в статията материали за процеса срещу Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров, разсекретени през 2010 г. от съдията от Софийския градски съд Иван Коев.

БХК окачестви прекия и сериозен прокурорски натиск над Борис Митов като драстично посегателство върху свободата на словото, в това число правото на обществото на информация. За БХК осъщественият от прокуратурата опит за принуда над журналист посредством злоупотреба с власт под формата на заплашване с образуване на наказателно производство срещу него следва да се схване като отявлена репресия за сплашване на медиите.

През септември, след писмо, което бе окачествено като натиск от страна на Корпоративна търговска банка (КТБ), бяха освободени двама от коментаторите на българската редакция на “Дойче Веле” (ДВ) - Иван Бедров и Еми Барух. БХК излезе с писмо до “Дойче Веле”, в което заяви, че това е изключително тревожен сигнал, както и че е притеснително как ДВ се поддава безкритично на натиска на КТБ. Журналисти, правозащитници, преподаватели по медии и право също пратиха писмо до медията, в което заявиха, че са силно смутени от освобождаването.

В резултат българската редакция на “Дойче Веле” публикува своя позиция, в която се казва, че ДВ е приключила вътрешната проверка на българските си публикации за КТБ и ще бъде обсъдено как да продължи сътрудничеството с Бедров и Барух. От редакцията посочват още, че “независимо от реакцията на КТБ, ДВ и занапред ще публикува журналистически материали за банката и за председателя на Надзорния съвет”.

През декември общо 11 данъчни проверки бяха назначени на критичните към правителството издания на Икономедиа АД (издател на “Капитал”, “Капитал Daily” и “Дневник”), фондация “Капитал”, на Галя Прокопиева, която от 1 януари пое поста на изпълнителен директор на фирмата, на единия от издателите - Иво Прокопиев, и на няколко фирми от структурата на Алфа финанс холдинг, в която той е основен акционер. Все още няма официален отговор от прокуратурата с нейно разпореждане ли е възложена тази ревизия, както и по какво дело/ преписка е разпоредена тя. По неофициална информация проверките са възложени по разпореждане на зам.-градския прокурор Роман Василев.

Телевизия СКАТ, също критична към правителството, на свой ред стана обект на данъчни проверки, разпоредени, според представители на самата телевизия, вследствие на сигнал от партия “Атака”. През декември Националната агенция за приходите назначи данъчна проверка на БХК по искане на ВМРО. Във връзка с това няколко неправителствени организации изразиха загриженост.

През 2013 г. продължи разпределянето на средства от страна на властта в полза на медии с позитивно отношение към нея (чрез договори за реклама и за медийно отразяване). В своя доклад за борбата срещу корупцията в Европейския съюз Европейската комисия посочва, че в отговор на безпокойството за медийната концентрация парламентът обмисля нови законови разпоредби за прозрачността на собствеността на медиите.

“През 2013 г. правителството обеща да рационализира процедурите за възлагане на договори за реклама, финансирани със средства на ЕС”, гласи текстът. Според доклада статистиките навеждат на мисълта, че тези договори за финансиране с евросредства може да са били възлагани в ущърб на медийната независимост.

Правозащитници, сред които и Асоциацията на европейските журналисти – България, изразиха тревога от идеята в проекта за нов НК да се криминализира фотографирането и записването без позволение, включително на публично място. “Притеснително е, че подобна разпоредба може да бъде използвана за натиск върху журналисти и фоторепортери в работата им, резултатите от която представляват обществен интерес; така формулиран, текстът в новия Наказателен кодекс може да навреди и върху развитието на гражданската журналистика”, казаха от АЕЖ.

*откъс от годишния доклад на Българския хелзинкски комитет за състоянието на човешките права в България, публикуван на 1 април 2014 г.