Всеки път, когато решавам да пиша, се обличам подходящо за сюжета, който смятам да развия. Когато разказът се води от жена, дори си слагам перука и червило, с пижама пиша, когато разказвам съновидения, съответно с бяла престилка, ако темата е медицинска. Направих си експеримент да пиша чисто гол, но се получават несвързани идиотски текстове като тези, които бълват „Хиела“. Повече не повторих експеримента. И ето сега съм с мека шапка, пура в ръка и чаша малцово уиски в другата. Сега пък проблемът е, че нямам свободна ръка за писалката. Ако бях с една ръка, щях да се лиша от уискито. Бързо намерих изход. Включих си диктофона на телефончето и пуснах порция дим, който би могъл да ликвидира цяло детско отделение. Ммм…, уискито не е лошо. Освен че не е лошо, не е и мое (на сестра ми е). Обичам да употребявам луксозни неща, които не са мои. И така, всичко започна с малко съобщение във вестника „Заменям акордеон за два по-големи заека“. Този текст е идеален за сутрешна гимнастика по дедукция. Каква информация ни дава този текст? Първо, лицето подало обявата, свири на акордеон или го е откраднал/а/о, но не може да свири. Да разгледаме първия вариант, най-вероятно музикантът е толкова гладен, че по-скоро му се яде и не му е до свирене. Втората част крие известна енигма: „Два по-големи заека“. От кого да са по-големи зайците? Ако се отнася до акордеона, явно имаме работа с метафора, защото заекът и акордеонът нямат най-малко общо кратно, но те и голямо нямат, и това го подминаваме. Да опитаме друго логическо съждение, зайците да са по-големи един от друг, но това е силогизъм. Ако всеки заек е по-голям от другия, влизаме в затворен кръг? Към обяд реших да изляза от стотиците по-големи зайци от загадката и от затворения кръг, в който попаднах, и намерих най логичното решение по задачата. Акордеонист, чийто щат е закрит, е намерил свободен щат за илюзионист. Това е. Но едно съмнение остава. Мммм… не беше лошо това уиски!

Я да хвърля едно око и на криминалната хроника. Автор на тъпи скечове е намерен убит в селски нужник. Вероятно е задушен, от гърлото му извадили на топка хартия от 43-та до 112-та страница от книга на Марк Твен. Води се следствие.

Така, става интересно. Вчера при странни обстоятелства е убита известна фолк певица. Намерена е удавена в басейн, от който водата била източена и заменена със силикон. Около тялото ѝ били разхвърляни нотни листи на „Ода на радостта“ на Бетовен.

Третото съобщение допълни пъзела. „Известен телевизионен водещ е намерен мъртъв във вилата си. Смъртта е настъпила вследствие на удар с твърд предмет. Предметът най-вероятно е „Български тълковен речник“, издание на БАН от 1994 г. Намерен е на местопрестъплението със следи от кръвта на убития. Ммм, интересно. Всичко е логически свързано. Очевидно действаше организирана престъпна група. Нещо като криминално съдружие с идеална цел.

Едно добро начало-продължение

Следващите седмици дадоха отговор на причината за вълната от насилие. След първите жертви престъпленията вече не бяха жестоки, но все още показни и селективни. Дребни злополуки и средни телесни повреди застигнаха представители на масовата култура и известни персони от жълтата преса.

Полицията впрегна целия си ресурс,но не мгжа да разкрие извършителите. Все пак се справи добре с превенцията.Започна да охранява всички личности, които бяха известнин само с това ,че са известни. Бяха забранени големите фолк концерти и жълтите вестници. Телевизиите вече без намесата на СЕМ свалиха от ефира си нелепите и скудоумни шоу програми. По-агресивните канали започнаха да излъчват само класика.

И ето че за месец ефирът стана едно по-добро място за живеене.

Докато в един хубав ден за българската култура в известен столичен вестник се получи писмо, което даде отговор на загадката. Вината пое синдикатът от закоравели интелектуалци ”Ново начало”.У лтимативното писмо завършваше така:

„Доведени до предела на човешките възможности да живеем в естетическа тъпота и скудоумие ние поемаме цялата отговорност за вълната от репресии. Оставяме ви да си помислите как искате да живеете по-нататък .Отсрочката е 30 дни.

„Ново начало” ви наблюдава.”Красотата ще спаси света”

Как ще завърши цялата  тази история ще покаже времето. Все пак остава едно добро начало.

----

Людмил Станев е дипломиран български лекар и недипломиран български писател и публицист от Варна. Автор е на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“.