Един герой от детството на десетки хиляди българи пристигна за първи път у нас от плът и кръв – Сандокан. Индийският актьор Кабир Беди, въплътил непобедимия морски вълк на Емилио Салгари, се появи за снимки на боливудска продукция в София – „Дилвале“, в която участва голямата звезда на индийското кино Шарук Кхан.

Кабир Беди става знаменитост в Европа през 70-те. През 1976 г. излиза италианският мини-сериал „Сандокан“, режисиран от Серджо Солима. Лейди Мариана – любимата на пирата, бе Карол Андре, а злодеят – Адолфо Чели. Куриозно е, че Кабир Беди никога не е чел книгите на Емилио Салгари, по които са снимани филмите, с които придобива световна популярност.

Днес Беди е на 69 години, снимал е в над 150 кино- и телевизионни продукции. Женен е бил три пъти, а от последния си брак има три деца – Пожа, Сидхарта и Адам. Член е на Американската филмова академия и гласува за наградите Оскар.

Кабир Беди е открит за ролята по времето, когато все още е търсел пътя си като актьор в Бомбай – в киното и в театъра. До него достига новината, че европейска продукция търси актьор за ролята на Сандокан из цяла Азия. Екипът пристига в Индия с намерението да направи кастинг в 10 града, първият е Бомбай. Първият актьор пък, който се явява за ролята, е Кабир Беди.

Във филма участват актьори от различни националности и всеки от тях говорел пред камерата на родния си език – немски, английски, италиански, френски, мале, тамил. За всеки участник било важно да запомни последната дума от репликата на партньора си на снимачната площадка, за да може да започне своята.

Израснал в Кашмир, Кабир е син на Бада Беди – шестнайсти наследник на основателя на религията Сикх Гуру Нанак и англичанката Фреда Хоулстон, останала в историята като първата европейска жена, станала будистка монахиня. Историята на Сандокан, според Кабир Беди, прилича на историята на неговите родители.

– За първи път сте в България, г-н Беди, останаха ли страни по света, в които познават вашия Сандокан, но вие самият не сте стъпвал все още?

– Моята кариера се е развивала на три континента – в Америка, Европа и Азия. Някои ме познават по-добре, други по-малко. Мисля, че много хора са ме виждали, защото съм играл в сериали като „Сандокан“, разпространен в Европа, Северна Америка, като „Дързост и красота“, който се гледа в 146 държави – от един милиад души, във филмите за Джеймс Бонд, които са били показвани по целия свят. Много хора ме познават, по различни причини. Боливуд е голям пазар, така че аз съм голям късметлия.

– От вчера сте в България, имате ли вече впечатления?

– О, не – аз едва дойдох. От летището се прибрах в хотела, от хотела – тук (бел. ред. – малко преди записа за Шоуто на Слави). Но искам да науча повече за България. Хората тук са много мили към мен, получих много сърдечен прием, благодарен съм за това. Онова, което ме интересува за България, са филмите на Боливуд, които се снимат тук. Искам да разбера защо.

– Играете в боливудски филми. Къде актьорство ви допада повече – в западните продукции или в източните?

– За мен актьорството не е въпрос на различни жанрове филми – комедия, драма, научна фантастика, а да се направи разграничение между кино, телевизия и театър. В Индия аз правя исторически филми, исторически телевизионни продукции в Италия, исторически театър в Америка. Затова жанрът няма значение, той само определя типа филм, но реалната разлика е дали се снима филм, телевизия или се играе театър. Изискват се различни техники.

– От позицията на супергерой отпреди 30 години как ви се струват днешните спасители на света – Супермен, Батман, Спайдърмен?

– Аз бях фен на Супермен в детството си, така че той е по-стар от мен. Бях фен и на Батман, той също е по-стар от мен. Но е вярно, че кинообразите на тези супергерои са израснали с времето и сега те са по-фантастични, с повече специални ефекти. Има нещо в ума и духа на човека, което се нуждае от супергерои. Такива има във всяко време, всяко общество, всяка страна в историята.

– Как приемате очакванията на хората днес от политиците да бъдат в някаква степен супергерои, за да разрешат техните проблеми?

– Вижте, трудно е да си супергерой, когато си в политиката. Аз например съм голям фен на президента Барак Обама, мисля, че той свърши много за Америка на местно ниво, не съм сигурен за чуждестранната му политика. Но героите се появяват през времето, като Махатма Ганди, Нелсън Мандела, Мартин Лутър Кинг. Те са иконични фигури за нас, повече от супергерои.

– Само супергерой ли може да се справи с бедността в Индия?

– Да, в сферата мечтите. Но и ние, в Индия, си имаме супергерои – нашите са от митологията. Както Европа има своята „Илиада“ на Омир. В Индия имаме две свещени книги – едната е „Рамаяна“, другата е „Махабхарата“. Това са епични истории за времена на богове и митологични герои, супергерои. Новият ни министър-председател, Нарендра Моди, е много динамичен мъж и се надяваме, че ще стане супергерой.

– Наследник сте на основателя на сикхската религия. Следвате ли принципите ѝ днес?

– Аз уважавам всички религии. Виждам нуждата от вяра в живота на хората. Моите виждания обаче са като плодова салата – вземам отвсякъде това, което харесвам. Вярвам, че най-важното е човечността и съчувствието между хората.

– Какво от философията на Индия днес – смесица от култури и религии – е универсално за света?

– Човечността, съчувствието… Най-добрата индийска формула за решаване на проблемите по света е медитацията и йогата. Най-важна е медитацията, защото в края на краищата религията е да откриеш себе си, а медитацията ти помага да съзреш най-добрите части от себе си. Това е най-хубавото нещо във всички вярвания.

– Защо днес по света най-зловещите убийства се извършват в името на някоя религия?

– Знаете ли, проблемът е, че това не са последователи на религии, а екстремисти, фундаменталисти – има такива и в християнството, и в мюсюлманството. Това са хора с много твърди и тесногръди възгледи за религията. И затова се опитват да налагат собствените си възгледи на останалата част на света. Така че проблемът не е в религията, а в екстремистката й интерпретация. Посланието към съвременния свят е „толерантност“. Трябва да се уважаваме един друг, да ценим различията. Липсата на толерантност води до насилие, липсата на толерантност отнема човешки животи. Толерантността е най-важното нещо за съществуването на човешката раса.

– Баща ви е бил революционер, има ли кауза днес, която бихте защитавал с оръжие?

– Да, баща ми беше революционер. После стана философ. За него най-важната мотивация и като революционера, и като философа беше да помага на хората. Така че, ако аз успея да помогна на хората по някакъв начин, ще го направя. Важно е състраданието, да съчувстваш на болката на хората. Това е съвременната революция.

– Има ли място вашият Сандокан сред „Отмъстителите“, към които се присъединяват все нови и нови герои?

– Сандокан не е отмъстител. Сандокан е борец за лична свобода. Сандокан е да вярваш в любовта, да се опълчиш срещу другите. Сандокан представлява идеализма. Сандокан е съпротивата срещу по-голяма сила. Санкона е всичко. А „Отмъстителите“ са единствено комерсиален продукт, не идеализъм.

– Какво от старата школа в комерсиалното кино липсва в съвременното?

– Аз не съм от онези хора, които вярват, че старото е по-добро от новото. Хората смятат, че киното от едно време е било по-добро, защото действително тогава имаше добри филми. Днес има и добри, и лоши – както и във всяко време, дори днес. Вярвам, че киното ще става все по-добро.

– Какво кино гледате днес?

– Харесвам мащабните исторически филми, дърбоките разтърсващи драми, не си падам много по филмите с отмъстители на „Марвел“ (смях).

– За какви филми давате гласа си на наградите Оскар?

– Точно.

– Кой е любимият ви филм от последните Оскари?

– Харесвам много „Бърдмен“, за мен Майкъл Кийтън е велик актьор, той трябваше да вземе Оскар за „Бърдмен“.