Нищо против гейовете и лесбийките. Ама честно, наистина нищо...

Нито срещу всичките вариации на би-, транс-, интер- и пр. сексуалност. Въпрос на предпочитания – техните са различни от моите, моите от техните. И всички ние сме напълно прави в желанието ни да бъдем третирани като нормални човешки същества. С правата и задълженията, които независимо от своята сексуалност, имаме. Или поне би трябвало да имаме.

Подкрепям ги сто процента. Ако можех - и хиляда щях да ги подкрепя!

Никой не бива да живее в мълчание и изолация, да е подложен на насилие, да му нарушават правата на работното място, в училище или университета, при наемането на жилище, или при пътуване из която и да е държава по света.

Правото да се събираш, да изразяваш възгледите си свободно, да демонстрираш - е свещено за всички!

Изказванията, подбуждащи омраза и престъпленията, родени от тази омраза, са нещо ужасяващо. Убедена съм, че няма здравомислещо човешко същество, което да не им се противопоставя.

Равностойното третиране от съдебната система, възможността да сключиш брак с човека, когото обичаш, да си гледате заедно децата, един ден те да ви наследят и други нормални неща – да, те са сто процента право на всеки!

Преследването заради сексуална ориентация, страхът и криенето, препятствията да си смениш пола, ако не се чувстваш уютно в кожата си – да, всичко това са ужасни неща и всеки трябва да е свободен да прави със себе си, каквото иска.

По някакъв начин разбирам и гей парадите. Всъщност, разбирам ги идеално – когато години наред си се страхувал, спотайвал и със сигурност дори мразил себе си за това, идеята сега да си максимално публичен, вероятно провокира „преиграването“ по темата.

Пак казвам – нищо против хомосексуалните, нито против правото им да си организират парад в центъра на София, или в който и да било друг център, на който и да било друг град. В края на краищата не е като светът да не е виждал танцуващи, провокативно разсъблечени хора, с много грим. Да имаш нещо против прайда е почти като да си срещу всяка по-масова обществена проява, като Октоберфест или карнавала в Рио. Подозирам, че в родните чалготеки нещата са далеч по-вулгарни... Ако се интересувате, предполагам антропологията може да ви даде достатъчно отговори за човешката необходимост от определено поведение по време на масови културни практики в тяхната многоизмерност и многопластовост.

Единственият въпрос, който ме мъчи, е защо се правят опити да се маскира един безспорно як купон, какъвто е гейпарадът, като борба за граждански, социални и политически права. Остава ми лош вкус в устата, сякаш някой се опитва да ме измами.

Повярвайте, мили момичета, момчета и представител(к)и на третия пол, вашият парад няма нищо (ама наистина) нищо общо с борбата ви за равноправие.

Ако се кача на обувки с платформи и 12-сантиметров ток, наплескам се яко с вечерен грим, покрия си... дупето само с розови пера и го развъртя насред София, със сигурност няма да успея да се преборя за нито едно свое право, което смятам за нарушено.

Просто никой няма да ме възприеме сериозно. Независимо, че съм хетеро. И независимо, че може да съм най-гениалния човек на планетата и мога да изложа аргументирано доводи от законите на най-правовите държави по света и да посоча несъответствията между европейското и българското законодателство, както и пътищата за преодоляването им.

Което вероятно не мога, между другото. Но това е друга тема. Все някой може.

Когато човек се бори за правата си, първото необходимо условие е да бъде чут. Когато си (не)облечен в... дъра-бъра и розови пера, единствено можеш да бъдеш видян. Независимо колко западни посланици са те подкрепили, така си се преборил единствено за правото си да танцуваш по грим на пъпа на София. Едно нелошо право, всъщност.

Вярвам обаче, че когато те чуят, могат и да те разберат. А има толкова много начини да бъдеш чут, особено днес, особено в XXI век. Не ни баламосвайте. Купонът си е купон. Единственото, което може да провокира, е неразбиране, нехаресване и дори съпротива у някои по-консервативни хора. Убедена съм, че тези възгледи не зависят от сексуалната ориентация. Много гейове и лесбийки ще пропуснат парада в събота по същите причини – неразбиране, нехаресване и дори съпротива. Даже познавам някои от тях.

Те вярват, че битката за правата е нещо съвсем друго и се печели чрез други методи и на други места.

За които трябва да си сложиш вратовръзка.