От юни 2014 досега българската банкова система претърпява най-големия си крах след управлението на Жан Виденов (1996-1997).

Аферата "КТБ" и всички последствия от нея доведоха до сериозна криза на доверие в надзорните държавни институции. Действията на банковия регулатор БНБ, предприети от сегашния състав на управителния ѝ съвет, са  доказано неефективни. Управителят на БНБ Иван Искров, въпреки цялата власт, която му дава законът за БНБ, за да се противопостави официално на негативната перспектива за банковата стабилност на България, не реагира адекватно и с това си поведение подпомага сериозните ѝ сътресения.

Не така мисли, обаче, главният прокурор Сотир Цацаров: 

„Иван Искров или който и да е управител на БНБ няма правомощията да контролира и управлява банковия надзор”.

Според главния обвинител, законът за БНБ е конструиран така, че прокуратурата не може да повдигне обвинение на управителя на БНБ Иван Искров за КТБ и гуверньорът на централната банка формално не носи никаква отговорност за неупражнения банков надзор върху кредитната институция.

Това твърдение се оказа много удобно за Менда Стоянова, председател на комисията по бюджет и финанси в парламента и представител на парламентарното мнозинство. Вместо да коментира дали Законът за БНБ е адекватен за определяне на вина при казуси като КТБ и да предложи необходимите законодателни промени, тя убедително информира обществото по БНР, че Искров не носи никаква вина за казуса КТБ, но според нея, той, като гуверньор на Централната банка, е допуснал по един или друг начин фалит, което е достатъчно, за да си подаде оставката.

Според  Красен Станчев от Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“,  отговорността по казуса КТБ очевидно принадлежи единствено на банковия надзор, а Искров очевидно е понесъл своята политическа и морална отговорност. На каква база са направени тези „очевидни“ изводи, остава загадка.

И така – оставката на Иван Искров към днешна дата, една година след затварянето на КТБ, все още не е факт. И не е ясно дали ще бъде. Мандадът му изтича на 10 октомври тази година. От БНБ много категорично в прессъобщение дадоха да се разбере, че няма да допуснат политически натиск по темата.

Има нещо шизофренно във всичките тези твърдения. Не може банковият регулатор БНБ да е неглижирал функциите си по отношение на надзора на КТБ, което води до милиарди загуби публични средства, а в същото време – по закон управителят на БНБ през цялото време да е бил страничен наблюдател.

И по кой закон, моля?

Според Закона за БНБ: 

„Чл. 2 (6) Българската народна банка осъществява надзор бърху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интереса на вложителите“.

Надзорът върху банковата система се осъществява от ръководителя на управление „Банков надзор“ самостоятелно и независимо, но това категорично не означава безконтролно. Тази независимост е необходима, за да се гарантира избягването на конфликт на интереси в направлението и разделение на отговорностите (segregation of duties). Информация за дейността на управление „Банков наздзор“ задължително се обсъжда на заседание на управителния съвет на БНБ, свикван от управителя най-малко един път месечно (чл. 15 (1) ), където надзорът върху банките е част от дневния ред (чл. 16, 15.&16.).

Как точно в този случай, ако е спазен законът, Искров като управител на БНБ, както и останалите членове на УС са останали неинформирани и неангажирани с аферата КТБ?

Нима има трезвомислещ човек, който предполага, че при огромния обществен интерес по темата, ръководителят на „Банков надзор“ Цветан Гунев се е барикадирал от закона и самостоятелно е вземал всички решния? Или, след отстраняването му, резултат от големия обществен натиск, заместничката му, Нели Кордовска, е останала незабелязана с участието си в скандални банкови схеми?

Има ли тук съществено нарушение на служебните задължения на членовете на УС на БНБ, начело с Искров?

И кой пречи на Парлмента да изпълни правомощията си според според чл.14 (1) от Закона за БНБ и да прекрати предсрочно правомощията на членовете на УС, ако са признати за виновни за съществено нарушение на служебните задължения?

Защо 43-то народно събрание, въпреки доказаната липса на капацитет по банковите въпроси (комисията КТБ), не намери експерти, които да прочетат внимателно Закона за БНБ и да го коригират не само откъм мандат при избирането на нов управител на БНБ?

Не са ли достатъчно абсурдни членове от закона, като:

  • "Чл.11 (3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2005 г.) За членове на управителния съвет се избират и назначават лица с високи нравствени качества, които са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело."

Какъв е измерителят на „високи нравствени качества“? И може ли един човек да е изтъкнат професионалист едновременно в сферата на икономиката, финансите и банковото дело?  

Това изискване прави невъзможен изборът на нов управител и членове на УС на БНБ, защото такива хора просто не съществуват. Може би някой от потенциалните 4 кандидати за управител на БНБ, рекламирани напоследък от политиците,  да покрива тези изисквания на закона, но поради липса на информация обществеността няма как да знае това.

"Чл. 23 (3) Трудовото възнаграждение на служителите на банката се определя от управителния съвет, но то не може да е по-ниско от средното възнаграждение на служители със съответните функции в други банки в страната."

Това е недопустимо сравнение между различни субекти, каквито са националната банка и търговските банки, нямащи нищо общо помежду си. Националната банка има надзорни функции и е на бюджетна издръжка, а търговските банки са частни, които генерират печалба/загуба.

Кой определя възнаграждението на членовете на управителния съвет на БНБ?

Според чл. 23 (3), това правят самите те. Това не е ли конфликт на интереси?  

С кои точно позиции от търговските банки се съпоставят те? И къде и в кой закон пише, че възнагражденията на управителя и останалите членове на УС на БНБ са тайна? Как може заплатите на президента, премиера и председателя на парламента да са публични, а заплатите на УС на БНБ да се пазят в тайна? Нормално ли е един служител на бюджетна издръжка, какъвто е управителят на БНБ, да има по-висока заплата от тези на изброените три най-високи длъжности в държавата? Според неофициална информация, разпространяваща се в публичното пространство, месечната заплата на Искров е от порядъка между 30 - 90 хил лева.

Има и още доста въпросителни в закона за БНБ, като например относно „другите трима“ членове на управителния съвет на БНБ, които се назначават от президента. Тяхното присъствие в управата на БНБ не е достатъчно добре аргументирано. Законодателят е длъжен да прецизира всичко това в един нов проект за Закон за БНБ преди да премине към избор на нов управител. В противен случай, разликата между новия управител на БНБ и Искров ще бъде само в козината.

Благовеста Кенарова работи от 20 години в международна финансова институция в областта на банковия контрол. Текстът е от блога на авторката, в който изразява само лични позиции. Подзаглавието е на Клуб Z.