ОЛАФ, службата за борба с измамите с пари от бюджета на ЕС, продължава да разследва злоупотреби със средства от европейската предприесъединителна програма за селското стопанство САПАРД в България.

В доклада си за изтеклата година, който обяви днес, ОЛАФ съобщава, че след първите два сигнала, подадени от българските власти още при първото правителство на ГЕРБ, службата е разширила анкетата си до осем други дружества, които са получавали пари от САПАРД и са били свързани едно с друго.

Доказателства в случаите на тези осем компании е била събрана в проверки на място в техни помещения в Германия, Испания, Италия, Холандия, Словакия, Швеция и Обединеното кралство, се казва в доклада.

Възоснова на информация от властите в тези държави и от проверките ОЛАФ смята, че „много търгови процедури свързани с доставка на машини са били манипулирани и доставките са били направени по значително раздути цени“.

Дело за такъв тип измама срещу българските бизнесмени Людмил Стойков и Марио Николов се точи в България от 2010 година. Те са обвинени, че са ощетили програмата САПАРД със 7,6 милиона евро, като са отчели доставка на оборудване втора ръка за производство на храни по цени като ново.

Позовавайки се на тайната на разследването, службата не посочва кои са останалите засегнати фирми. Националните съдебни власти са известени за случаите и са започнали следствени действия срещу някои от тях, се казва в доклада.

Препоръките на ОЛАФ са довели до десет уволнения и 12 обвинения у нас от 2007 до 2014 година, продължаващите криминални разследвания са пет, съобщава службата.

ОЛАФ е препоръчала в бюджета на ЕС да бъдат възстановени общо 901 милиона евро за всички държави-членки, повече от половината от които са от структурните фондове.

Между миналата и тази година сигналите за измами, които службата е получила, са се увеличили от 1 294 на 1 417, докато започнатите и приключени разследвания са намалели – съответно от 253 на 234 и от 293 на 250.

За 2014 година ОЛАФ е получил 54 сигнала от частни  и пет от публични източници в България. Големият превес на частните над публичните източници е характерен за преобладаващото мнозинство от държави-членки.