През лятото на 2013 година хиляди хора всеки ден протестираха на жълтите павета, скандализирани от избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Искаха оставката на правителството.

Не по-малко оживено е било и на няколко километра на юг в една висока сграда на бул. „Цар Борис Трети“. Журналисти и издатели, главни редактори и политически коментатори, социолози и политолози. Депутати и бивши министри от целия политически спектър. Шефове на надзорни органи – банков, финансов и комуникационен.

Проблем няма, няма и как да има – всеки е свободен да се среща с всеки.

Има само факти.

Докато едни всекидневно настояваха за оставката на правителството, защото то прекрачи границите на допустимото, други бяха част от медиите, които или изобщо не отразяваха гражданското недоволство, или пък убеждаваха публиките си, че явлението е незначително.

Докато едни бяха принудени всекидневно да се оправдават, че просто са свободни граждани и държат да изкажат своята позиция, други упорито ги анализираха в телевизионните студиа, лепяха им етикети, разделяха ги от хората извън София и произвеждаха опорни точки срещу тях.

Докато едни настояваха за прозрачност и шумно се съмняваха, че големите енергийни проекти са огромна корупционна схема в интерес на групировката, други редуваха участието си в медиите в защита на въпросните проекти с посещения на 6-ия или 12-ия етаж.

Първите бяха на площада. Вторите бяха в кабинета му.

Днес другите се опитват да убедят едните, че произвеждат справедливост в техен интерес. Няма смисъл.

Докато една част от другите днес са принудени да признават, че често са посещавали банкера, но пък какво толкова – говорихме за законодателство, другата част от другите бързат да декларират, че няма техни хора в списъка, още преди да е изминало минималното необходимо време за преглед на стотиците страници снимки от тетрадката.

Докато едни имат отбелязан час на напускането на кабинета му, други имат коректор в това поле. Докато едни са попаднали в средата на страницата, където всичко ясно се чете, други са имали късмета да са в дъното на страницата, където нещо взело че се замазало.

Размахването на списъците може да носи интересна информация, но все пак е част от отблъскващата битка за плячката на групировката.

Хайде да не се лъжем – нито едно име не е изненада.

Нито присъстващите, нито липсващите. Не ни трябва тетрадката, за да знаем какво се случваше, какво се случва и кой го случва.

Само обслужващият персонал е леко смешен, защото и този път няма да разбере, че всеки сам избира какво да прави с лицето си.