В началото на април Клуб Z стартира проекта „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който изследва връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание - независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устна или друга публична заявка - в сравнение със законодателните действия на формацията в парламента.

„Прогресивна България“ дойде на власт с обещание за запазване на ниските и плоски данъци. Няколко месеца по-късно правителството подготвя мащабен пакет от данъчни и осигурителни промени, с които очаква да осигури милиарди евро допълнителни приходи в бюджета за 2027 г.

На пръв поглед тук противоречие няма: засега управляващите не са заявили намерение да увеличават основните ставки на корпоративния и подоходния данък, които остават 10%, нито стандартната ставка на ДДС от 20%. Но данъчната тежест не се определя само от тях, а в голяма степен зависи и от това кои дейности се облагат, върху каква сума се начислява данъкът и какви са задължителни плащания на гражданите и фирмите.

Не всички ще бъдат засегнати от новите данъчни тежести по един и същи начин. Някои мерки са насочени към конкретни сектори или особен вид сделки, други засягат определени групи работещи. Общият ефект обаче е, че ще трябва да плащаме повече. Да видим за какво. 

Данък “свръхпечалба”

Една от най-големите приходни мерки на “Прогресивна България” е еднократният данък от 33% върху т.нар. свръхпечалби на компании в определени сектори. Той беше одобрен на първо четене от парламента и според разчетите на финансовото министерство може да донесе на бюджета около 800 млн. евро.

Досега компаниите в България плащат 10% корпоративен данък върху данъчната си печалба - тоест върху печалбата, изчислена според правилата на данъчното законодателство. Правителството не увеличава тази ставка за всички фирми. Вместо това предвижда еднократен допълнителен данък от 33% върху част от печалбата на компании в определени сектори, която надхвърля дадено равнище. Правителството защити мярката като временен начин да се преразпределят извънредни печалби, натрупани в период на икономическа несигурност. 

Данъкът е предвиден само за финансовата 2027 г. и обхваща банки, застрахователи, телекомуникационни компании, обменни бюра, дружества за бързи кредити и търговци на храни с приходи от продажби над 5 млн. евро. Това са сектори, които според заместник-министърката на финансите Людмила Петкова формират около 60% от свръхпечалбата в страната. По нейни думи до 30% от дължимия данък ще може да бъде преотстъпван за определени цели, сред които инвестиции и формиране на резерви.

Възниква обаче въпросът как се определя „свръхпечалбата“ и дали еднократният налог няма да предизвика обратния на търсения ефект и всъщност да засегне инвестициите. Бившият финансов министър Асен Василев предупреди, че мярката може да навреди на икономиката и да доведе до рецесия и попита защо енергетиката например - където според него е отчетено най-голямо поскъпване през последните години - остава извън обхвата на промяната. Бившият финансов министър Владислав Горанов от ГЕРБ пък оспори самото понятие „свръхпечалба“.

Така или иначе, за такъв данък не се споменава нито в предизборните обещания на ПБ, нито по-късно в управленската ѝ програма. 

Данъкът „уикенд“

Данъкът „уикенд“ е налог върху личното използване на фирмени активи от различен тип - коли, имоти, уреди и пр. Да вземем например един автомобил. Данъкът се прилага, когато дадено дружество го закупи и ползва данъчен кредит за него, но автомобилът се използва не само за служебни пътувания, а също и за за лични нужди - по закон те следва да се разграничат.

Данъкът се начислява върху разходите, които се отнасят до личната употреба, а не върху цялата му стойност. Така например, ако годишните разходи за една фирмена кола са 10 000 евро и 30% от използването ѝ е лично, данъчната основа е 3000 евро. При досегашната ставка от 3% данъкът е 90 евро. Правителството обаче предлага ставката да стане 7%, което би увеличило сумата до 210 евро.

Очакваните допълнителни приходи за бюджета са около 6 млн. евро. 

За пръв път чухме за това намерение от страна на управляващите в края на септември. В управленската им програма - нито дума. 

По-високи данъчни оценки на имотите 

За разлика от данък „уикенд“, промяната при имотите може да засегне много по-широк кръг собственици. Правителството предлага поетапно увеличение на базисните стойности, по които се изчислява данъчната оценка на недвижимите имоти - с 30% през 2027 г. и с по 35% през 2028 и 2029 г. Така, в края на тригодишния период данъчните оценки на имотите ще са се увеличили повече от два пъти или с около 137% спрямо нивата от 2026 г.

Данъчната оценка не е пазарната цена на жилището, а се определя по специална законова формула и служи като основа за изчисляване на годишния данък върху имота, както и на някои други местни данъци и такси.

Аргументът на управляващите е, че базисните стойности не са актуализирани от 2007 г. и вече изостават значително от инфлацията и пазарните цени. За собствениците обаче по-високата оценка може да означава и по-висок годишен данък. Колко точно ще плащат зависи и от промила, определен от общинския съвет. Общините могат да намалят ставките и така да компенсират част или целия ефект от новите оценки, но е малко вероятно да го направят. Ако не го направят, задължението на собствениците ще нарасне.

Промените в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) бяха приети на първо четене през ноември 2026 г. Постъпленията от местни данъци остават в бюджетите на отделните общини. За централната власт ползата е косвена.

И още нещо е сигурно: гласувалите за ПБ научиха за готвените по-високи данъчни оценки на имотите едва след като дадоха властта на Румен Радев. Подобна мярка нямаше в предизборната му програма.

ДДС при продажба на имоти и от физически лица

Друга промяна засяга продажбата на недвижими имоти. Правителството предлага физически лица да подлежат на регистрация по ДДС при определени сделки с нови сгради и урегулирани поземлени имоти, когато извършват самостоятелна икономическа дейност.

Това не означава, че всеки, който продава жилището си, ще трябва да начисли 20% ДДС. Ако собственик продава семейната си къща или наследствен имот като част от личното си имущество, това не го прави непременно лице, извършващо икономическа дейност. Правилото би трябвало да е насочено към хора, които купуват, строят или препродават имоти с цел печалба. 

Управляващите обясняват промяната с необходимостта да се ограничи практиката новосъздадени дружества да продават имоти без начислен ДДС и впоследствие да прекратяват дейността си, без да внесат дължимия данък. Очакваният приход за бюджета е около 120 млн. евро.

Поправката беше приета на първо четене на 12 ноември само с гласовете на „Прогресивна България“. Опозицията възрази, че новите правила могат да създадат допълнителни пречки и разходи за участниците на имотния пазар, които впоследствие да се отразят и на цените на недвижимите имоти. 

Нито в предизборната, нито в управленската програма на ПБ има заявено подобно намерение.

Данък върху ваучерите за храна

Ваучерите за храна са един от познатите начини работодателите да допълват възнаграждението на служителите си. Досега те можеха да получават до 102,26 евро месечно без тази сума да се облага с данък. Сега правителството предлага лимитът да се увеличи до 200 евро, но за сметка на това да се въведе 7% данък върху сумата над досегашния лимит. Очакваният приход за бюджета е около 55 млн. евро.

Така обаче възниква въпросът относно реалния ефект върху тази придобивка - увеличението на максималния праг дава възможност за по-високи ваучери, но облагането де факто намалява ползите му.

Над 850 000 са работещите, които получават ваучери за храна. Ако приемем, че всички те започнат да получават по 200 евро месечно вместо досегашните около 102 евро, годишните приходи от новия данък за бюджета биха достигнали около 69,8 млн. евро.

И, разбира се, този нов данък не беше сред предизборните обещания на ПБ.

По-висок минимален и максимален осигурителен доход

Не всички мерки в бюджетния пакет са данъци. Увеличението на максималния и минималния осигурителен доход обаче засяга задължителните здравни осигуровки, вноските за пенсия и други социални рискове. За работещите това също може да означава по-малко пари, които остават след удръжките.

Максималният осигурителен доход е таванът, до който се начисляват осигуровки. Ако човек получава 3000 евро месечно, но максималният осигурителен доход е 2300 евро, вноските му се изчисляват върху тези 2300 евро, а не върху цялата му заплата. При по-висок таван, съответно по-голяма част от заплатата се облага.

Правителството предлага поетапно увеличение - от 2300 евро през 2026 г. на 2400 евро през 2027 г., 2500 евро - през 2028 г. и 2600 евро - през 2029 г. Така хората с доходи над досегашния праг ще плащат повече осигуровки, а нетната им заплата ще бъде по-ниска, отколкото би била без промяната. Очакваният допълнителен приход за бюджета през 2027 г. е около 265 млн. евро.

Увеличават се обаче и минималните осигурителни доходи - тук логиката е същата - дори при непроменена заплата осигурителните вноски може да нараснат. Предвижда се това да стане с 6,4% от догодина. А за самоосигуряващите се минималният праг ще бъде 660 евро през 2027 г., 680 евро - през 2028 г. и 710 евро - през 2029 г. Освен за тях мярката ще увеличи разходите и на работодателите. Очакваният ефект за бюджета е около 197 млн. евро.

В политическата програма на ПБ няма конкретно обещание за увеличение на минималния и максималния осигурителен доход. Посочена е само общата цел за по-добра събираемост на данъците и осигуровките. По-късно в управленската програма е записано, че двата прага ще бъдат “актуализирани спрямо достигнатите нива на възнагражденията”, но без да да са посочени конкретни размери.

По-високи акцизи, винетки и тол такси

Към данъчните промени правителството изтегля напред увеличенията от вече приетия акцизен календар. Добавя се по-високо облагане на тютюневите изделия, като новите ставки влизат в сила на три стъпки - от 1 август 2026 г., 1 март 2027 г. и 1 януари 2028 г.

При цигарите например фиксираната част от акциза, която се начислява за всеки 1000 къса, ще се увеличи от 77 на 82 евро от март 2027 г. Повишава се и минималният общ акциз – сумата, под която облагането не може да падне, независимо от продажната цена на цигарите. Той ще нарасне от 120 на 126 евро за 1000 къса през март 2027 г., а от януари 2028 г. ще достигне 132 евро. Промените обхващат и други тютюневи изделия, включително нагреваемия тютюн.

Министерството на финансите очаква повишението през март 2027 г. да допринесе за поскъпване на цигарите с около 3,6% до края на годината. 

По-високи са и цените за ползване на републиканската пътна мрежа. От 1 август 2026 г. винетките за автомобили до 3,5 тона поскъпнаха с 30%. Годишната винетка вече струва 64,50 евро вместо 49,60 евро, тримесечната - 35,90 евро вместо 27,61 евро, а седмичната - 10 евро вместо 7,67 евро. Уикенд винетката се увеличи от 5,11 на 6,60 евро.

В бюджетната прогноза са заложени допълнителни приходи от 31,7 млн. евро през 2027 г. от актуализацията на винетните и тол таксите и още 45,5 млн. евро от обвързването на тол таксуването с въглеродните емисии. 

Отделен законопроект предвижда въвеждането на еднократен акциз за автомобили с мощни двигатели. Той ще се плаща при първата регистрация в България или при внос на автомобила и ще важи както за нови, така и за употребявани коли. Обхванати са леките автомобили с двигател с вътрешно горене с мощност от поне 250 kW (около 340 конски сили).

Размерът на акциза ще се определя според мощността на двигателя, а не според стойността на автомобила. Това означава, че по-скъп автомобил с по-слаб двигател може да не попадне в обхвата на мярката, докато по-евтин, но достатъчно мощен автомобил ще бъде облаган.

Изцяло електрическите автомобили са освободени от този акциз. При хибридите се отчита само мощността на двигателя с вътрешно горене. Изключение е предвидено за специализирани превозни средства като линейки и пожарни автомобили.

Според бюджетните разчети мярката може да донесе 20,8 млн. евро през 2027 г. - 17,3 млн. евро от акциза и още 3,5 млн. евро от ДДС. Предложението беше прието на първо четене в пленарната зала на 12 ноември.

А, както отчита изкуственият интелект по проекта ни "Обещано и изпълнено" - нито една от конкретните мерки — по-високи акцизи, винетки и тол такси или акциз за мощни автомобили — не е залегнала изрично в предизборните обещания на ПБ или в управленската програма. ⁠⁠ В програмата има само свързани ангажименти за транспортна инфраструктура, пътна безопасност, намаляване на емисиите и развитие на електромобилната индустрия, без конкретно данъчно предложение.

Сметката може да нарасне 

Запазването на основните ставки наистина е в съответствие със заявената преди изборите от "Прогресивна България" посока, но за сметка на това се предлагат нови или по-високи отделни тежести.

При всяка следваща вълна от критики управляващите изтъкват, че мерките всъщност целят да ограничат практиките за избягване на данъци и да осъвременят остарели правила. За гражданите и бизнеса обаче решаващият въпрос е каква ще бъде сметката накрая. 

***

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.