Дебатът между Илияна Йотова и Андрей Гюров по БНТ премина с многократни взаимни обвинения в лъжи и манипулации. Затова Клуб Z провери твърденията, за които може да бъде направена фактическа проверка чрез официални документи, статистика, решения на институции и първични публични източници. За основа използваме пълната транскрипция на дебата.

Не проверяваме политически оценки от типа "успешен кабинет", "предателство", "снишаване", "изолация", "кална кампания" или дали дадена политика е "добра" или "лоша". Те са мнения.

Равносметката ни е следната: при Йотова откриваме 17 отделни проверими твърдения, които не отговарят на фактите, и още 9, които имат някаква фактическа основа, но са непълни, преувеличени или подвеждащи.

При Гюров явно неверните твърдения са 5, а при още 3 има съществени пропуски или неточности.

Използваме категориите "НЕВЯРНО" и "ЧАСТИЧНО ГРЕШНО/ПОДВЕЖДАЩО", а не "лъжа", защото фактчекът може да установи дали казаното отговаря на фактите, но не и дали политикът съзнателно е казал неистина.

ИЛИЯНА ЙОТОВА

НЕВЯРНО №1: България е поела ангажимент да произвежда дронове с Украйна

"Поехте ангажименти за производство на дронове", заяви Йотова за подписаното от служебния премиер Гюров споразумение с Украйна.

Такъв конкретен ангажимент няма.

В документа има сътрудничество в отбранителната индустрия и изрично са посочени безпилотните летателни апарати като важна технология. Предвиждат се обмен на опит, трансфер на технологии и съвместни експериментални тестове.

За съвместно производство обаче текстът говори конкретно за "приоритетни оръжия и боеприпаси" и за индустриални линии за производство на необходимите видове боеприпаси. Не е записано задължение България и Украйна да произвеждат заедно дронове.

НЕВЯРНО №2: Ангажиментът към "Коалицията на желаещите" означава български войници в Украйна

Йотова свърза две различни неща:

"Поехте ангажимента чрез това споразумение България да участва в Коалиция на желаещите. Тоест това е присъствие на български войници след някога примирие в Украйна."

Първата част има основание - в споразумението действително пише, че България и Украйна "потвърждават своята ангажираност" към дейностите на "Коалицията на желаещите".

Но от това не следва второто твърдение - че България се е задължила да изпрати войници в Украйна.

Няма такъв текст. Самият документ предвижда политически ангажименти, а конкретни военни действия трябва да са в съответствие с българското законодателство и решенията на Народното събрание. Министерският съвет изрично обяснява, че споразумението не съдържа правнообвързващи ангажименти.

НЕВЯРНО №3: Единствената дейност на "Коалицията на желаещите" е подготовката на мироопазващи войски

Йотова заяви:

"Единственият предмет на дейност е подготовката на мироопазващите сили."

Това не е вярно.

Форматът обсъжда много по-широк кръг от въпроси - военна помощ за Украйна, гаранции за сигурност, обучение, възпиране, подкрепа за украинската държава и възможните условия след евентуално прекратяване на огъня.

Самото наличие на дискусии за бъдещи сили в Украйна не превръща това в "единствения предмет" на формата.

НЕВЯРНО №4: В споразумението с Украйна "даже няма дума за дипломация"

Йотова нападна Гюров, че подписал остаряло споразумение:

"Там даже няма дума за дипломация."

Има.

В документа изрично се казва, че България ще продължи подкрепата си за Украйна във всички измерения - "политическо, финансово, военно, хуманитарно и дипломатическо". Има отделен раздел "Справедлив и устойчив мир", както и разпоредби за директни консултации.

Това твърдение е опровергано буквално от текста на документа.

НЕВЯРНО №5: Кирил Петков и Асен Василев са прекъснали руския газ за България

За договора с "Боташ" Йотова заяви:

"Боташ" стана, защото господин Кирил Петков и господин Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руски газ за България."

На 27 април 2022 г. доставките са прекратени едностранно от "Газпром", след като България отказва поисканата от Москва нова схема за плащане в рубли.

Европейската комисия тогава също определя действието като едностранно спиране на доставките от "Газпром".

Дали кабинетът "Петков" е взел правилните решения около кризата е отделен политически спор. Но не той е спрял доставките на газ.

НЕВЯРНО №6: Гюров е казал, че в България има нов "Възродителен процес"

Йотова попита Гюров дали продължава да твърди, че с арестите на кметове "отново в България има Възродителен процес".

Той не е използвал този израз.

В интервюто по bTV Гюров пита дали действията не са "опит за сплашване на българските мюсюлмани" и говори за "сенки на комунистическия режим". Това са тежки политически внушения, но думите "Възродителен процес" не са негови.

Йотова му приписва конкретна формулировка, която не е произнесъл.

НЕВЯРНО №7: "Не е истина", че е помилвала наркотрафиканти

Попитана от Гюров за помилванията, Йотова отвърна:

"А що се отнася до общото ви твърдение за наркотрафиканти? Първо, това не е истина."

Категоричното отрицание не издържа.

Сред помилваните от Йотова има шестима души с присъди за престъпления, свързани с наркотици. Не всички шестима са наркотрафиканти - при някои става дума за държане или други престъпления.

Но има и осъдени за разпространение на наркотици. Следователно абсолютното отричане е невярно.

НЕВЯРНО №8: Почти няма държава в ЕС с дефицит под 3%

Йотова каза:

"Почти няма държава в Европейския съюз в момента, в която да е под границата на трите процента."

Евростат показва обратното.

За 2025 г. само 11 от 27 държави са с дефицит от 3% или повече. Останалите са под тази граница или са с бюджетен излишък. Пет държави са на излишък.

НЕВЯРНО №9: ЕК е обявила дефицит близо 5,8% само месец след идването на кабинета "Радев"

Йотова заяви, че правителството на Румен Радев било едва на месец, когато Европейската комисия обявила свръхдефицит от около 5,8%.

Това смесва различни данни.

Пролетната прогноза на Европейската комисия е за дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г., а не 5,8%. ЕК отбелязва и че значителна част от натиска върху разходите е наследен от автоматични механизми и решения от предходни години.

По-късно в българските бюджетни разчети се появяват стойности около 5,7%, но това не е числото, с което ЕК е "обявила" процедурата месец след встъпването на Радев.

НЕВЯРНО №10: Два пъти британски съд е отказвал екстрадицията на помилвания от Йотова мъж

Йотова разказа случая на осъден за престъпления с наркотици българин във Великобритания и заяви:

"На два пъти английският съд отказва да го екстрадира."

Публичният регистър на помилванията казва друго.

Първата британска инстанция е уважила искането на България. По-горният съд е отменил решението и е отказал екстрадицията заради изключително тежките последствия, които отсъствието на бащата би имало за детето му.

Тоест има едно разрешение и един последващ отказ, не два отказа.

НЕВЯРНО №11: Давате реакторите от "Белене" на Украйна

"Поехте ангажимент да предадем реакторите от "Белене".

Споразумението казва, че България и Украйна "ще продължат да работят по потенциалната продажба" на оборудването и ще предприемат стъпки за финализиране на процеса.

Но решението за преговори е дадено от Народното събрание още през 2023 г. През септември 2024 г. парламентът изрично постановява след приключването им да получи доклад и да вземе отделно решение за продажбата.

Следователно подписът на Гюров не означава "предаване на реакторите".

НЕВЯРНО №11: България е "поела ангажимент" да участва в "Коалицията на желаещите"

В документа действително се казва, че страните потвърждават "ангажираност" към дейностите на Коалицията.

Но форматът няма формално членство. Това беше потвърдено и от МВнР - всяка държава решава дали и в какви негови инициативи да се включи.

Затова може да се говори за политическа ангажираност към формата, но не и за формално членство или автоматични военни задължения.

НЕВЯРНО №12: Споразумението с Украйна било "не по-малко обвързващо" от "Боташ"

Двата документа са с различна правна природа.

Споразумението с Украйна съдържа политически ангажименти и изрично не е договор по Виенската конвенция. Министерският съвет уточнява, че то не съдържа правнообвързващи ангажименти.

"Боташ" е търговски договор, от който са възникнали конкретни финансови задължения.

Сравнението им като еднакво обвързващи е подвеждащо.

НЕВЯРНО №13: Документите за еврозоната били "фалшиви" и "скрити"

Йотова използва последвалото влошаване и ревизиране на бюджетните показатели като аргумент, че документите, с които България е влязла в еврозоната, били "фалшиви".

Има ревизии на данните. Евростат има и резерва относно начина, по който са отчетени определени операции на АПИ за 2025 г.

Но Евростат изрично казва, че не е извършвал корекции на подадените от България данни. Няма установено заключение на ЕК, ЕЦБ или Евростат, че данните за приемането на България са били фалшифицирани.

Да се премине от "има ревизия и статистически спор" към "документите са фалшиви" е неподкрепено заключение.

НЕВЯРНО №14: Европейският съюз няма "нито ред" за това как да изглежда мирът в Украйна

В спора за войната Йотова заяви:

"Аз винаги съм била на мнение, че трябва в Европейския съюз [...] да имаме своето предложение за това как да изглежда мирът в Украйна. За съжаление, до този момент ние нямаме нито ред в това отношение."

Това не е вярно.

Още на 19 март 2026 г. Европейският съвет формулира подробно принципите, върху които според ЕС трябва да стъпи мирът: той да бъде "всеобхватен, справедлив и траен", да зачита независимостта, суверенитета и международно признатите граници на Украйна, границите да не се променят със сила, Украйна да получи надеждни гаранции за сигурност, а Русия да приеме пълно, безусловно и незабавно прекратяване на огъня и да влезе в съдържателни преговори. Европейският съвет изрично заявява и че "пътят към мир в Украйна не може да се решава без Украйна".

Тази позиция е потвърдена и през октомври - само две седмици преди дебата. Тогава лидерите от ЕС отново говорят за "всеобхватен, справедлив и траен мир", прекратяване на огъня, мирни преговори и гаранции за сигурност.

Следователно може да се спори дали европейската позиция е достатъчна или реалистична, но не и че ЕС няма "нито ред" по въпроса.

НЕВЯРНО №16: България не е налагала вето

В спора за начина, по който България защитава интересите си в ЕС, Йотова заяви:

"Аз не си спомням кога България за нещо е налагала вето."

Само шест години по-рано България блокира началото на преговорите на Северна Македония с ЕС.

На 6 ноември 2020 г. самото българско Министерство на външните работи официално съобщава, че страната "няма да приеме" предложената преговорна рамка за Северна Македония. Тъй като решението изисква единодушието на държавите членки, българската позиция блокира приемането му.

В публичния политически език това беше определяно именно като "българското вето".

НЕВЯРНО №17: Кабинетът "Радев" заварил бюджета на "близо минус 3 млрд. евро"

Йотова попита Гюров:

"Ако сте върнали в националния бюджет, защо като дойде новото правителство, завари не просто бюджет на нула, а с близо минус 3 милиарда?"

Данните на Министерството на финансите не потвърждават това.

Към края на април 2026 г. - непосредствено преди смяната на правителството на 8 май - дефицитът по Консолидираната фискална програма е 1,75 млрд. евро, или 1,4% от прогнозния БВП.

Затова не е вярно, че новото правителство е "заварило" дефицит близо 3 млрд. евро. По-големи стойности се натрупват впоследствие през годината.

НЕВЯРНО №18: Гюров "накарал медии да посегнат" на съпруга на Йотова

Йотова постави темата два пъти по време на дебата:

"Накарахте медии да посегнат на съпруга ми."

А във финала отново призова:

"Моля ви, не закачайте семейството ми."

Няма доказателство Андрей Гюров или предизборният му щаб да са организирали, поръчали или насърчили нападка срещу съпруга на Йотова проф. Андрей Йотов.

Публичният случай, към който може би препраща репликата, е от изборния ден на 25 октомври. Тогава YouTube влогърът Николай Караколев пресреща Йотова след гласуването ѝ и върви след нея, докато тя придружава съпруга си. Публикации за случая отбелязват, че впоследствие Караколев се е извинил и е заявил, че не е знаел нито кой е мъжът до Йотова, нито за здравословното му състояние.

Самото видео е публикувано в канала на Караколев като негов материал с въпроси към Йотова. Няма публично установена връзка между заснемането му и кампанията на Гюров.

ЙОТОВА: ЧАСТИЧНО ГРЕШНО ИЛИ ПОДВЕЖДАЩО

ПОДВЕЖДАЩО №1: Финландия и Норвегия "тръгнаха да преговарят" с Путин

Финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре действително разговаряха директно с Путин на 27 октомври. Разговорът е бил предварително съгласуван с Украйна и е засегнал бъдещите мирни преговори.

Но Финландия и Норвегия не водят отделни мирни преговори с Русия от името на Украйна или Европа.

Самият Стуб обяснява, че са предавали послания и са призовали Путин да се върне сериозно на масата за преговори.

ПОДВЕЖДАЩО №2: "По време на вашето управление най-много се вдигнаха цените"

В периода на кабинета "Гюров" действително има силно поскъпване - само през април НСИ отчита 1,8% месечна инфлация, а от началото на годината до април увеличението е 3,7%.

Но това не доказва, че кабинетът го е причинил.

Краткият период на управление, сезонността, цените на горивата и енергията, регулираните цени и решенията от предишни месеци правят прякото приписване на инфлацията на един 78-дневен кабинет методологично некоректно.

ПОДВЕЖДАЩО №4: Медицинската комисия била "назначена от Надежда Йорданова и Асена Сербезова"

Йотова първо използва това като аргумент, че комисията била назначена от министри, свързани с политическите опоненти на Гюров.

По-късно сама уточни, че комисията е предвидена по закон.

Именно това е важното разграничение - наличието и функциите на медицинската комисия са нормативно определени, макар конкретният ѝ състав да се определя административно.

Истинската манипулация обаче е, че Йотова удобно игнорира другата комисия - отделната Комисия по помилването към президентството, чийто акт се подписва от вицепрезидента и е бил само и единствено нейна отговорност.

АНДРЕЙ ГЮРОВ

НЕВЯРНО №1: В инициативния комитет на Гюров няма политически обвързани хора

Гюров заяви:

"В нашия инициативен комитет няма хора, които са обвързани политически, няма и политически лидери."

Това не е вярно.

В инициативния комитет, издигнал Андрей Гюров и Георги Кандев, има хора с ясна партийна и политическа биография. Сред тях е Никола Минчев - бивш председател на Народното събрание, настоящ евродепутат и член на "Продължаваме промяната". В комитета са още Корман Исмаилов - бивш депутат и бивш член на ДПС, Румяна Бъчварова - бивш вицепремиер и вътрешен министър в кабинет на ГЕРБ, както и Георги Клисурски, който до 2025 г. е бил член на "Продължаваме промяната".

Следователно твърдението, че в инициативния комитет няма политически обвързани лица, е фактически невярно.

НЕВЯРНО №2: КС е обявил референдума на Радев за противоконституционен

Гюров заяви:

"Този референдум, както се произнесе Конституционният съд, е противоконституционен."

Не е.

На 23 януари 2026 г. КС отклонява искането и прекратява производството. Съдът не постановява решение по същество, с което да обявява предложения от Румен Радев въпрос за противоконституционен.

Тук възражението на Йотова е основателно.

НЕВЯРНО №3: При служебния кабинет цените растели най-бавно през годината

Гюров каза:

"Точно по времето на служебния кабинет цените растяха най-бавно през тази година."

Данните не показват това.

През април месечната инфлация е 1,8%, а натрупаната от началото на годината - 3,7%. След това има месеци с по-ниска и дори отрицателна месечна инфлация.

Това не прави Гюров автоматично отговорен за априлската инфлация, но конкретното му сравнение е фактически невярно.

НЕВЯРНО №4: По "Боташ" и сега плащаме половин милион всеки ден

Гюров няколко пъти използва тази теза, веднъж в долари, друг път в евро.

По първоначалния договор действително има фиксирано дневно плащане за резервиран капацитет, приблизително от този порядък.

Но на 6 юли 2026 г. "Булгаргаз" и "Боташ" подписват протокол за 15-месечно замразяване. През този период България трябва да плаща само за реално използвания капацитет, докато се предоговарят условията. 

Следователно към датата на дебата не е вярно, че фиксираната сума продължава да се плаща "всеки ден".

НЕВЯРНО №5: Имало е "резолюция на ООН", от която Йотова се разграничила

Гюров говори за "самата резолюция на ООН", която предвиждала прекратяване на военните действия.

В конкретния спор документът не е резолюция на Общото събрание на ООН.

Става дума за съвместно изявление на група държави след заседание за Украйна. Самата Йотова още през септември уточнява, че това не е документ или декларация на ООН.

Това не означава, че ООН няма други резолюции за Украйна. Има множество. Грешката на Гюров е в определянето на конкретния документ.

ГЮРОВ: ЧАСТИЧНО ГРЕШНО ИЛИ ПОДВЕЖДАЩО

ПОДВЕЖДАЩО №1: България отказала натовската противодронова инициатива заради 220 000 евро

Гюров заяви, че България отказала да се включи, защото министърът на отбраната сметнал 220 хил. евро за прекалено висока цена.

Официалното обяснение в Народното събрание е по-нюансирано.

България не е била включена в конкретния проект още от 2025 г. По-късно е направено проучване за цената - 220 хил. евро годишно за тригодишен период - и са предприети действия за присъединяване. Министърът изрично казва: "България не е излязла, тя не се е включвала".

Тоест имало е забавяне и първоначално неучастие, но формулата "отказахме заради 220 хил. евро" опростява хронологията.

ПОДВЕЖДАЩО №2: Служебният кабинет "отказал шест кораба" с втечнен газ

След спирането на "Газпром" кабинетът "Петков" действително договаря възможности за доставки на LNG.

Но казусът със "шестте кораба" не е просто шест готови доставки, които следващият кабинет административно отказва.

За част от тях е трябвало да бъдат намерени терминални слотове и да бъдат решени логистични въпроси. Служебното правителство приема една от доставките.

Следователно в думите на Гюров има фактическа основа, но и значително опростяване.

ПОДВЕЖДАЩО №3: "Прогресивна България" загубила 900 000 гласа на президентските избори

Числото не е измислено.

След първия тур социолози действително изчисляват разлика от около 900 хил. гласа между резултата на "Прогресивна България" на парламентарните избори и резултата на подкрепената от нея Йотова.

Но това не е чисто сравнение "една и съща партия на два избора". Президентският вот е мажоритарен, кандидатурата има и други подкрепящи формации, а част от партийния електорат може да гласува за друг кандидат или да не гласува.

Самите социолози предупреждават, че не може да се прави автоматична връзка между партийния вот и президентския кандидат. Затова числото е полезен политически индикатор, но не точен измерител на "загубените гласове" от Йотова.