Какъв е профилът на хората, подкрепящи Илияна Йотова и Андрей Гюров? Отговор на този въпрос дават социологическите агенции "Алфа рисърч", "Мяра" и "Тренд" в разбивките на резултата от вота и нагласите. Най-общо, подкрепената от управляващата партия президентка се харесва най-вече на възрастното население с по-ниско образование, а подкрепеният от опозицията Гюров - на висшистите от големия град.

И двамата еднакво се харесват и на жените, и на мъжете.

И двамата имат сходна подкрепа от турския етнос, Йотова в малко по-голяма степен.

"Не подкрепям никого" се оказва и голям фактор на провелите се на 25 октомври президентски избори. Видно и от регистрираната исторически рекордно ниска избирателна активност. Интересно е и обобщението на "Тренд", според което цели над 40 на сто от гласувалите не са имали фаворит преди старта на предизборната кампания.

По възраст

Данните на "Алфа рисърч" показват, че при Йотова най-голям е делът на подкрепа от хората над 60-годишна възраст - 48 на сто, докато при Гюров той е 22%.

Що се отнася до най-младите, между 18 и 30 г., превес там има подкрепеният от ПП и ДБ кандидат с 38%. При Йотова делът е 31. Хората в активна възраст, между 31 и 60 г. също ги подкрепят поравно - 35% за президентката и 33% за Гюров.

Стопкадър БНТ

По образование

По отношение на образованието, 52 на сто от посочилите, че са с основно и по-ниско образование, са подкрепили двойката Йотова-Вълчев, докато при Гюров-Кандев процентът е 15. Това сочат данните на "Алфа".

45 на сто от тези със средно образование подкрепят Йотова, при Гюров - 23%.

"Силите" при висшето и полувисшето са почти изравнени, с превес за бившия служебен премиер - 36 в негова полза, срещу 32 за Йотова.

Стопкадър БНТ

По населено място

Ето какво е и разпределението по вид населено място. 

33 на сто от вота на Гюров идва от София, при само 15% на Йотова.

42% от гласовете за Гюров са от областните градове, докато при Йотова процентът е 38.

На Йотова 20% от избирателите й са от малките градове, а при Гюров - 14%.

Селата дават 28 на сто от гласовете на Йотова, а 11 на сто - на Гюров, сочат данните на "Мяра".

Стопкадър БНТ

По етнос

Разбивката по етнос на "Мяра" показва, че 90 на сто от избирателите на президентката са от български етнос при 94 на сто за Гюров. 

8 от вота за Йотова идва от турския етнос, а на бившия премиер - 5%. 

При ромите процентът е скромен - 2% за Йотова и един за Гюров.

"Не подкрепям никого" идва 83% от българския етнос, а 14% - от хората с турски произход.

Стопкадър БНТ

Пак по данни на "Мяра" мъжете и жените еднакво харесват и двамата кандидати. Има дори лек превес на нежния пол в полза на Гюров, въпреки женската солидарност. 59% от гласувалите за него са жени, при Йотова процентът е 57. При мъжете е обратното. Йотова е "спечелила сърцата" на 43% от мъжкия пол, при 41 за бившия премиер.

Сходни са и изводите от демографския профил на избирателя, публикуван тази сутрин и от агенция "Тренд"

"Силно поколенческо и териториално разделение на президентския вот. Йотова доминира сред възрастните избиратели, Гюров печели младите и София" - е изводът и на изследователския център. - "Данните от екзитпола очертават отчетливи социално-демографски различия в подкрепата за основните кандидати. Най-съществени са разделенията по възраст, образование и тип населено място. Електоралните профили на Илияна Йотова и Андрей Гюров се различават значително, като двамата кандидати мобилизират различни социални групи", обобщават от там.

Андрей Гюров е лидер сред младите избиратели. В групата от 18 до 29 години той получава 42,5% срещу 27,1% за Илияна Йотова.

Подобна е картината и сред хората на възраст между 30 и 39 години, където Гюров събира 40,5%, а Йотова – 27,8%.

При избирателите между 40 и 49 години подкрепата за двамата практически се изравнява – 34% за Йотова и 34,1% за Гюров.

С напредването на възрастта обаче съотношението се обръща категорично в полза на Йотова. Сред хората над 70 години тя получава 56,8% срещу 22,2% за Гюров. Показателно е, че над 40% от всички гласували за Йотова са на възраст над 60 години, докато при Гюров този дял е 22,6%. В същото време повече от една трета (36,1%) от електората на Гюров е на възраст под 40 години, докато при Йотова този дял е 21,4%.

"Тези данни показват съществено поколенческо разделение между двата основни електората."

Не по-малко отчетливо е разделението между столицата и останалата част от страната. Андрей Гюров печели категорично София с повече от двойна преднина.

Според "Тренд" обаче в областните градове Йотова има преднина – 34,8% срещу 30,8%.

А в малките градове и селата обаче нейното превъзходство е значително. Близо една трета (31,8%) от всички гласували за Гюров са жители на столицата, докато при Йотова този дял е едва 12,2%. Обратно, 45,8% от електората на Йотова живее в малки градове и села, докато при Гюров този дял е 26%.

"Данните очертават ясно изразено териториално разделение, при което Гюров концентрира подкрепата си в столицата и големите градски центрове, докато Йотова има значително по-силни позиции в малките населени места" - посочват анализаторите.

Образованието също се откроява като разделителна линия. Сред избирателите с висше образование Андрей Гюров води с 39% срещу 31,7% за Илияна Йотова. При хората със средно образование съотношението е обратното – 41,3% подкрепят Йотова, а 24,7% Гюров. Близо две трети (65,5%) от избирателите на Гюров са с висше образование, докато при Йотова този дял е 47,1%.

Мобилизация

Данните показват и различна степен на предварителна мобилизация на електоратите на двете основни кандидатпрезидентски двойки. Две трети (66,3%) от избирателите на Илияна Йотова са взели решение за своя вот още преди началото на предизборната кампания. При Андрей Гюров този дял е 53,1%.

За сметка на това една четвърт (25,4%) от подкрепилите Гюров са взели решение в рамките на кампанията, докато при Йотова този дял е 16,7%.

"Това очертава по-рано формирана подкрепа за Йотова и сравнително по-силна мобилизация на Гюров в хода на кампанията."

Общо 55,7% от всички гласували са решили кого да подкрепят преди началото на кампанията, 20,9% са взели решение по време на кампанията, 10,4% – в последните няколко дни, а 9,3% – в самия изборен ден. Това показва, че макар мнозинството да е имало предварително формирани предпочитания, близо една пета от избирателите са направили своя избор в последните дни или непосредствено преди да гласуват.