Видеа на погроми, сблъсъци с полицията и разрушени обществени сгради се разпространяваха масово в социалните мрежи след протестите във Франция на 17 октомври. Наред с автентичните кадри обаче бяха установени и стари, извадени от контекст записи, изкуствено генерирани изображения и видеа, които целенасочено биват представяни като свидетелства за последните събития.

Европейският съюз започна проверка за възможна чуждестранна намеса и дезинформационни кампании в социалните мрежи около безредиците във Франция и други европейски държави. Според представители на службите за сигурност крайнодесни профили на блогъри и инфлуенсъри, свързани с предишни кампании за влияние, чиито публикации се популяризират изкуствено, разпространяват видеа с подвеждащи свидетелства и твърдения и са допринесли за мобилизацията на участниците в безредиците. Това сочат разследвания на "Financial Times" и "Тhe Times". Сред посочваните държави на влияние са Русия, Иран и Алжир. Някои изследователи включват и Китай.

Проверка на Европейската комисия (ЕК) и националните регулатори на цифровите услуги в ЕС следва да установи как социалните платформи се справят с разпространението на расистки послания и съдържание, което подбужда към насилие. ЕК се срещна с френските власти и регулаторите, за да обсъди въпроса, включително във връзка с платформата X на Илон Мъск. В Белгия, където през уикенда също имаше насилствени протести, предстоят разговори за ролята на TikTok, съобщи говорител на вътрешното министерство.

„Искаме да знаем доколко платформите съдействат за това“, заяви представител на ЕС пред Financial Times.

По думите му въпреки че е възможно да действат руски информационни кампании, платформите също носят отговорност, затова че усилват разпространението им чрез алгоритмите си.

Мрежи за дезинформация 

Протестите във Франция започнаха миналия месец, когато ученици от парижките предградия барикадираха училищата си с искания за по-добри условия в образованието. В публикации многократно беше посочвана датата 17 октомври като ден, в който френската държава ще бъде изправена пред невиждан дотогава мащаб на протестите. Движението бързо се разрасна чрез социалните мрежи и прие формата на масови безредици, координиран вандализъм, насилие и сблъсъци със служители на полицията. Историческата сграда на кметството в град Лимож беше опожарена, стотици магазини в по-големите градове - щурмувани и разграбени. 

Младежи чупят витрина на магазин по време на протестите в Париж, 18 октомври 2026 г. Снимка АП/БТА

Изследователи на дезинформацията са установили масово разпространение на манипулирани видеа с подвеждащо съдържание, гледани милиони пъти: профил с около 5000 последователи в Х публикува видео на протестиращи, които хвърлят фойерверки. Кадрите с близо 6 милиона гледания обаче в действителност са заснети през 2024 г. по време на протести в Тбилиси, Грузия.

Дейвид Колон – преподавател по история в парижкия Институт за политически изследвания Sciences Po и автор на книгата Infodémie (в превод "Инфодемия" - свръхизобилие от информация), посветена на борбата с дезинформацията – смята, че Русия, Иран и Алжир са участвали в усилването и изострянето на напрежението. Според него прокремълски инфлуенсъри, свързани с кампанията “Щорм-1516 (Storm-1516) и “Матрьошка”, са прокарвали неверни версии за събитията. 

По данни на Bloomberg от август 2023 г. до края на март 2026 г. “Щорм-1516” е разпространила над 190 измислени истории, гледани стотици милиони пъти в социалните мрежи, като повече от 40% от публикациите им са насочени срещу Украйна, а около една трета атакуват избори и обществени нагласи в други държави.

Дезинформационните кампании на мрежи като тази се състои от няколко основни стъпки: създават се манипулирани или изкуствено генерирани видеа и свидетелства от хора, които се представят за журналисти. Видеата след това се публикуват в привидно достоверни сайтове, които смесват правдоподобно с изфабрикувано съдържание, или в сайтове-клонинги на медии, ползващи се с широко обществено доверие. В допълнение съдържанието се разпространява чрез профили с висока гледаемост, част от които изцяло автоматизирани ботове. Щом бъде подета от достатъчно сайтове и акаунти, историята постепенно започва да изглежда легитимна, поради изкуствено създаденото впечатление, че се потвърждава от множество независими източници. Това затруднява и проследяването на първоначалния ѝ произход.

Този подход се е сдобил с името “narrative laundering” (пране на наративи). 

Мрежата "Щорм-1516" се свръзва с руското военно разузнаване. Украинска разузнавателна оценка, с която Bloomberg разполага, посочва подразделение 29155 на ГРУ като източник на финансиране за сървърите и инструментите с изкуствен интелект, използвани за създаването на фалшиви истории. По данни на двама европейски представители руската глобална информационна кампания се ръководи от първия зам.-ръководител на администрацията на Путин - Сергей Кириенко. 

Що се отнася до успешното прокарване на влияние от страна на Иран, според Колон то се длъжи отчасти на установените му контакти с крайнолеви групи във Франция.

Френско-иранският журналист Еманюел Разави твърди, че иранските служби не целят непременно да създават социални движения, а да се намесват в тях, когато могат да ги употребят в своя полза. По думите му ирански агенти отдавна поддържат връзки с радикалните леви среди във Франция и насърчават внедряването на палестинската кауза - присъствието на палестински знамена по време на протестите според него също не е случайно.

По информация на Разави има подозрения и за плащания от иранска страна на безработни младежи, за да предизвикват безредици в Париж. Става дума за суми от няколкостотин евро като хората, на които е било платено, са само малка част от участниците в насилието на 17 октомври. 

Но Иран използва и онлайн мрежи за влияние - също както Русия. Разави посочва пред “The Times”, че елитното подразделение на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – силите „Кудс“, присъства в социалните мрежи чрез т.нар. тролски ферми и чрез привличане на инфлуенсъри, включително в Телеграм. Пример за такъв е френско-иранският инфлуенсър Шахин Хазами, получил през есента условна присъда от 10 месеца за подстрекаване към тероризъм и призиви към подкрепа на терористичната организация “Хамас” – който сега разпространява съдържание за крайно полицейско насилие във Франция. Хазами, разбира се, категорично отрича да е чуждестранен агент. Според него обвиненията са част от кампания за дискредитирането му заради позициите му в подкрепа на Палестина. 

По-широката хибридна война срещу Европа 

Според Европейската служба за външна дейност Франция е втората най-силно засегната държава в континентална Европа след Украйна от манипулиране на информационната среда с чуждестранна подкрепа. Патрик Молино – кмет на Венаре-ле-Лом и зам.-председател на Асоциацията на кметовете във Франция, твърди, че руската намеса в социалните мрежи е „доста сигурна“. По негови думи мащабът на безредиците се дължи на “координирани действия на екстремисти - както леви, така и десни, нямащи нищо общо с обикновените протестиращи”.

“Сигурен съм, че в най-скоро време ще имаме доказателство както за това, така и за външни влияния. Особено в социалните мрежи руското влияние е сигурно, а може би и не само руското. Може би дори и пряко вляние - някои атаки бяха планирани. Никой не идва в града и не започва унищожава имущество без подготовка. Не става дума само за разгневени хора. Това не е вярно и не е възможно. Подобни неща не се случват без чужда намеса”, заяви той в интервю за Евронюз.

В Италия, където през уикенда също имаше насилствени протести, министърът на отбраната Гуидо Крозето заяви, подобно на Молино, че социалните мрежи са част от по-широката хибридна война срещу западните държави.

„Някой води хибридна война срещу нашите държави чрез нетрадиционни оръжия – TikTok, социалните мрежи и YouTube – без Западът да го осъзнава или дори да реагира“, заяви Крозето.

Европейските представители обаче предупреждават, че чуждестранното влияние не бива да се превръща в универсално обяснение за безредиците. Според разузнавателните служби крайнолеви групи изглежда играят водеща роля в част от протестите. Използването на подобни движения за дестабилизация е познат подход на чуждестранните операции за влияние, но възможно обяснение остава и чисто вътрешната политическа радикализация.

„Имаме автентична мобилизация на хора, които са гневни на институциите и имат реални причини за недоволство. Чужди държави се опитват да усилят това“, казва друг европейски представител на разузнаването пред Financial Times и добавя:

"Би било твърде лесно да се каже, че вината е на руснаците.“