Гръцките медии представиха връщането на останките на цар Самуил на България като част от по-широко историческо споразумение за размяна на културни ценности между Атина и София, подчертавайки символиката на жеста и значението му за двустранните отношения.

Водещи издания като „Катимерини“, „То Вима“ и „Та Неа“ акцентираха върху церемонията в Музея на византийската култура в Солун, на която гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и българският президент Румен Радев присъстваха при подписването на протоколите за взаимно предаване и приемане на исторически реликви и антропологичен материал.

Според гръцката преса Атина изпълнява своята част от договореността, като предава на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил (997-1014), както и костен материал от четири саркофага, открити при разкопките на базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров  в Малкото Преспанско езеро. Изданията припомнят, че находките са били открити през 1964 г. от археолога Николаос Муцопулос и през последните години са се съхранявали в Музея на византийската култура в Солун.

Особено внимание бе отделено на думите на Мицотакис, че „паметниците и историческите реликви не могат да бъдат третирани като военна плячка“.

Гръцкият министър-председател свърза споразумението с принципа за целостта на културните паметници, като направи паралел и с продължаващите усилия на Гърция за връщането на мраморите от Партенона от Великобритания. Няколко медии изтъкнаха именно този аспект като основно политическо послание на церемонията.

„То Вима“ отбелязва, че Мицотакис е използвал случая, за да изпрати ясно послание, че Гърция няма да приеме решения за Партенонските мрамори, които предполагат признаване на чужда собственост или схема за временно заемане на артефактите. Изданието подчертава, че според гръцкия премиер е „дошло времето на истината и справедливостта“.

В публикациите си „Катимерини“ набляга на факта, че преговорите по споразумението са продължили десетилетия. Вестникът припомня, че първите разговори по темата датират още от 70-те години на миналия век, когато тогавашният гръцки премиер Константинос Караманлис е обсъждал въпроса с българския комунистически лидер Тодор Живков.

Гръцките медии обаче разглеждат случая не само през българската призма. Те поставят акцент и върху връщането от България на 48 реликви, изнесени от Северна Гърция през 1917 г. по време на Първата световна война и съхранявани повече от век в Националния исторически музей в София. Става дума за ценности от манастира „Панагия Икосифиниса“, манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Серес и митрополията на Серес и Нигрита.

Според коментарите в гръцкия печат именно тази взаимност е направила възможно постигането на договореността. Мицотакис е определил споразумението като нещо „много по-дълбоко от обикновен културен обмен“, а като основа за бъдещо сътрудничество и за уреждане на други подобни въпроси между двете страни.

Широко бе отразено и изказването на Румен Радев, че България и Гърция са успели да „оставят сенките на миналото зад себе си“ и да изградят отношения на взаимно уважение и приятелство. Гръцките издания цитират думите му, че двете държави вече формират ос на стабилност, сигурност и развитие на Балканите.