Казахстан и Германия обсъждат увеличаване на доставките на казахстански петрол за германския пазар като част от усилията на Берлин да замени напълно прекратените руски доставки. Това стана ясно след среща между казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев и канцлера Фридрих Мерц в Берлин, предаде ДПА.

„Предвиждаме да увеличим доставяните количества и обеми и желаем и в бъдеще да останем надежден партньор на Германия в областта на доставките на петрол“, заяви Токаев на съвместна пресконференция с германския канцлер.

Мерц потвърди интереса на Берлин към казахстанския нефт като заместител на суровината, която Германия вече не внася от Русия. По думите му страната се стреми да диверсифицира енергийните си доставки, а Казахстан е важен елемент от тази стратегия. Двамата лидери не дадоха подробности за възможните нови обеми или механизми за транспортиране.

Казахстан и сега е сред основните източници на суров петрол за Германия. След прекратяването на руските доставки през 2023 г. казахстанският нефт се превърна в една от алтернативите за рафинерията ПЦК в Швет, провинция Бранденбург. В началото на тази година той е представлявал около една пета от преработваните там количества.

Положението на рафинерията се усложни през май, когато Русия спря транзита на казахстански петрол по тръбопровода „Дружба“. Това принуди предприятието да търси други маршрути за доставка, основно през Полша.

Швет е особено чувствителен обект за германската енергийна сигурност. Мажоритарният пакет от 54 процента все още формално принадлежи на германски поделения на руската държавна компания „Роснефт“, които след руската инвазия в Украйна бяха поставени под специален държавен надзор.

В разговорите с Мерц Токаев засегна и войната в Украйна. Той подчерта, че Казахстан отстоява принципа за териториалната цялост на държавите, но същевременно определи отношенията си с руския президент Владимир Путин като отлични.

Позицията на Астана отразява сложния баланс, който страната се стреми да поддържа между своите големи съседи Русия и Китай. Според анализ на „Дойче веле“ Казахстан се опитва да използва богатите си природни ресурси и стратегическото си местоположение, за да води по-независима външна политика.

След началото на руската агресия срещу Украйна централноазиатската държава задълбочи връзките си с Китай, който инвестира значителни средства в инфраструктурни проекти по т.нар. Среден коридор. В същото време Казахстан остава важен съюзник и търговски партньор на Русия.

Тази политика превръща Астана в ценен партньор за Европа, която търси нови източници на енергийни суровини и алтернативни транспортни маршрути извън руското влияние. Според сигналите от Берлин и Астана именно петролът може да се окаже следващата област, в която сътрудничеството между двете страни ще се задълбочи.