Европейският съюз обсъжда създаването на собствен механизъм за извънредни ситуации, който да позволява на държавите членки да координират по-бързо реакцията си при т.нар. хибридни атаки, идващи от Русия. Идеята е вдъхновена от член 4 на Северноатлантическия договор, но според Брюксел не трябва да дублира механизмите на НАТО.

Темата беше обсъдена за първи път от министрите на отбраната на ЕС на среща в Брюксел в понеделник. Върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви след срещата, че разговорите са били само предварителни и ще продължат.

„Ние не създаваме нищо допълнително, а двата механизма трябва да функционират ръка за ръка“, каза Калас, цитирана от Франс прес.

По думите ѝ няколко държави членки са настояли новият механизъм изцяло да допълва този на НАТО.

Какво предлага ЕС

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи идеята в речта си за състоянието на Съюза през септември. Тя предложи създаването на т.нар. Emergency Security Protocol (букв. прев. протокол за извънредни мерки за сигурност) - механизъм, който да бъде задействан от една държава членка и да събира останалите за координация на общ европейски отговор. Той би се прилагал при действия, които не достигат прага на въоръжена агресия, но все пак представляват заплаха за националната сигурност. Фон дер Лайен посочи като примери кибератаки, саботаж, палежи и навлизане на дронове във въздушното пространство.

Целта е държавите да разполагат с предварително договорен подход за реакция, вместо всеки отделен случай да се разглежда самостоятелно и да се търси политически консенсус от нулата.

Калас обясни, че сега трябва да се изясни как наличните инструменти на ЕС могат да бъдат използвани съвместно при хибридна атака. Според нея става дума именно за ситуации „под прага на въоръжената агресия“.

Как работи член 4 на НАТО

Примерът, от който ЕС се вдъхновява, е член 4 на Северноатлантическия договор. Той позволява на всяка държава членка да поиска консултации със съюзниците, когато прецени, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.

Това не означава автоматично задействане на военна помощ. Член 4 предвижда консултации и политическо обсъждане в Северноатлантическия съвет. Той е различен от член 5, който се отнася до колективната отбрана при въоръжено нападение.

Тази разлика е важна и за европейското предложение: целта е да има начин за бърза обща реакция при действия, които са сериозни за сигурността, но не представляват въоръжено нападение.

Защо темата се обсъжда сега

Предложението идва на фона на поредица от инциденти в Европа, които правителствата и службите на няколко държави свързват с руска хибридна дейност. Калас заяви, че според разузнавателната информация Русия подготвя още саботажни действия в Европа. По думите ѝ целта на подобни операции е не само конкретният материален ефект, но и въздействието върху европейските общества и подкрепата за Украйна.

Ръководителят на Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ и върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкъуич заяви днес, че най-добрият отговор на руските саботажи и други дестабилизиращи действия е те да бъдат публично назовавани и европейската подкрепа за Украйна да бъде засилена. По думите му руските действия в Европа имат за цел да сломят волята на съюзниците на Украйна да продължават да подкрепят Киев.

„Публичното оповестяване ще покаже на държавите спонсори, че ние разбираме какво правят те и това повишава цената за тях“, заяви Гринкъуич пред евродепутати.

Според него публичното разкриване на подобни операции може да има възпиращ ефект.

Той посочи и мисията на НАТО „Източен страж“, започнала на 11 септември, като пример за действия, които вече дават резултат. В нея участват сили и средства от съюзници като Дания, Франция, Великобритания и Германия.

„Руснаците много по-внимателно избягват да преминават през границата с дронове в балтийските страни или в Полша, откакто задействахме „Източен страж“, заяви Гринкъуич.

Датското военно разузнаване също предупреди миналата седмица, че Русия вероятно ще извърши още хибридни атаки срещу западни цели.

Това направи и полският премиер Доналд Туск, който отбеляза засилващия се риск от руски хибридни заплахи, включително атаки с дронове и ракети срещу съюзници на Украйна.

Финландският министър на отбраната Анти Хякянен заяви, че Русия засилва натиска си особено върху страните, които подкрепят Украйна, и че на проблема трябва да се отговори „спокойно, но решително“.

Държавите членки на ЕС обаче не са единни по въпроса как точно трябва да изглежда новият механизъм. Част от тях се опасяват, че той може да се превърне в паралелна структура на НАТО.

Затова Калас подчерта, че ЕС и Алиансът трябва да действат съгласувано, а не конкурентно.