Без акциз за пропан-бутана и метана до декември. Това реши парламентът, приемайки на две четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове.

Това е една от основните мерки, предложени от управляващите с цел намаляване въздействието на високите цени на горивата за населението и бизнеса. Тя ще обхване близо 460 000 превозни средства, от които 395 000 автомобила на пропан-бутан и 65-70 000 - на метан, предава БНТ.

Нулева акцизна ставка влиза в сила от 1 октомври до 31 декември 2026 г. за природния газ и втечнения нефтен газ (LPG), използвани за моторно гориво.

Временната нулева ставка има за цел да ограничи данъчната компонента в цената на тези продукти. В резултат на тази стъпка за трите месеца, през които се прилага, се очаква около 20 млн. евро по-малко приходи в бюджета.

Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова разясни, че европейската директива за данъчното облагане допуска намаление и нулеви ставки за енергийни продукти. България ще уведоми ЕК за промените в националното законодателство, предава БТА.

При дебата Димо Дренчев заяви, че „Възраждане“ ще подкрепи мярката, въпреки че я считат за ограничена и ще подпомогне транспорта в големите градове. Колегата му Петър Петров подчерта, че нулев акциз за три месеца върху пропан-бутана за моторните превозни средства е мярка, която е с ограничен ефект. По думите му очакваното намаление ще е около 10 евроцента на литър и то, ако търговците го включат в маржа. Около 12% от автомобилите у нас или 394 000 са на това гориво и само те евентуално биха се възползвали от нулевата ставка, останалите около 2,5 млн. няма да могат, коментира Петров. По думите му няма защитен механизъм при евентуално следващо поскъпване на пропан-бутана, няма и предвиден контрол.

Стефан Белчев ("Прогресивна България"), един от вносителите на проектозакона, обясни, че няма как при всяка една промяна на акциз подробно да се записва кой извършва контрола. За пропан-бутана отбеляза, че 75% от него у нас е внос според данни, които е намерил в интернет, така че в този случай се съобразяват с цените на вносителя.

Мартин Димитров от „Демократична България“ припомни, че тази седмица ЕК е обявила, че най-високият ръст на цените на горивата е в България. Въпреки, че за ДБ предлаганата мярката е с ограничено действие, я подкрепят. За природния газ предлагате 2 евроцента намаление на килограм, което е козметично и засяга около 65 000–70 000 автомобила, посочи Димитров. Тези компенсации са на парче, високите цени ограничават икономическия растеж и бъркат в джоба на всеки български гражданин, подчерта той. Според него трябва да се предвиди работещ контролен механизъм – Националната агенция за приходите (НАП) да влезе в ролята си и да следи за спазването на този законопроект.

Теменужка Петкова обяви, че ГЕРБ ще се въздържи от подкрепа, защото смятат, че мерките не са правилно таргетирани и няма да доведат до желаните резултати. За пропан-бутана и природния газ ефектът като парично изражение би бил символичен, затова смятаме, че ако искате да се борите с цените на горивата, подходът трябваше да бъде различен, добави тя. Петкова даде за пример Хърватия, където са получили дерогация и за бензина, и за дизела, за ставки под минималните нива. 

Слави Василев от „Прогресивна България" изтъкна, че това, което българското Народно събрание прави, е да свали ставката на акциза на горивото, което се потребява от най-уязвимите българи. Стъпката на правителството отразява бюджетната реалност у нас, необходимостта от конкретни премерени стъпки в посока подпомагане на най-уязвимите граждани, подчерта депутатът. Каквито и маневри да можем да си позволим, те са строго ограничени от „наследството“, което ни е оставено, добави Василев. По отношение на контрола има строго определени механизми като например декларация на съответствията, уточни той. Държавата ще си събере данъците, предвидени в нормативните актове, увери представителят на управляващото мнозинство.