България се е присъединила към съвместната декларация за Украйна, която беше приета пред Общото събрание на ООН, но българската национална позиция не е отразена в пълнота в документа. Това заявиха от Министерството на външните работи.

„България поддържа европейското единство и в тази връзка се присъедини към декларацията за Украйна“, посочват от ведомството.

От МВнР уточняват, че декларацията съдържа принципни позиции в защита на международното право и призив за мир, които България последователно подкрепя.

В същото време от министерството подчертават, че българската национална позиция не е отразена в пълнота в декларацията. Според МВнР тя е била представена от президента Илияна Йотова в изказването ѝ пред Общото събрание на ООН.

Какво пише в декларацията

Съвместното изявление беше представено в Ню Йорк преди заседание на Съвета за сигурност на ООН за войната в Украйна. Към него са се присъединили десетки партньорски държави, сред които и България. Изявлението е публикувано на сайта на украинското Министерство на външните работи, където са изредени всички държави, присъединили се към него.

В документа участниците заявяват, че са „солидарни с Украйна, която продължава да се съпротивлява на водената от Русия агресивна война“. Те припомнят суверенитета, независимостта и териториалната цялост на държавите, както и „неотменимото право на самоотбрана“.

В декларацията се изразява и дълбока тревога от руските атаки срещу цивилни и гражданска инфраструктура в Украйна. Отбелязва се и заплахата за световната продоволствена сигурност заради руските действия в Черно море и опитите за възпрепятстване на украинския износ на зърно.

Най-категоричният призив в документа е към Москва. Подписалите го държави заявяват:

„Русия трябва да прекрати агресията си, да се съгласи на прекратяване на огъня и да се включи конструктивно в преговори за всеобхватен, справедлив и траен мир в съответствие с международното право.“

Какво каза Йотова

В речта си пред Общото събрание на ООН Илияна Йотова също говори за войната в Украйна, но без да осъди руската агресия. 

Президентката призова конфликтът да бъде преместен „от военното на политическото и дипломатическото поле“ и избра да наблегне върху преговорите, диалога и гаранциите за сигурност.