България е сред държавите, подписали съвместно изявление пред Общото събрание на ООН, в което се осъжда „агресивната война на Русия“ срещу Украйна и се потвърждава правото на Киев на самоотбрана. 

Изявлението е публикувано на сайта на украинското Министерство на външните работи, където са изредени всички държави, присъединили се към него.

Към момента обаче официално съобщение на сайта на българското МВнР няма. Клуб Z изпрати запитване до ведомството дали действително стоим зад изявлението, но засега отговор оттам няма. 

Документът е подкрепен от 51 държави и беше представен в Ню Йорк преди заседание на Съвета за сигурност на ООН за войната в Украйна от върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас. Името на България тук също се чува.

В него подписалите заявяват, че са „солидарни с Украйна, която продължава да се съпротивлява на водената от Русия агресивна война“.

Те припомнят правото на всяка държава на самоотбрана, гарантирано от Устава на ООН, и изразяват дълбока тревога от руските атаки срещу цивилното население и инфраструктурата в Украйна.

Особено внимание е отделено на Черно море. В изявлението се посочва, че Русия се опитва да прекъсне износа на украинско зърно, което според подписалите застрашава световната продоволствена сигурност. Държавите подкрепят усилията за споразумение, гарантиращо свободата на корабоплаването, както и защитата на търговското корабоплаване и критичната инфраструктура.

Най-категоричният призив в документа е към Москва:

„Украйна иска мир. Ние искаме мир. Русия трябва да прекрати агресията си, да се съгласи на прекратяване на огъня и да се включи конструктивно в преговори за всеобхватен, справедлив и траен мир в съответствие с международното право.“

Подписалите посочват още, че Украйна е приела още през март 2025 г. пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня и призовават Русия „най-накрая да направи същото“.

Те настояват и за връщането на задържаните и депортирани украински цивилни, включително деца, както и на военнопленниците.

Речта на Йотова

В речта си пред Общото събрание на ООН президентката ни Илияна Йотова също говори за войната в Украйна, но осъждане на руската агресия нямаше. Вместо това тя призова конфликтът да бъде прехвърлен „от военното на политическото и дипломатическото поле“, като за пореден път наблегна върху преговорите и диалога.

Така в речта ѝ не прозвучаха същите категорични формулировки, които страната ни всъщност подкрепя, както става ясно от общото изявление. 

Това не е първият случай, в който има разминаване между публичните изказвания на наши политически представители и официални общи изявления, където името на страната ни фигурира. 

През юли подобен казус възникна около т.нар. Киевска декларация - изключително остър документ спрямо Русия. Тогава премиерът Румен Радев настояваше, че външната министърка Велислава Петрова не е го подписвала, въпреки че името й, заедно с това на България, се вижда ясно там. 

„Няма подпис и няма да видите такъв подпис“, заяви тогава Радев.

Самата Петрова-Чамова също заяви, че в Киев „никой нищо не е подписвал“, и обясни, че подобни декларации се приемат на различни неформални формати и не поемат ангажимент за последващи действия.

Възникна въпросът защо България е сред държавите, подкрепили декларацията, ако правителството ни не е било съгласно с нейното съдържание... В документа например е записана готовност за засилване на участието в „Коалицията на желаещите“, докато само ден по-рано Радев беше заявил, че България няма място в този формат.

В крайна сметка Велислава Петрова призна, че декларацията е била подкрепена от България.