Миналата седмица - "Гугъл", тази седмица - "Газпром". За Еврокомисията и за неподготвената за отбрана комисарка по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер нито един противник не изглежда прекалено голям. Но дори тези неотдавнашни действия на брюкселските защитници на свободната конкуренция при всички случаи да могат да бъдат одобрени от гледна точка на европейските потребители. Иначе ситуацията с руския газов монополист "Газпром" съществено се отличава от случая с американския IT концерн.

По принцип случаите изглеждат сходни. Тук има мощна интернет компания, която не се отнася особено сериозно към честността на резултатите от търсенето - поне според обвиненията на ЕС - и пуска по-отдолу компаниите, с които не е в много добри отношения. Там има също толкова мощна газова компания, която - пак според обвиненията на ЕС - се отнася несериозно към справедливостта на своите цени и условия на договора и изисква от страните, с които не е в много добри отношения, заплащане на по-високи цени и забранява препродажбата на газ. Две компании, които според Еврокомисията нарушават със своите действия европейското законодателство в рамките на Съюза. Две компании за Комисията по въпросите на конкуренцията...

Но такава гледна точка оставя изцяло без внимание много важен момент. Докато "Гугъл" уж злоупотребява с властта си на пазара, за да получи икономическо предимство срещу конкурентите, в случая с "Газпром" става дума за икономика само в най-широкия смисъл. Ако руският газов гигант изисква от страните от Източна Европа плащане на по-високи цени и им забранява реекспорта на руски газ за Украйна, тогава става дума изключително за политика. Т.е. трябва да бъдат наказани тези държави, които - по мнението на Москва - "без разрешение" са напуснали своето място в източната хегемония и са се обърнали на запад. Затова е не по-малко важно, че тези бивши членки на СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ, органа на социалистическите страни - б.р.) и Варшавския договор се превърнаха днес в главни критици на новите стремежи на Кремъл за създаването на велика държава.

Това, че Евросъюзът реагира на тази насилствена политика на "синия пламък", е правилно и може само да бъде приветствано. Това, че ЕС го прави с помощта на конкурентното право, всъщност е по-добре, отколкото нищо. Но е далеч от оптималния подход.

Дори ако комисарката Вестагер цяла сряда не се умори да повтаря, че като цяло става дума не за политически въпрос, то е едно и също. Затова и реакцията трябва да бъде съответстваща - във вид на енергиен съюз. Тази идея бившият премиер на Полша и настоящ председател на Съвета Доналд Дуск предложи за обсъждане примерно преди две години. Но тя бива претворявана в дела, както и преди, много бавно.

Зад това гръмко понятие се крие краят на националните интереси, които, както и преди, се опират на въпросите за енергетиката в Европа. По този начин в преговорите с Москва трябва да бъдат обединени не само силите на всички европейски потребители на газ. Дори при привличането на нови доставчици в Европа има остра необходимост от единен подход. Това се вижда и от примера на Туркменистан. Страната отдавна е разглеждана в качеството ѝ на потенциален доставчик в региона на Каспийско море. В момента туркмените, както и преди, изцяло зависят от тръбопроводната система на Русия и затова те са много внимателни с плановете за нови газопроводи, които могат да ядосат Москва. Такива страни ще се доверяват само тогава, когато знаят, че имат силен и надежден партньор в Европа.

Но не е така. Докато в САЩ или Китай най-важното е ефективното осигуряване с достатъчно количество енергия, в ЕС, както и преди, остава пъстрото разнообразие от национални предпочитания в енергетиката. Всичко това се допълва с голямо количество субсидии. Понякога за ядрената енергетика, понякога за слънчевата енергия.

Докато националните държави защитават единични интереси, по-слабите страни от ЕС остават уязвими за шантажа на Русия

-----------

* Авторът е икономически журналист от австрийския вестник „Ди Пресе“, откъдето препечатваме коментара му.