В началото на април Клуб Z стартира проекта „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“, който изследва връзката между предизборните обещания и реалните инициативи на политическите сили. Той оценява всяко предизборно обещание - независимо дали е записано в програмата на съответната партия/коалиция преди изборите, или е част от устна или друга публична заявка - в сравнение със законодателните действия на формацията в парламента.

За обобщение на резултатите се ползва AI методология със следните категории за изпълнение на обещанията: „Изпълнено“ - законопроектът изпълнява обещанието напълно; „Частично“ - има непълно изпълнение; „Тематично“ - законопроектът има смислови съвпадения с обещанието; и „Неизпълнено“ - няма внесена инициатива, която да изпълнява обещанието, или има внесена противоположна.

Най-много законодателна активност има около електронното здравеопазване, контрола на НЗОК, обществените поръчки и заплащането на медицинските специалисти. ПБ се отчита както със свой законопроект, така и с инициативи на Министерския съвет, които по методиката се свързват с обещанията ѝ. Но голямата здравна реформа остава повече обещана, отколкото предложена или даже замислена.

Активностите на властта - кадрови рокади, напрежение в МЗ, опити за централизация

Засега Министерството на здравеопазването разбунва духовете с планове за административна оптимизация, чиято основна философия е централизацията. Другата активност от новата власт на ниво "здравеопазване" са кадрови смени, оставки или уволнения на новоназначени зам.-министри, на шефове на дирекции в МЗ. Здравната министърка Катя Ивкова влезе и в сериозен конфликт с вече подалия оставка дългогодишен главен държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, който разкритикува готвената реорганизация в частта ѝ за РЗИ. Новините от новата власт идват и с избрани само от ПБ нов управител и подуправител на НЗОК. Така за първи път разпределящата внушителен обществен ресурс институция ще има двама подуправители, макар и да е неясна необходимостта от това. И тримата представители на ръководството са избор на управляващата партия "Прогресивна България". Държавният бюджет за 2026 г. в частта за здравеопазване предизвика напрежение заради липсата на средства за изграждането на национална детска болница. Подобно решение предизвика много критики от опозицията. Ивкова заяви, че за тази година си има достатъчно дадени вече средства, създаде се междуведомствен съвет, чието първо заседание беше едва на 1 септември. Там се реши да се прави ново задание за проект за болницата, а ръководството на „Здравно-инвестиционната компания“ беше сменено. Обещанието на властта е, че Националната детска болница ще бъде построена до края на мандата на правителството - т.е. до 2030 г.

Как изглежда картината със заявените намерения и предложените законопроекти на парламентарните сили

Здравеопазването е от онези теми, в които всички партии винаги имат какво да кажат, а почти никоя не успява да стигне до цялостно решение. Обещанията обикновено са големи — по-малко доплащане, повече пари за системата, справедливо заплащане на лекарите, сестрите и санитарите, електронно здравеопазване, контрол върху НЗОК, край на злоупотребите, по-добра спешна помощ, детско и майчино здраве, профилактика, регионален достъп, по-справедливи цени на лекарствата, премахване на недостига на медикаменти, борба с корупцията в системата и т.н.

Внесените към 31 август 2026 г. законопроекти в НС обаче показват по-скромна картина. Има активност, но тя е концентрирана предимно в няколко по-тесни направления: електронни уведомления и пациентски достъп до данни, контрол върху отчетените дейности към НЗОК, обществени поръчки и лекарствени доставки, минимални възнаграждения в публичните болници и отделни промени в системата за спешни повиквания.

Тоест — има движение. Но то е по-скоро по инструментите на контрола, отколкото по философията на здравната система.

Контрол, прозрачност и НЗОК

Най-ясната линия в законодателната активност е контролът — върху отчетените дейности, върху плащанията, върху лекарствата, върху обществените поръчки, върху данните в НЗИС.

Това е логично. Контролът е политически удобна тема: всички са против злоупотребите, всички искат прозрачност, всички могат да кажат, че бранят публичния ресурс. По-трудното — преструктуриране на болничната мрежа, нов модел на финансиране, реална профилактика, кадрова политика и намаляване на доплащането — остава много по-слабо представено в конкретни законодателни текстове.

„Демократична България“ има най-много инициативи в тази посока. Сред тях са предложения за електронни уведомления, е-заявления към ТЕЛК/НЕЛК, по-достъпна електронна идентификация, автоматизирани проверки, рискови индикатори, отворени машинночетими данни и мерки срещу фиктивни дейности и неефективни разходи. Тези текстове се свързват с обещанията за съвременно, достъпно и по-ефективно здравеопазване, но в повечето случаи оценката е „частично“ или „тематично“, защото самите обещания са по-широки от конкретните законопроекти.⁠⁠⁠⁠​

„Продължаваме промяната“ също влиза в тази линия с проект за електронно уведомяване на пациентите за отчетени към НЗОК дейности и тяхната стойност, както и за достъп в реално време за контролните органи. Тук връзката с конкретното обещание за публичен и проследим контрол е по-силна — оценката може да бъде „изпълнено“ за тази конкретна мярка. Но спрямо по-широкото обещание за електронно здравеопазване тя остава частична.⁠⁠​

ГЕРБ предлага електронна здравна карта, достъп до пациентското досие, уведомления през „еЗдраве“, електронно удостоверяване на дейности и нови регистри. Това е реална законодателна активност в сферата на дигитализацията, но тя не изпълнява пряко по-специфичните обещания на формацията за AI в медицината, подход „Едно здраве“, AI инфраструктура и детска клиника в Пловдив. Затова връзката е най-много частична или тематична.⁠⁠​

Предложенията на ПБ: обществени поръчки, лекарства — но не и цялостна здравна реформа

При „Прогресивна България“ здравната активност се вижда в три основни посоки: обществени поръчки, лекарствена политика и бюджетната рамка на НЗОК.

Първата посока е свързана с проект на ПБ за промени в Закона за обществените поръчки. Той разширява приложението на ЗОП към лечебни заведения, които разходват средства на НЗОК, и предвижда централизирано осигуряване на определени лекарствени продукти чрез поръчки, провеждани от централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“.⁠⁠​ Това е по темата, която от години стои и във фокуса на общественото внимание, за неравноправното третиране на държавни и общински лечебни заведения от една страна и частните, от друга. Така и частните болници ще имат задължението да обявяват търгове. Задължението важи при купуването на лекарства, медицински изделия и медицинско оборудване.

Това е най-пряката връзка с обещанията на ПБ за централизирани доставки и ограничаване на порочните практики при здравните разходи. Но оценката е „частично“ — защото проектът обхваща само част от лекарствените доставки, а не целия пакет, който в предизборните обещания включва и по-широк контрол и промяна на модела на разходване на средства.⁠⁠​

Инициативата не е нова - тя е на "Демократична България", която заедно с "Продължаваме промяната" неизменно я предлага в няколко последователни народни събрания, но неизменно бе отхвърляна с гласовете на ГЕРБ, ДПС и др. Сега по всичко личи, че вече ще мине, след като се предлага и от управляващата ПБ.

Втората линия е законопроектът на Министерския съвет за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Той е свързан с безопасността, проследимостта и контрола на лекарствените продукти. 

И тук резултатът е „частично“. Законопроектът е стъпка в посока контрол и лекарствена безопасност, но не изчерпва обещанията за по-лесен достъп до безопасни лекарства, централизирано снабдяване и прекратяване на злоупотребите.

Третата линия е Законът за бюджета на НЗОК за 2026 г. — също внесен от Министерския съвет и също свързан по методиката с обещанията на ПБ. Той има отношение към обещанията за повече публични средства, солидарен модел, контрол върху здравните разходи и намаляване на доплащането.⁠⁠​

Но бюджетът не е реформа сам по себе си. Той е финансовата рамка, не доказателство за изпълнение на обещанието.

С други думи — ПБ има законодателно присъствие в здравеопазването, включително чрез правителствени инициативи. Но то е най-силно в контрола и лекарствената политика, а не в големите структурни обещания.

Заплатите в болниците — най-конкретното изпълнение

Темата, по която обещанията най-лесно се превръщат в законови текстове, е заплащането на медицинските специалисти.

„Продължаваме промяната“ предлага минимални прагове за основните заплати в държавните и общинските болници, обвързани със средната брутна заплата, таван 10:1 между най-високото и най-ниското възнаграждение, минимално доплащане за нощен труд, контрол и санкции.⁠⁠​

По конкретните обещания за минимални прагове и ограничаване на разликата между най-ниските и най-високите възнаграждения оценката е „изпълнено“. Но по-широкото обещание за справедливо заплащане на всички лекари, сестри и санитари остава „частично“, защото проектът не решава целия кадрови и финансов проблем в системата.⁠⁠​

„Възраждане“ също предлага минимални възнаграждения, доплащания за квалификация, продължаващо обучение и нощен труд. Връзката с обещанието за значително увеличение на заплатите е ясна, но и тук оценката е „частично“ — има механизъм, но няма цялостен кадрови пакет.⁠⁠​

Така заплатите се оказват една от малкото теми, по които има относително пряко съвпадение между обещание и законодателен текст.

Спешната помощ — има текстове, няма цялостно решение

Спешната помощ е друга класическа предизборна тема. В програмите тя обикновено звучи като гаранция за достъп, бърза реакция, оборудвани центрове, достатъчно екипи и равномерно покритие в страната.

В законодателните предложения обаче темата присъства далеч по-ограничено.

ДБ има проект, свързан със системата за спешни повиквания 112. Той има частична връзка с обещанията за навременна спешна помощ и тематична връзка с общия ангажимент за достъпна медицинска помощ.⁠⁠​

Но това не покрива по-широките обещания за инвестиции в центрове за спешна помощ, кадрово обезпечаване, линейки, медицинска авиация или гарантирани срокове за реакция в цялата страна. Тези елементи остават извън реалната законодателна активност.

Големите обещания остават настрани

Общата картина е ясна: здравеопазването е тема с много обещания и с немалко законопроекти, но връзката между двете често е частична.

Най-силно покрити са обещанията, които могат да бъдат преведени в конкретна техническа или контролна мярка — електронно уведомление, пациентски достъп до информация, проследимост, обществени поръчки, минимални възнаграждения.

Най-слабо покрити остават обещанията, които изискват цялостна политика:

  • намаляване на доплащането;
  • промяна на клиничните пътеки;
  • реална профилактика;
  • детско и майчино здраве;
  • психиатрична грижа;
  • регионален достъп;
  • нетърговски или защитен статут на болниците;
  • демонополизация на здравното осигуряване;
  • национални скринингови програми;
  • отпадане на ДДС върху лекарства;
  • практическо въвеждане на AI в медицината.⁠⁠​

Това са и темите, по които избирателят най-често чува големите думи. Но в парламента големите думи засега се свиват до по-малки текстове.

По партии: активност има, изпълнение — частично

„Продължаваме промяната“ има най-ясно изпълнение при конкретни обещания за заплащане и електронен контрол. Законопроектите ѝ дават реални механизми за минимални възнаграждения и уведомяване на пациентите за отчетени дейности. Но широките обещания за здравеопазване без доплащане, цялостна профилактика, единна електронна система и справедливо заплащане в цялата система остават само частично покрити.⁠⁠​

„Демократична България“ е най-активна като брой инициативи. Проектите ѝ са концентрирани около електронното здравеопазване, НЗИС, е-идентификацията, контрола на НЗОК и отворените данни. Това е сериозна активност, но поради широкия характер на обещанията оценката най-често е „частично“ или „тематично“.⁠⁠⁠⁠​

ГЕРБ има конкретна инициатива за електронна здравна карта и пациентски достъп до данни. Тя се вписва в общата посока за дигитализация.

„Възраждане“ има проект за минимални възнаграждения, който частично отговаря на обещанията за по-високи заплати. Но останалите големи ангажименти на формацията — за статута на болниците, психиатрията, детското здраве, скрининга, ДДС върху лекарствата и здравноосигурителния модел — остават без съответна внесена инициатива.⁠⁠​

„Прогресивна България“ има частично и тематично покритие чрез комбинация от собствен законопроект и правителствени инициативи. Собственият проект е за обществените поръчки и централизирани лекарствени доставки. Законопроектите на Министерския съвет за бюджета на НЗОК и лекарствените продукти се свързват с обещанията на ПБ, но не могат да се четат като пълно изпълнение на здравния пакет.⁠⁠⁠⁠⁠⁠​

ДПС-НН има множество обещания в базата — за профилактика, скрининг, онкологична и сърдечно-съдова грижа, детско и майчино здраве, спешна помощ, психично здраве, дигитализация и регионален достъп. Но към 31 август не е открит собствен законопроект, който да изпълнява тези обещания. Инициативи на други формации може да съвпадат тематично с част от тях, но не могат да се отчетат като изпълнение от ДПС-НН.⁠⁠​

Таблица Notion.AI

Цялостната картина към момента остава скромна: партиите предлагат отделни инструменти, а не нов модел. 

Обещанията в здравеопазването пак са за система, която трябва да стане по-достъпна, по-справедлива, по-малко корумпирана и по-малко зависима от доплащане. В парламента обаче засега всичко това се изразява главно като серия от частични поправки — за данни, уведомления, поръчки, контрол и отделни плащания.

Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.