"Демократична България“ внася пакет от законодателни промени, свързани с пресичане корупцията в здравеопазването. Усилието е да започнем "да затваряме" кранчето в здравеопазването, обясни в четвъртък Божидар Божанов от ДБ.

Предлаганите поправки са в няколко закона – в закона за здравното осигуряване, за лечебните заведения и др. Целта е да се повиши контролът върху разходите, да се разшири контролът от Агенция „Митници“ и НАП при експортни лекарства, да се намалят цените на медикаментите чрез гарантиране на конкуренция, пълна прозрачност на отчетите на болниците, на разходите на Националната здравноосигурителна каса, прекратяването на практиката със субективни комплексни оценки, на база на които някои болници получават голям брой легла, за да източват средства, посочи Божанов.

"Когато „кранчетата“ са спрени, политическият рекет не може да намери вратичка, ще има повече средства за профилактика, за младите лекари, медицински сестри", подчерта той в декларация от трибуната на НС.

По думите му, пакетът със законодателни мерки е само първа стъпка.

"Да намерим съгласие по тази тема, няма място за партийна конкуренция", призова депутатът.

Бюджетът на НЗОК расте всяка година. Само между 2019 и 2025 г. се е увеличил от 4,3 милиарда лева на близо 9,47 милиарда лева. Това е ръст от 120%, или повече от 5 милиарда лева допълнително, посочи съпредседателят на „Да, България“. (Бюджетът на Касата продължава да ръсте и за 2026 г. той се предвижда да е 5,26 млрд. евро, т.е. около 10,28 млрд. лева - бел. ред.)

Божанов отбеляза, че дори след отчитането на инфлацията, публичните разходи за здраве са нараснали с около 80% между 2015 и 2023 година. Но резултатите и удовлетвореността не растат със същата скорост, а точно обратно – българите не стават по-здрави, не живеят по-дълго, не плащат по-малко от джоба си, не получават по-лесен, по-равен достъп до качествено лечение. През 2024 г. средната продължителност на живота в България е 75,9 години, която е най-ниската в Европейския съюз, където е средно 81,7 години. Българинът живее средно с близо шест години по-малко от европейския гражданин, посочи депутатът. Зад тази разлика, по думите му, стоят не просто статистики, а човешки животи. Смъртността от заболявания, които могат да бъдат лекувани навреме (т. нар. предотвратима смъртност), в България е 194 на 100 000 – повече от два пъти над европейското равнище, добави депутатът. 

"И тук идва големият парадокс. България е на първо място в ЕС по брой болнични легла – 870 на 100 хил. души, има много хоспитализации, все повече пари за болнична помощ", посочват от ДБ.

"Това е система с огромен капацитет „на хартия“, но със съмнителна ефективност. Близо 38% от всички болнични разходи отиват за болнична помощ. На всеки 100 лв. за здравеопазване близо 36 лв. излизат от джоба на данъкоплатеца, след като хората са платили вече здравните си вноски. Над 75% от разходите за лекарства се плащат от домакинствата, те формират повече от две трети от всички плащания на българските пациенти", продължи Божанов.

"Не твърдим, че средствата за здраве са достатъчни и  защото ресурсът е ограничен, нямаме право да допуснем изтичане на пари, имаме едва 4,4 медицински сестри на 1000 души и система, която има все по-голям бюджет, но няма по-голямо спокойствие за пациента. Парите за здраве изтичат през фиктивна хоспитализация и нагласени обществени поръчки", се казва още в декларацията. Депутатът припомни, че част от общественото недоволство миналата година е било на младите медици срещу корупцията.

Сегашният парламент е конституиран с очакване на съществени промени, минаха повече от два месеца, но обществото не е видяло съществени промени, се посочва още в декларацията си от ДБ.