"Неприемливи са всякакви „предупреждения“, отправени публично от министър - орган на изпълнителната власт, към прокурори и административни ръководители в прокуратурата."

Това се казва в (анонимен) отговор на прокурорския пресцентър, часове след като публично бе разпространна остра позиция на МВР министъра Иван Демерджиев.

За да няма неясноти "кой е шефът" и кой докъде - според прокуратурата - има право да се простира, в следващото изречение четем:

"Неприемливи са и публични коментари на неприключили разследвания, на доказателства и на различни версии, по които се работи съвместно с МВР, най-малкото защото са в противоречие със законовите правомощия на министър на вътрешните работи."

В свой фейслбук статус вътрешният министър настояваше, че повече не може така да продължава "частната прокуратура", написа им, че иде "Видовден за всеки, който е превърнал правосъдието в „ООД“, говореше за хора "парализирани от зависимости" и апелираше към съвестните прокурори "да минат от правилната страна на историята и да измят лицето на българската прокуратура". Всичко това - по повод иззетата с постановление от 31 юли проверка за полетите на Делян Пеевски, която се озовава в ръководената от Емилия Русинова СГП.

Макар да посочват, че имат обща ценност с МВР и че "напълно се солидаризират с изразеното становище, че законът е висша ценност", прокурорте (повтаряме: неясно кои - тъй като не е подписано) обявяват:

"Крайната оценка на всяка проверка и разследване в правовата държава принадлежи на съда, а не на държавното обвинение или на органите на изпълнителната власт."

(Само че Демерджиев не ги критикува за никаква "крайна оценка", т.е. - присъда, решение или определение, което наистина е прерогатив на съда, а за силно съмнителни, но чисто процесуални действия, на които господар е само прокуратурата, както ... самата прокуратура му пише по-горе - бел. ред. на Клуб Z).

Любопитен детайл, който си струва да се напомни, е че когато само преди месеци - през март т.г., служебният министър Андрей Янкулов предложи ВСС дисциплинарно да уволнени все още и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, част от мотивите бяха, че той използва официалния сайт на институцията ПРБ за лични нападки - в случая срещу Върховния касационен съд.

"В публичното пространство бяха разпространени поредица от писмени изявления, ангажиращи Прокуратурата на Република България, които създадоха високо институционално напрежение между българската прокуратура и съд, урониха престижа на съдебната власт и подкопаха общественото доверие в нея“, пишеше в мотивите, които ВСС, разбира се, не възприе.

Дали са се случили големи, или изобщо някакви промени - може да се заключи от днешното писание.

Ето и целия му текст:

По повод изявления на министъра на вътрешните работи в социалните мрежи, получили и медийно отразяване, пресцентърът на Прокуратурата на Република България представя следната позиция:

Ръководството на Прокуратурата на Република България напълно се солидаризира с изразеното становище от г-н Демерджиев, че законът е висша ценност и всяка проверка по сигнал следва да се извършва безкомпромисно и професионално. Споделяме позицията, че всяко професионално решение, всеки конфликт на интереси и всяка имуществена декларация трябва да застанат под светлината на закона и обществения контрол, без значение кои са проверяваните лица и колко власт стои зад имената им.

В същото време, неприемливи са всякакви „предупреждения“, отправени публично от министър - орган на изпълнителната власт, към прокурори и административни ръководители в прокуратурата. Неприемливи са и публични коментари на неприключили разследвания, на доказателства и на различни версии, по които се работи съвместно с МВР, най-малкото защото са в противоречие със законовите правомощия на министър на вътрешните работи. Крайната оценка на всяка проверка и разследване в правовата държава принадлежи на съда, а не на държавното обвинение или на органите на изпълнителната власт.

Прокуратурата и Министерство на вътрешните работи имат обща цел, подчинена единствено на закона. Близкото минало е показало, че всеки опит за междуинституционално напрежение, породен от изпълнителната власт, обрича тази обща цел на неуспех. Ръководството на прокуратурата застава с цялата си институционална сила зад всеки прокурор и следовател, който работи безпристрастно и само в името на закона.