Три дена съм като отровен. Все си мисля защо се случи отравянето на осем лешояда в центъра на един от трите национални парка? 

Основната причина е, че отровителя предполага, че ще остане ненаказан. Както във всички досегашни случаи - в Котел, Източни Родопи, Врачански Балкан и Кресна. Чувствал се е в националкия парк като у дома си - той командва какво ще се случва, кой ще живее и кой трябва да умре. 

Лошото е, че не е единствен. Това е разбирането на камарата на говедовъдите - веднага поискаха незабавни реакции при нападения от хищници и допълнително финансиране на превантивни мерки. Ловците също предложиха  да регулират числеността на мечката. И това в национален парк, който е създаден за да опазва природата, включително хищниците. Представата как парковете са за паша на животни, а мечките и вълците - чужди тела, които ако нападат, трябва да бъдат унищожени, се оказа доста широко разпространена. 

И това ще продължи защото няма отговорност. Сложи ли са едно престъпление в Наказателният кодекс, а то не работи, защото прокуратурата не работи. Може би е добре да има и административно наказание? Например отнемане правото да пашуваш в държавни и общински земи, ако се открие отровна примамка в пасище, което ползваш. 

Втората причина е, че държавата поощрява това отношение, при това по много начини. Да пашуваш в национален парк е 13 пъти по-евтино от това да пашуваш извън него. Миналата година цената за паша на 1 декар в общински и частни земи в Калофер е била средно 13 лева, а в националния парк 1 лев. И аз да съм, и аз ще остана с впечатление, че националният парк е мястото за паша. 

Третата причина са субсидиите. Говедовъди ми обясняваха как държавата не ги обезщетява за щети от мечки. И щях да им повярвам, ако не съм разписвал десетки обезщетения през 2022 г.- толкова тежи животното, по такава цена в магазина и се заплаща. Но не е достатъчно, защото приходите от продажбата на месо са само част от доходите им, другата част са субсидиите и те не се компенсират. Например тази година по една от мерките получават 12 евро на декар пасище. Затова са и търговете за пасища, при това с наддаване. Отделно за щети от вълци, защото са ловен вид, държавата не плаща обезщетение.

Но вместо да чакат на ловците, на някои животнивъди им е по-лесно да посегнат към отровата. Дали трябва да се компенсират и загубените субсидии и дали не трябва да се обяви вълкът за защитен и да се компенсират и неговите щети, е тема за сериозен размисъл. Но за последното ще скочат ловците. 

Отделно си мисля, че трябва да се прецени ефективността на мерките по плана за опазване на вида за лешоядите. Двете отравяния тази година показват, че някъде бадева се харчат пари. Например в три площадки в Русенски Лом, където има една двойка египетски лешояди, срещу една площадка в Централен Балкан. 

Такива мисли ми се въртят и знам, че ако нищо не променим отравянията ще продължат.

Впрочем, очаквам свикване на Националния съвет за биологично разнообразие - негово и на МОСВ е задължението да се мислят тези въпроси. Убийството на първия български брадат лешояд от 60 години ги задължава да не замитат проблема под килима. Защото ако не се свика до месец, всички ще забравят - както забравиха за отравянето в Котел през януари и отравянията ще продължат. 

*Коментарът на Тома Белев е от фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.