Строителството, фотоволтаичните паркове и разрастването на туристическата инфраструктура се доближават все повече до защитени зони на България. През последните 10 години хиляди декари земеделска земя и местообитания в „Натура 2000“ са били обект на процедури за промяна на предназначението им, съобщава БГНЕС.

Близо 35% от територията на страната попада в европейската мрежа „Натура 2000“. За спазването на ограниченията в защитените зони през последното десетилетие близо 10 000 земеделски стопани са получили над 43 млн. лева компенсации от Държавен фонд „Земеделие“. Като ДФЗ е само административната разплащателна агенция. 75 на сто от помощта се осигурява от Европейския съюз и само 25 на сто - от държавния бюджет. 

Ограниченията в защитените зони могат да включват забрани за разораване на пасища и ливади, косене в определени периоди, използване на торове и препарати, промяна на ландшвафта и други вредни дейности.

В същото време проверки на строежи са установени над 370 нарушения от общо около 400 проверени обекта за последните 10 години, сочат данни на ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол), Министерството на регионалното развитие и благоустройството и басейновите дирекции.

За да бъде използвана земеделска земя за строителство или друга неземеделска дейност, предназначението ѝ трябва да бъде променено по реда на Закона за опазване на земеделските земи. Процедурата включва подаване на заявление за одобряване на площадка или трасе, представяне на устройствения план и инвестиционното намерение и решение на компетентната комисия. Според информация на БГНЕС през последните години все по-често инвестиционни намерения се прокарват чрез подробни устройствени планове за отделни имоти извън строителните граници на населените места, което води до раздробяване на териториите и до допълнително натоварване на местната инфраструктура.

Значителна част от тези процедури са свързани с изграждането на фотоволтаични паркове върху ниви, пасища и други земеделски земи.

Силен натиск е отчетен, разбира се, и по Черноморието и в планинските курорти. Там продължават да се разглеждат предложения за строителство в близост до дюни, крайбрежни ливади и буферни зони около националните паркове.

Проблем остава и контролът след одобряването на строителните проекти. При проверки са установявани строежи, изградени въз основа на подробни устройствени планове (ПУП), които не са били съгласувани с регионалните инспекции по околната среда и водите или с басейновите дирекции.

Европейската комисия вече отвори наказателна процедура срещу България заради системно неизпълнение на задълженията по определяне на специфични природозащитни цели.

През 2018 г. започва процедура срещу България заради системни нарушения на европейското екологично законодателство: страната допуска планове и строителни проекти в защитени зони от „Натура 2000“ без необходимата оценка как ще се отразят на природата. Не се отчита и натрупването на въздействието от множество проекти върху една и съща защитена зона.

През следващата година ЕК започва друга наказателна процедура срещу България заради забавянето при официалното обявяване на защитените зони от „Натура 2000“: за 211 от общо 341 одобрени зони към онзи момент няма издадени необходимите заповеди.

Така, докато земеделските стопани получават десетки милиони левове компенсации от ЕС и от държавата заради ограниченията в защитените зони, строителството и другите инвестиционни проекти продължават да засягат същите територии и на практика неутрализират усилията за опазване на природата.