Очаквано Илияна Йотова обяви, че няма да наложи вето на закона за държавния бюджет за 2026 г. Президентката направи извънредно изявление по темата.
Аргументи
69 становища постъпили в президентството по отношение на бюджета. Четири от тях настоявали за вето. Вчера от "Продължаваме промяната" внесоха и петиция, която за няколко дни събра над 32 хиляди подписа с искания бюджетът да бъде върнат на Народното събрание за ново разглеждане.
Финансовата рамка предвижда рекордните за последните десетилетия 5,7% дефицит и теглене на нов огромен дълг от над 10 млрд. евро Въпреки скандалните числа трудно можеше да се очаква Илияна Йотова да се противопостави на Румен Радев. Двамата действат в тандем от 2016 г., когато се кандидатираха за президент и вицепрезидент. През януари Радев подаде оставка като държавен глава, за да влезе в партийната политика, а Йотова пое функциите му на "Дондуков" 2. В петък тя заяви, че ще се кандидатира за президент на изборите тази есен, а вчера формацията на Румен Радев "Прогресивна България" обяви подкрепата си за нея.
Обнародвам Закона за държавен бюджет за 2026 г., гласуван от Народното събрание, каза днес Илияна Йотова.
Законът за държавния бюджет за 2026 г. беше приет окончателно от депутатите на 24 юли.
Разбираеми са опасенията, свързани с размера на бюджетния дефицит, с изменение и допълнение на вече действащи закони през преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета, заяви още президентът. Разбираеми са, защото измененията и допълненията в закони трябва да се случват след дискусия и разглеждане на самите закони, да има обсъждане и задължителна оценка на риска, смята Йотова. Разбираеми са и принципно подкрепяме изразените в множество становища искания за по-голяма финансова дисциплина и за по-отговорно управление на публичните средства, подчерта също тя, цитирана от БТА.
Йотова каза, че ще припомни факти, които до голяма степен са и аргументи за нейното решение. Тя посочи, че седем месеца България работи в условията на два пъти удължен бюджет за 2025 г., който е разработен и приет в лева, докато от 1 януари 2026 г. България вече прие еврото.
На 10 юли 2026 г. Съветът на Европейския съюз (ЕС) откри процедура по прекомерен дефицит, надвишаващ 3% от брутния вътрешен продукт по член 126 от Договора за функционирането на ЕС, отбеляза също президентът. Тя коментира, че препоръките са за предприемане на мерки за постепенно ограничаване на дефицита и неговото намаляване през следващите три години, а в дискусиите за бюджета към констатациите на ЕС се прибавят изнесени данни за фактическото състояние на публичните финанси в държавата.
„Над 3 млрд. евро не са разплатени. Около 1 млрд. няма да влязат в приходната част на бюджета, защото авансово вече са прибрани. В тези 3 млрд. се включват задължения, поети в предишни години, но неразплатени до този момент – от парите на общините до сключване дори на извънсъдебни споразумения с фирми и компании, защото са изработили това, което е трябвало, но не са получили парите си“, каза Йотова.
По този въпрос очаквам министерствата и агенциите да допълнят тази картина, защото имам опасенията, че не всичко се знае все още. Сега обаче настъпи моментът за плащане на старите сметки, заяви държавният глава. По думите на президента Законът за държавния бюджет за 2026 г. влиза в сила с обратно действие – от 1 януари тази година, а се приема в края на седмия месец, когато значителна част от приходите и разходите вече са реализирани и това затруднява изключително много планирането.
Йотова посочи и друг аргумент за решението си да обнародва закона за държавния бюджет. Въпреки забележките по някои от параметрите на бюджета президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност на държавата, подчерта тя. Като мотив държавният глава посочи и това, че страната ни, по думите ѝ, е единствената страна в ЕС, която във финансово отношение работи в тези условия.
Връщането на закона за ново обсъждане в парламента би поставило под още по-голям риск финансите на държавата и след 1 август 2026 г., категорична е Йотова.
Многократно повече от негативните становища са призивите към президентската институция час по-скоро този частичен бюджет за пет месеца да влезе в сила, защото нито една система, организация, структура, фирма, компания не може да приеме собствения си бюджет в момента и да направи остатъчно планиране, съобщи също държавният глава.
Според Йотова, ако бюджетът бъде върнат за ново обсъждане, ще се стигне до блокиране на дейността на общини, на социални плащания, здравеопазване, образование.
Някои от най-оспорваните предложения са оставени за бюджета за 2027 г., посочи президентът.
Йотова изрази надежда, че тогава ще има още по-сериозен и прецизен анализ, както и обществено разискване, с ясна оценка за риска от тяхното приемане.
Що се отнася до противоконституционни записи в гласувания бюджет, правният екип на президентската институция, както и много от получените становища в тази област на едни от най-големите експерти конституционалисти в страната, не намират основания за противоконституционност, отбеляза президентът.
Според държавния глава общественият интерес изисква да се възстанови нормалният бюджетен процес, както и функционирането на държавата.
Считам, че усилията на всички институции в страната трябва да бъдат насочени към работата по бюджета за 2027 г. Там трябва да се извършат дългоочаквани реформи или поне да се дадат ясни индикации, че започват, смята Йотова. По думите ѝ трябва да се работи и за синхронизиране на собственото ни законодателство и най-вече гарантиране на финансовата сигурност на българските граждани и предпоставки за икономическото развитие на страната.
Съзнателно не влизам в политическата риторика, каза в края на изявлението си Йотова.
Тя посочи, че изработването на бюджета и неговото прилагане е изцяло в компетенциите на Народното събрание и Министерския съвет. Знам, че това е най-политическият закон в страната, в който ясно се открояват политиките на управлението, мнозинството и на опозицията, добави президентът. Според нея обаче споровете трябва да са конструктивни.
За мен бюджетът не е начин на употреба за политиканстване, за избори, за личностно противоборство, за печелене на дивиденти или самоцелно вето, категорична бе Илияна Йотова. Тя информира, че концепцията и становището на президентската институция относно бюджета ще бъдат публикувани на сайта на институцията до два дни.

Гюров: Това е отказ от контрол, народът ще плати
Светкавично реагира Андрей Гюров, който е спряган за бъдещ основен конкурент на Йотова за президентския пост.
"Днес станахме свидетели отново на взаимоотношенията между вицепрезидент и президент. Проблемът е, че единият вече е министър-председател, а другият се налага да упражни контролните си функции. Наблюдаваме отказ и нежелание на кандидата на Радев да го контролира. Лесно е за разбиране в човешки план, но е трудно за преглъщане като държавническа позиция", написа бившият служебен премиер във фейсбук.
По думите му обективността е важна функция, която днес министър-председателят е прегазил с влиянието си върху изпълняващия длъжността държавен глава.
"Но икономиката е в пряка връзка с бюджета и нея човек не може да я излъже. Това го знаят дори студентите ми. Сега всички ще го усетят по джоба си. Винаги хората плащат за неспособността на властта", завършва Гюров, който все още не е обявил дали смята да участва в президентските избори.

Гледайте тук:
Очаквайте подробности
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни