Предлогът при една телефонна измама се управлява точно от това, което в момента отеква в медийното пространство. Това каза пред Клуб Z инспектор Иво Стойчев от Главна дирекция "Национална полиция". Според спеца, който работи по специфичния вид измами, взривовете, които станаха напоследък, вече се използват като реален предлог за искане на пари за "пострадал близък".

Това е много по-вероятно да въведе възрастния в заблуждение, отколкото ако например му кажат, че близкият му има СПИН", казва полицаят.

"Въвеждането в заблуждение се променя съгласно начина на живот на цялото общество. В момента е пролет - да предположим, че има топене на снегове, дъждове, много е вероятно да има наводнения. Те също биват широко отразявани по медиите. Да използват предлога за наводнението, за измамниците е много по-лесно, отколкото, ако кажат, че близкият е пострадал от свински или птичи грип (каквито измами имаше преди), но не сме чували тези болести от години", обяснява той.

Според инспектора авторите са не само от печалноизвестния гр. Вятово, Русенско, а и от Левски, Павликени, Горна Оряховица и са "от един определен етнос".

Защо се раждат там?

Стойчев има и собствена версия защо от тези краища. Това са райони, в които имаше големи ТКЗС-та и земеделски земи, които при промените биват приватизирани и всичката им техника се разпродава. Една от първите телефонни измами преди повече от десетилетие беше да "те включат" в бизнес с изгодни транспортни ленти. За който, разбира се, плащаш в аванс.

"Това е изключително стара измама. Кой я е измислил не знам. Едно от първите такива деяния беше на тема - транспортни ленти. Примерно за зеленчуци, за производства от леката промишленост... Първите измами са тръгнали наистина от ТКЗС-тата", смята полицаят.  

Наблюденията на Стойчев са и че извършителите силно се митологизират - нито толкова владеят различни диалекти, нито преправят гласа си. "Може да се каже, че съм чувал, че има един-двама, които могат да говорят с различни интонации", казва експертът. Категорично използват наречието, с което и иначе си говорят - това на възрастните хора почти не им прави впечатление.

За първото тримесечие на 2015 г. регистрираните измами са около 250 - точно колкото и миналата година. От полицията обаче са наясно, че има огромна латентност - хора, които не заявяват, че са станали жертва на това престъпление. Стойчев смята, че става въпрос за поне още 30 %.

"Като се има предвид, че хората са на по 70-80 г., има известна доза срам. Първо защото всички знаем, че възрастните хора са къщовници - събират, събират... И дори малкото, което са събрали, те пазят в дълбока тайна дори от най-близките си. Което обаче не пречи да го дадат на тотално непознат измамник! В един прекрасен момент такива хора трябва да кажат на роднините си, че имат пари.

Имаше случай, в който на един човек му взеха 37 000 лв., а синът му не искаше да повярва до последно, защото твърдеше, че му плаща парното, тока и водата. Той смяташе, че пенсията му е толкова ниска, че баща му, ако си плаща режийните, ще умре от глад. Не можа да повярва, като разбра за сумата", споделя опит полицаят.

В тази категория влиза и срамът у старите хора, че как са били излъгани ще стигне до знанието на съседи и познати. Има случай, в които майката на полицай отричала пред сина си, че са й взели 2000 лв. - което е доказан факт, а упорито твърдяла, че е дала само хиляда.

Освен възрастни обаче има и деца, които са пострадали. Те пък са много любознателни и макар да нямат пари, знаят майка им и баща им къде крият своите.

"Влизаме в сферата на случайното попадение. Звъненето винаги е през светлата част на деня. Никога не се случва в събота и неделя, и никога не се случва след 19-20 ч. Това важи 99,9 %", казва експертът.

Това се обуславя и от факта, че ако звъннат късно вечер, всички може да са в наличност в къщата. През деня уцелват или пенсионер, или ученик, който е втора смяна, или най-много човек, работещ на смени или безработен. Случвало се е деца да дават пари, злато и всичко ценно, за което се сетят, "напътствани" от измамника.

Стойчев обаче предупреждава и за друг - двоен прийом, често гарантиращ "успех".

"Имаме случаи, в които измамникът звъни, казва си предлога какъв е - даже го казва така, че на възрастния човек да му стане ясно, че става телефонна измама... Пет минути или дори една минута по-късно на същия телефон  - домашен, на пенсионера звъни човек, който се представя за "Икономическа полиция": Обадиха ли ви се преди малко измамниците? Ами ние сме от полицията, ще направим всичко възможно да ги хванем. Ама за да ги хванем, трябва да се дадат едни белязани пари. Всъщност това пак е измамник."

Масово се случва стари хора да дават пари, само че до последно си мислят, че ги дават на полицията с цел да бъдат съпричастни към обществото и да може да се изкорени тази престъпна схема. Пенсионерите са изключително "изобретателни", когато сами се набутват "на лъва в устата". Оказва се, че не могат да отидат до банката, която е еди-къде си и тогава са готови да... хвърлят пари през балкона. Това е масово явление във всички райони на столицата, казва инспектор Стойчев. Измамниците щедро предлагат парите да се хвърлят от балкона, само и само "да се свърши работа", а не от страх, че ще ги видят.

"Такъв човек е дотолкова въведен в заблуждение, че не заплашва измамника по никакъв начин. При вероятността, че негов близък ще почине от катастрофа, или че е "убил" друг в ПТП и трябват пари за подкуп, той е готов на всичко. Това е единственото, което му е останало - близките и роднини, колкото и рядко да идват да го виждат. Цели се "да се помогне" всячески", обяснява Стойчев.

1000 секунди

За толкова става една измама. Това време е необходимо, освен да се "зириби" обектът, да се продиктуват адреси, старият човек недочува, подава се втори човек на слушалката, който е "близкият", плаче, или е "докторът", или "следовател"... 

"Разговорът няма как да не продължи половин час. Те са спокойни. Нямат особен талант, да не говорим въобще за интелект. Те са хитри, обаче хитростта е присъща на глупеца - това не го прави умен", смята полицаят.

Контактите му с такива хора говорят, че те нямат друг бизнес, т.е. - няма опити за пране на средствата. "Всичко се изяжда и се изпива. Каквото се изкара - заминава", обобщава Стойчев.

Той не смята, че присъдите са малко на брой. Наблюденията му са, че колкото извършители са установени, толкова си имат образувани дела. Друга тема е, че признават вина и така се възползват от облекченията в закона, за да получат съвсем леки наказания. Освен това НК разглежда тежестта на деянието само като размер на сумата, а не като последствия за потърпевшия - той може да получи инсулт при "черната" новина. И това се е случвало...

Системата да се записват личните данни при купуването на предплатени СИМ карти според инспектора също не работи ефикасно.

"Сблъсквал съм се с лице от женски пол, което има 12 000 СИМ карти. Мъж, който има 30 000 карти! И чух, че има такъв със 100 000 предплатени карти. Нито първото, нито последното е възможно - ти нямаш време да си ги купиш тези карти... Как се случва това - нямам представа. Имам някакво мнение, но не ме питайте", казва полицаят.

За него търговията с предплатени карти е също толкова престъпна, колкото и самата измама. Нарича го свързан бизнес.

Звъненето е колосално, защото телефонните измамници имат много ниска успеваемост. Звъни се - не вдига, следващият номер... Следващият номер вдига. Усеща се, затваря. Той въобще не се ядосва от този факт - продължава.

Измамникът трябва да звънне 500 пъти днес, за да му "върже" веднъж. Работят напълно случайно - не се съобразяват да набират номера в "Лозенец" или в "Драгалевци". Звънят и в "Люлин", а и има случаи, в които уж малоимотни семейства изваждат огромни суми, за да ги дадат, отбелязва инспекторът. Извършителите дори били леко суеверни - като им "върже" в "Люлин", продължават да звънят на номера в същата централа.

"Суеверни са... Но това суеверие им изяжда главата в много случаи - казва полицаят. - Лакомията в крайна сметка им изиграва лоша шега."

Според Стойчев изобщо не е вярно, че извършителите знаят с кого говорят.

"Измамникът инициира едни прости думи: мамо, тате (зависи кой вдига телефона). И тогава мъжът или жената назовават малкото име на първия, за когото се сетят - най-близкия си човек. Казват: да, аз съм. Нататък разговорът се води така, че възрастният човек си казва всичко - и трите имена, и къде живее, защото иначе ще възникне въпросът как да дайде "мулето" за парите. Измаменият абсолютно сам разкрива всички свои лични данни." 

"Мулета"

Организаторите на телефонни измами имат "мулета" - хората, които физически отиват да приберат сумите. Най-често те не са от тяхното съсловие - безработни или таксиджии, свързали се чрез обикновена обява за работа, че ще пренасят документи примерно.

"Всъщност те не транспортират документи, транспортират пари. Това обаче се случва на първите 1-2 измами, в които участват. После "мулето" се усеща, че става въпрос за измама, но много малка част от тях се отказват. Продължават. Но пък тогава процентът им се вдига: ако дотогава са им дадени пари за транспорт и петдесетина лева, когато осъзнаят, че са в престъпна схема и решат да останат, вече взимат между 10 и 30 % от сумата."

Според инспектор Стойчев съветите, които трябва да се повтарят, са едни и същи от години:

Няма как да даваш пари, защото някой ти е казал, че трябва да дадеш.

Още по-малко да ги даваш, за да спасиш някого, ако той е "направил престъпление".

Да не се разкриват личните данни с адреса и други подробности.

Да не се вярват на "полицаи", които звънят веднага след измамника.