Кипър започна обществено обсъждане на своята Национална стратегия за изкуствен интелект, с която си поставя амбициозната цел до 2032 г. да се утвърди като надежден европейски център за AI услуги в Източното Средиземноморие.

Документът е разработен от специално създадена Национална работна група по изкуствения интелект с 11 представители на държавните институции, бизнеса, университетите и научната общност. Тя е сформирана с решение на кипърския Министерски съвет през януари 2025 г. и работи под ръководството на главния научен съветник по изследвания, иновации и технологии.

Стратегията представлява цялостна рамка за развитието и използването на изкуствения интелект в страната. Освен икономически растеж, тя поставя акцент върху сигурността, етиката и развитието на човешкия капитал.

Осем стратегически цели

Сред основните приоритети са повишаване на производителността чрез внедряване на AI технологии, модернизиране на публичната администрация, изграждане на конкурентоспособна екосистема за иновации, привличане и задържане на висококвалифицирани специалисти, развитие на сигурни данни и инфраструктура, както и въвеждане на ясни правила за управление и отчетност при използването на изкуствения интелект.

Предвидено е и изграждане на национални способности чрез международни стратегически партньорства.

Амбицията на Никозия е Кипър да се превърне не само в регионален AI хъб, но и в "мост" между Европейския съюз и съседните държави при разработването и предоставянето на услуги, базирани на изкуствен интелект.

Общественото обсъждане ще продължи до 31 август, след което проектът ще бъде преработен с постъпилите предложения преди окончателното му приемане.

Все повече европейски държави приемат национални AI стратегии

Кипър не е изключение. През последните години повечето държави в ЕС вече разработиха или актуализираха свои национални стратегии за изкуствен интелект. Сред тях са Франция, Германия, Финландия, Дания, Нидерландия, Чехия, Австрия, Естония, Испания, Италия и Швеция, като Европейската комисия поддържа общ преглед на тези политики чрез платформата AI Watch.

Междувременно Европейската комисия вече предложи и държавите членки да приемат национални стратегии за облачните технологии и изкуствения интелект като част от новата европейска политика за ускоряване на внедряването на AI в икономиката и публичния сектор.

А България?

България също разполага със стратегически документ - Концепция за развитие на изкуствения интелект до 2030 г., приета още в края на 2020 г. Документът очертава приоритетите за научни изследвания, образование, иновации, инфраструктура и използване на AI в държавната администрация.

През последните две години обаче темата за по-активна национална политика по отношение на изкуствения интелект отново навлезе в политическия дебат. От "Продължаваме промяната - Демократична България" нееднократно настояваха за ускорено изграждане на национална AI екосистема, повече инвестиции в суперкомпютърни мощности и стимули за българските компании, разработващи технологии с изкуствен интелект. Подобни позиции са изразявали и представители на "Да, България", както и експерти, свързани с формацията.

Проверка в базата данни на Клуб Z по проекта „Обещано и изпълнено: система с изкуствен интелект за проследяване на политически ангажименти след изборите през 2026 г.“ сочи, че много от партиите в парламента имат свои предложения за въвеждането на AI и цялостната стратегия на страната в това отношение. Налице са общо 24 ангажимента, свързани със AI, разпределени между ГЕРБ, ДПС-НН, Демократична България и Прогресивна България. Общото между тях е разбирането, че изкуственият интелект вече не е само технологична тема, а въпрос на икономическа конкурентоспособност, образование, държавно управление, инфраструктура и регулация.

ГЕРБ има три обещания, които съчетават инвестиции в технологична инфраструктура с промени в образованието. Партията говори за развитие на центрове за изкуствен интелект, държавен облак и изчислителни мощности, но и за стратегия за навлизането на AI в училищата. Сред заявените намерения са квалификацията на учителите, развитието на критично мислене и поставянето на по-силен акцент върху етичните въпроси, които възникват при използването на новите технологии. 

ДПС-НН е записала пет обещания и разглежда изкуствения интелект като инструмент, който може да бъде използван в различни публични политики. Сред предложенията са създаване на национална облачна платформа, която да обединява AI, данни и високопроизводителни изчисления, използване на технологията за повишаване на производителността и включването ѝ в културната стратегия. Формацията говори още за приложение на изкуствения интелект при комуникацията с младите и за разработване на рамка, чрез която университетите да се съобразят със изискванията на Европейския акт за изкуствения интелект. 

При "Демократична България" фокусът е преди всичко икономически. Трите събрани обещания са свързани с привличане на големи инвестиции в изкуствен интелект и изчислителни мощности, участие в европейските инициативи за AI фабрики и гигафабрики и създаване на регулаторни лаборатории. Тези лаборатории трябва да позволят тестване на нови решения във финтеха, енергетиката, здравните технологии, мобилността и изкуствения интелект в контролирана среда, преди те да бъдат приложени в по-голям мащаб. Подходът на формацията е насочен към превръщането на България в място за инвестиции, експериментиране и развитие на технологични компании.

Най-голям брой обещания има "Прогресивна България" - 13 от общо 24. При нея изкуственият интелект е представен като основен инструмент за модернизация на администрацията и икономиката. Предлага се автоматизиране на кандидатстването за европейско финансиране, обработката на заявления, разрешителни и лицензи, изготвянето на справки и документи, както и въвеждане на автоматични проверки при плащания, субсидии и обществени поръчки. Сред идеите са и AI системи за откриване на конфликт на интереси, свързани лица и рискови профили, както и за анализ и оценка на процедурите за обществени поръчки.

Наред с административната автоматизация ПБ поставя силен акцент и върху инфраструктурата. В програмата се говори за центрове за данни, високопроизводителни изчисления, облачни услуги, гигафабрики за изкуствен интелект и необходимата за тях енергийна обезпеченост. Предвижда се подкрепа за научни институти и центрове по компютърни науки, по-тясна връзка между изследователската общност и бизнеса, както и стимули за внедряване на AI, автоматизация и електронна търговия в компаниите. Отделно място е отделено на обучението на държавните служители и на изискването технологиите да се прилагат при ясни етични стандарти.