„Неговата и нейната“ – новият роман от кралицата на сюжетните обрати Алис Фини вдъхнови един от най-популярните криминални сериали на Netflix през последните месеци – „His & Hers“ – който прекара седмици наред в топ 10 в платформата.  

Сега трилърът от авторката на обичаните мистерии „Камък, ножица, хартия“, „Понякога лъжа“ и „Дейзи Даркър“ излиза и на български език, за да завлече читателите в плетеница от измамни обрати и да ни припомни, че: 

„Във всяка история има поне две страни. Моята и твоята. Нашата и тяхната. ТОЙ и ТЯ. И това означава, че някой винаги лъже.“

Когато старши инспектор детектив Джак Харпър поема поста на шеф „Тежки престъпления“ в английското селце Блекдаун, той не очаква, че ще бъде особено зает на работа.

Сгушени в стара гора в постоянна сянка, Блекдаун и неговите жители сякаш завинаги са останали приковани в миналото. Докато един случай не разтърсва малката им общност.

Млада жена е убита по особено жесток начин, а следите водят към най-неочакваните заподозрени. 

За Джак този случай е различен. Защото той познава жертвата много добре. 

Новината за убийството ѝ стига и до нюзрума на местната медия, където работи журналистката Ана Андрюс. Да отрази случая е последното нещо, което ѝ се иска, но връзката ѝ с младата жена се оказва по-дълбока, отколкото предполага.

Две гледни точки. Неговата и нейната. Една истина. И поредица от тайни, измами, трагедии и болки. 

За любителите на майсторски написаните трилъри името на Алис Фини отдавна се е превърнало в запазена марка за взривоопасна комбинация от безупречен стил, многопластови, живи персонажи и главозамайващ сюжет. 

„Неговата и нейната“ е пристрастяващ психологически трилър в духа на „Не казвай сбогом“ и книгите на Фрида Макфадън. Роман, в който читателите не бива да се доверяват на нито един от героите. Защото „най-опасните лъжи винаги са тези, които казваме сами на себе си.“

* * *

Из „Неговата и нейната“ от Алис Фини

Снимка "Сиела"

ЗА ТЯХ

Не беше любов от пръв поглед.

Сега мога да го призная. Но накрая я обикнах повече, от- колкото смятах, че е възможно да обичам друго човешко същество. Държах на нея много повече, отколкото някога на себе си. И точно затова го извърших. Затова трябваше да го сторя. Мисля, че е важно хората да го знаят, когато разберат какво направих. Ако разберат. Може би тогава ще могат да проумеят, че го извърших заради нея.

Има разлика между това, да бъдеш сам и да се чувстваш сам и е възможно някой да ти липсва, а в същото време да сте заедно. В живота ми е имало много хора: близки, приятели, колеги, любими. Пълен набор от обичайните заподозрени, които образуват социалния кръг на човека, но моят кръг винаги е бил малко обезформен. Нито една от връзки- те, създавани между мен и друго човешко същество, не ми се струва истинска. По-скоро ми напомнят на поредица от неосъществени връзки.

Хората може да разпознават лицето ми, може дори да знаят името ми, но никога няма да узнаят истинското ми аз. Никой не го знае. Себичността открай време е моя отличителна черта; що се отнася до истинските мисли и чувства в главата ми – не ги споделям с никого. Защото не мога. Има една моя версия, която мога да бъда единствено пред себе си. Понякога си мисля, че тайната на успеха е умението да се приспособяваш. Животът рядко остава един и същ и аз постоянно трябваше да се променям, за да не изоставам от него. Научих се как да променям външността си, живота си... дори гласа си.

Освен това се научих как да се вписвам сред другите, но постоянното усилие да го правя сега е не само неудобно, а болезнено. Защото е точно това. Усилие. Сгъвам нащърбените си краища, прибирам ги вътре в себе си и приглаждам най-оче- видните различия помежду ни, но аз не съм като вас. На тази земя има над седем милиарда души, но все пак аз някак си успях да прекарам целия си живот с чувството на самота.

Започвам да полудявам, и то не за първи път, но човек често може да загуби нормалността си и да я намери пак. Хората ще кажат: „Превъртя, загуби си ума, откачи.“. Но когато настъпи моментът, почувствах – без нито капка съмнение, – че така е правилно да постъпя. И после изпитах задоволство от себе си. Исках да го направя пак.

Във всяка история има поне две страни. Моята и твоята.

Нашата и тяхната.

ТОЙ и ТЯ.

И това означава, че някой винаги лъже.

Лъжите, ако ги повтаряш достатъчно често, може да започнат да звучат като истини, а хората понякога чуват в главата си глас, който казва нещо толкова шокиращо, та си внушаваме, че не е наш. Знам точно какво чух онази нощ, докато стоях на гарата и я чаках да се прибере у дома за пос- леден път. Отначало влакът звучеше като всеки друг влак в далечината. Затворих очи и ми се стори, че слушам музи- ка. Ритмичната песен на вагоните по релсите ставаше все по-висока и по-висока:

Трак-трак! Трак-трак! Трак-трак!

Но после звукът започна да се променя, превърна се в думи в главата ми и те се заповтаряха пак и пак, докато стана невъзможно да не ги чуя:

Убий ги всички! Убий ги всички! Убий ги всички!