Прокламираният като голяма чуждестранна инвестиция завод за боеприпаси и барут на германската "Райнметал" е напът да се сгромоляса. Няма договор, няма и пари - се разбра от думите на икономическия министър Александър Пулев в отговор на запитване на предшественика му, днес депутат от "Продължаваме промяната" - Богдан Богданов. 

Както е известно, България и водещият германски технологичен концерн подписаха през октомври м.г. стратегически договор за изграждане на завод за барут и боеприпаси. Проектът трябваше да бъде реализиран чрез съвместно дружество между "Райнметал" и ВМЗ-Сопот, а общата инвестиция възлиза на близо 1 млрд. лева - обявиха тогава от Министерския съвет. България трябваше да държи 49% от капитала.

Германската инвестиция у нас бе широко прокламирана, готвена с месеци, като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и президентът тогава Румен Радев дори се надпреварваха кой има по-голям принос за нея. Оттам нататък обаче, оказва се, обществото няма да бъде информирано по параметрите на сделката, в т.ч. какъв е българският ангажимент към нея, какви гаранции за дългосрочно изкупуване на продукцията има, какво следва със служителите след (дай Боже скоро) края на войната на Русия в Украйна, и пр., и пр. "Параметрите на постигнатите до момента договорености с германската страна представляват търговска тайна" - гласеше отговорът на бившия министър Петър Дилов на запитване на депутата Йордан Иванов (ДБ) през ноември.

Със смяната на правителството обаче дойдоха и някои отговори - от Пулев. Няма договор, няма рамково споразумение, а само спогодби с германската компания, посочи той.

По думите му не е защитен българският интерес, съгласили сме с всичко от германска страна, без да се опитаме да отправим определени искания, да се намалят определени лицензионни плащания, да участват български поддоставчици във веригата.  

Друг огромен проблем е финансирането, тъй като ресурсът от механизма SAVE се оказа 10-15%, крайно недостатъчно при ангажимент от българска страна за 400 милиона евро, при преговорите са били заложени 400 милиона евро потенциални капиталови разходи от бюджета.

"Не знам каква е била капиталовата разбивка в бюджета тогава, но към момента ги няма, ще е трудно да се финансира, необходимо е активиране на нови средства от Европа, трансформиране на програми, налице са повече въпроси, отколкото отговори, ще е трудно самото финансиране, съобщили сме го на германската страна, ще имаме трудности, трябва да се трансформира цялостния план, което отнеме доста време", каза икономическият министър, цитиран от БТА.

Пулев допълни в отговор на въпроса на Богданов къде са отишли тези 83 млн. лв., че дружеството "Иганово", което трябваше да отговаря за самото строителство на завода, се появило по странен начин, за да наеме строителна форма, да построи по лиценз и по всички указания и архитектурни планове, влизащи в изискванията на "Райнметал". Тези 43 млн. евро са платени на "Райнметал", което е практика, като се изнася строителство на завод към трета страна, но е трябвало да се появят 270 мил евро към строителна фирма, която да построи завода извън съвместното дружество и да го отдава под наем към съвместно дружество, което е коренна разлика. Министърът обяви и че "Иганово" ще бъде закрито.

С публикуването на злощастния бюджет за 2026 г. на Теменужка Петкова и средносрочната прогноза към него стана ясно, че правителството се ангажира с инвестиция на стойност 667 млн. евро (1,3 млрд. лв.). Около 796 млн. лв. (407 млн. евро) бяха предвидени за капитализацията на бъдещото смесено дружество между ВМЗ и "Райнметал". Отделно от това, още 260 млн. евро (над 508 млн. лв.) бяха заложени за "Иганово", с които да проектира и изгради заводите, припомня специализираният сайт economic.bg.

"Подписан договор всъщност НЯМА - по думи на вицепремиера.

Поети са крайно неизгодни за България ангажименти, които трябва да се предоговорят.

Въпреки това, 40 млн.евро са платени на "Райнметал" през специално създадено държавно дружество "Иганово", което щяло да търси строител – незнайно защо и на какво основание. 

420 млн. евро от европейски средства, които трябваше да се ползват за завода също "ги нямало". 

Това изглежда, че ще е поредният прескъп "самолетен билет" на Борисов, който навремето летя с частния самолет на компанията, за да гледа мач с ръководството ѝ и да "договаря" параметри?" - коментира Богдан Богданов изнесените данни.