Проектът на Закона за държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 година беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 14 гласа "за", 9 "против" и нито един въздържал се. По традиция вече бюджетът бе подкрепен от ДПС.

Асен Василев от "Продължаваме промяната" заяви, че т. нар. дупка в пенсионната система у нас се дължи на съзнателен избор за поддържане на ниска данъчно-осигурителна тежест, направен между 2000 и 2010 година и не бива да се използва за аргумент в посока предложения за вдигане на данъците. Василев посочи, че ПП е против промяна на данъчната система и премахването на плоския данък. Той добави, че партията няма да подкрепи проекта за бюджет, тъй като чрез него се залагат политики, които намаляват покупателната способност на населението.

Мартин Димитров от "Демократична България" заяви, че повишаването на минималните осигурителен доходи за определени икономически дейности може да има негативен ефект в по-малките населени места, където заплатите са по-ниски. Той изрази съмнения, че в опит да свият сивата икономика, управляващите всъщност могат да провокират нейното разрастване.

Владислав Горанов посочи, че от ГЕРБ-СДС няма да подкрепят проекта на бюджет на ДОО, тъй като той не прави никакви заявки за решаване на проблемите в социалната система.

Айтен Сабри заяви, че ДПС ще подкрепи проекта на бюджет на ДОО, но ще внесе предложения между първо и второ четене, които да подобрят социалните мерки в бюджета.

По думите на Цончо Ганев от "Възраждане" проектът няма да получи подкрепа от представляваната от него политическа партия, тъй като не осигурява никакви реформи, а предлага "още от същото". Той обвини управляващите, че в предизборната си кампания са говорили, че няма да вдигат данъци и осигуровки, а правят точно обратното.

Законопроектът бе представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова и управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова. По думите на Ефремова проектът на бюджет на ДОО е планиран така, че най-уязвимите представители на обществото да не платят цената на тежката ситуация, в която се намира страната. Ефремова заяви, че политиките в бюджета водят до увеличаване на покупателната способност на пенсионерите, а увеличаването на осигурителните прагове ще гарантира по-високи осигурителни права.

От своя страна Караиванова заяви, че по отношение на размера на разходите за пенсии спрямо брутния вътрешен продукт България се намира под средното в Европа, посочвайки, че начело в това подреждане са страни като Австрия, Германия и Гърция, а най-нисък дял се наблюдава в северните страни.

Проектът на бюджет на ДОО предвижда през 2026 година средната пенсия да достигне 543,46 евро, като очакваният реален ръст на пенсиите възлиза на 4,5 на сто, при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,3 на сто за 2026 г.

От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 година, се осъвременяват по „швейцарското правило“ със 7,8 на сто. Така със задна дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж се повишава от 322,37 евро на 347,51 евро. От 1 юли размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също се увеличават с процента, определен по швейцарското правило. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро. Законопроектът предвижда и отпадане на ковид добавката от 30,68 евро (60 лева) за новите пенсионери.

През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.

През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което е 10,8 на сто от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са със 1,179 млрд. евро или с 9,6 на сто повече средства за пенсии спрямо 2025 г.

Средният брой на пенсионерите за 2026 г. се очаква да нарасне до около 2 070 700 лица.

Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро за покриване на недостига.

Предвижда се като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига да намалее от 42,7 на сто през 2025 г. до 42,5 на сто през 2026 година.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. е 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 година. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се запазва на 398,81 евро. Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата.

Запазват се и размерите на минималния дневен размер на обезщетението за безработица - 9,21 евро и на максималния дневен размер на обезщетението за безработица - 54,78 евро.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.

Бюджетът на НЗОК

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание с 15 гласа "за", 9 "против" и нито един въздържал се.

Законопроектът предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Според проекта здравноосигурителните приходи са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Законопроектът предвижда приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро.

Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 година, което представлява ръст от 8,5 на сто на годишна база.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4,93 млрд. евро, което е увеличение с 395 млн. евро или ръст от 8,7 на сто спрямо миналата година.

През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 101,49 млн. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 на сто. Проектът предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно, посочват вносителите.

Законопроектът бе представен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова, която заяви, че той предвижда увеличение на средствата с 8,5 процента за 2026 г. спрямо предходната година при запазване на здравноосигурителната вноска от 8 процента. По думите ѝ основната цел е да се гарантират достъпна, качествена и навременна медицинска и дентална помощ, както и стабилност на здравната система чрез повече средства за болнична помощ, лекарства, извънболнична помощ и профилактични програми.

В отговор на критиките за високия дял на средствата за болнично лечение министърът подчерта, че приоритет на Министерството на здравеопазването е постепенното засилване на профилактиката и извънболничната помощ в съответствие със световните тенденции. Ивкова акцентира и върху въвеждането на дигитален контрол чрез системата „еЗдраве“ и инструменти с изкуствен интелект за ограничаване на злоупотребите и по-ефективно разходване на публичните средства, както и върху активното участие на пациентите в контрола чрез електронните здравни услуги. Тя посочи още, че въпросът с възнагражденията на медицинските специалисти следва да се решава чрез преговори по Националния рамков договор и Колективния трудов договор, а изграждането на Националната детска болница остава приоритет, като необходимите средства за проектирането вече са осигурени.

От страна на ПГ на ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова заяви, че парламентарната група няма да подкрепи бюджета на НЗОК за 2026 г. Тя аргументира позицията с липсата на предвидени средства за увеличаване на възнагражденията на младите лекари и за развитие на електронното здравеопазване. Петкова поиска и яснота за приоритетите на правителството в сектора, като попита дали кабинетът продължава да подкрепя изграждането на Националната детска болница, тъй като според нея в бюджета не са предвидени средства за този проект.

Мартин Димитров от ПГ на "Демократична България" постави въпроси за ефективния контрол върху разходването на средствата в здравеопазването. Той подчерта, че въпреки увеличаването на бюджета и намаляването на доплащането от пациентите, недоволството от системата расте. Димитров настоя за конкретни мерки, сред които задължително въвеждане на търгове при използване на средства от НЗОК от страна на болниците и по-голямо участие на пациентите в контролните механизми. Той призова Министерството на здравеопазването да даде ясен отговор дали ще подкрепи тези предложения и какви действия ще предприеме за ограничаване на неефективното разходване на публични средства.

Асен Василев от ПГ на "Продължаваме промяната" заяви, че въпреки значителното увеличение на бюджета за здравеопазване през последните години качеството на услугите за гражданите не се подобрява достатъчно. Той критикува структурата на бюджета за 2026 г., като посочи, че средствата за лекарства и болнична помощ нарастват значително повече от тези за профилактика и превенция. Василев заяви, че това е политически избор, който според него не води до необходимия баланс в системата. Той постави акцент и върху проблема с възнагражденията на младите лекари и медицинските специалисти, като предупреди, че без трайно решение има риск от задълбочаване на недостига на кадри в здравеопазването.