Европейският съюз подготвя нов механизъм за управление на миграцията, който предвижда част от процедурите по връщане на нелегално пребиваващи мигранти да се извършват извън територията на Съюза, пише Политико. Няколко държави членки обсъждат създаването на т.нар. „центрове за връщане“ в държави като Руанда и Узбекистан, където да бъдат настанявани хора, чиито молби за убежище са окончателно отхвърлени и за които вече е взето решение да напуснат ЕС.

Плановете идват след приемането на ново европейско законодателство, което позволява на държавите от ЕС да създават подобни структури извън територията на Съюза, ако приемащите страни гарантират спазването на човешките права и международното право.

Повече от половината държави членки вече са призовали за ускоряване на процеса. Сред най-активните поддръжници са Дания, Австрия, Гърция, Германия и Нидерландия, които настояват първите споразумения да бъдат сключени през 2026 г., а центровете да започнат работа през 2027 г.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че целта е Европа да изгради нов механизъм за връщане на мигранти, които вече нямат законово основание да останат в ЕС.

Все още няма окончателно решение кои държави ще приемат центровете. Според европейски дипломати Руанда и Узбекистан са сред основните варианти, но разговорите продължават. Обсъжда се и възможността за участие на Уганда.

Опит за нов модел след спорни миграционни политики

Новата инициатива е част от по-широкото намерение на Европа да изнесе част от миграционния контрол. Подобни идеи вече бяха реализирани или обсъждани във Великобритания, Дания и Италия, но бяха посрещнати от сериозни политически и съдебни препятствия.

Британският план за изпращане на мигранти в Руанда беше прекратен след години на съдебни спорове и политически дебати. Италия също създаде центрове за мигранти в Албания, но проектът беше многократно оспорван в съда.

Поддръжниците на новия европейски подход твърдят, че разликата този път е в наличието на ясна правна рамка. Според тях центровете няма да обработват новопристигнали мигранти или кандидати за убежище, а само хора, които вече са преминали всички процедури и подлежат на връщане.

Финансиране и дипломатически интереси

ЕС вече има финансови отношения с потенциалните партньори. В рамките на програмата Global Gateway Европейският съюз е насочил значителни средства към Руанда, включително инвестиционен пакет от около 900 милиона евро, обявен през 2023 г. Узбекистан също получава европейска финансова подкрепа под формата на безвъзмездни средства.

Според европейски представители държави, които се намират по-близо до ЕС, като Египет и Либия, са били изключени като варианти заради опасения от увеличаване на каналите за трафик на хора.

Министърът на миграцията на Кипър Николас Йоанидис заяви, че центровете вероятно ще бъдат разположени в Африка или Азия, но не близо до европейските граници. Той подчерта, че защитата на човешките права ще бъде основен критерий при сключването на бъдещите споразумения.

Критики от правозащитни организации и европейски лидери

Инициативата обаче среща силна съпротива. Представителят на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Брюксел Жан-Никола Без заяви, че съществува риск хора да бъдат изпращани в държави, където могат да претърпят сериозни нарушения на правата си.

Френският президент Еманюел Макрон също изрази съмнения относно ефективността на подобни центрове, като посочи, че досегашните примери не показват устойчив модел.

Представители на политическата група на Зелените в Европейския парламент предупреждават, че създаването на центрове в държави като Руанда и Узбекистан може да постави под въпрос спазването на основни европейски ценности.

Политическият спор около миграцията

Новите правила бяха приети на фона на засилващ се политически натиск върху европейските правителства за ограничаване на нелегалната миграция. По време на гласуването в Европейския парламент десни и крайнодесни депутати реагираха с призиви за ускорено връщане на мигранти.

Според критиците ЕС рискува да прехвърли отговорността за миграционния контрол към държави извън Съюза и да отслаби собствените си стандарти за защита на човешките права.

Поддръжниците на идеята обаче смятат, че „центровете за връщане“ могат да бъдат инструмент за по-ефективно изпълнение на решенията за депортация и за намаляване на натиска върху европейските миграционни системи.

Дали моделът ще бъде приложен на практика зависи от бъдещите дипломатически споразумения между отделните държави членки и потенциалните партньори извън ЕС.

ЕК не изключва възможността да финансира проекта

Европейската комисия също не изключва възможността да подкрепи финансово създаването на подобни центрове извън ЕС, предава БТА. От Брюксел заявиха, че са готови да обсъдят „зрели“ предложения, като подчертаха, че държавите членки сами определят кои мигранти нямат право да останат на територията на Съюза. Според Комисията връщането на хора, чиито молби за убежище са окончателно отхвърлени, е ключова част от функционирането на европейската миграционна система. 

Паралелно с това ЕС продължава разговорите за връщане на афганистански граждани без право на престой. Съюзът цели приоритетното експулсиране на афганистански граждани, които са извършили тежки престъпления на европейска територия или се смятат за директна заплаха за вътрешната сигурност на държавите членки. Около 20 страни членки силно подкрепят тази мярка. 

Предвидените контакти с представители на талибаните ще бъдат на техническо ниво и не представляват признаване на тяхното управление, уточнява Европейската комисия.