Украинският президент Володимир Зеленски заяви в отворено писмо до руския държавен глава Владимир Путин, че ако не се съгласи на мир, ще трябва да се бори "за своето съществуване", предаде Ройтерс, цитирана от БТА. 

"Ако лично Вие в мислите си не стигнете си до идеята, че е време да сложим край на тази война, Украйна ще продължи да се бори за съществуването си. Ще имаме хора, които ще ни подкрепят", пише в писмото, което бе публикувано на сайта на украинското президентство.

"Но и ще трябва да се борите много по-усилено за своето съществуване - не на Русия, а за своето собствено. И това не е заплаха от мен или от Украйна. Това са факти от руската история, които добре знаете: когато Русия се уморява, настъпват промени", добавя Зеленски.

"Стига толкова, изборът е Ваш", пише още той и предлага на руския президент лична среща. Украинският лидер посочва, че страната му е готова за спиране на огъня, докато траят преговорите. 

Писмото ще бъде официално предадено на Путин по дипломатически канали, каза външният министър на Украйна Андрий Сибига, цитиран от Ройтерс.

Кремъл е запознат с отвореното писмо на украинския лидер Володимир Зеленски, а руският президент Владимир Путин ще бъде информиран за него по-късно, заяви снощи пред журналисти говорителят Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Песков каза, че в Кремъл са видели писмото, но президентът на Русия все още не е имал възможност да се запознае с него поради участие в събитие.

„Имах възможност (да се запозная с писмото)“, заяви говорителят на Кремъл в отговор на журналистически въпрос по този повод.

Путин прави неясни намеци за компромис

Путин каза на среща с ръководителите на водещи световни новинарски  агенции вчера, че американският му колега Доналд Тръмп е поискал от Москва да направи известни компромиси по отношение на Украйна, и добави, че Русия има такава готовност, ако Киев направи същото, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Путин посочи на срещата, която се състоя в Константиновския дворец в Санкт Петербург, че Русия разполага с всички необходими ресурси, за да постигне военните си цели и че силите ѝ продължават да напредват в Украйна. Въпреки това „ние безспорно сме готови и желаем да постигнем споразумение с Украйна по мирен път, и то на основата, за която говорихме по време на срещата с президента  Тръмп в Анкоридж“, отбеляза Путин.

Москва е против това ЕС да се превръща във военен блок и иска Шрьодер за посредник

Путин също така каза, че Русия е против перспективата ЕС да се превърне във военен блок и добави, че това е причина за безпокойство.

По думите му Европейският съюз може да изиграе позитивна роля, убеждавайки Украйна да се съгласи на компромис. Но той добави, че Киев не е готов на компромиси.  

Той посочи бившия германски канцлер Герхард Шрьодер като човек, на когото може да се има доверие за посредничество между Русия и Европа.

„Кой, освен Шрьодер, може да действа като посредник?!“, обърна се руският президент към участниците в срещата.

Путин определи бившия канцлер като държавник, който има свои възгледи и готов да ги отстоява. Въпреки това Путин посочи, че Русия не се опитва да налага на Европа никого за посредник.

Путин заяви и че Русия е готова да възобнови доставките на газ за Европа и призова Германия да вземе решение за бъдещето на газопровода „Северен поток“, по който от 2022 г. има тежки щети, предизвикани от експлозии. Руският лидер добави, че подновяването на доставките зависи от Берлин.

Среща Путин-Зеленски би била "страхотна", казва Тръмп

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви днес, че евентуална среща между Путин и Зеленски би била „страхотна“, предаде Франс прес.

„Радвам се, че обсъждат възможността да се срещнат. Мисля, че имаме пръст в това ... Мисля, че би било страхотно да се срещнат“, каза американският президент от Овалния кабинет на Белия дом във Вашингтон.

Германският министър на външните работи Йохан Вадефул призова руския президент да се ангажира с преговори за прекратяване на войната в Украйна и заяви, че Европа трябва да участва във всякакво възможно уреждане на конфликта, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Берлин: Германия и ЕС трябвада бъдат включени във всякакви преговори

В изказване редом с мексиканския си колега Роберо Веласко в Мексико днес Вадефул каза, че конфликтът е достигнал етап, в който осигуряването на край на войната чрез преговори става все по-належащо. 

Коментарите му дойдоха след публикуването на отворено писмо с предложение за преки преговори от украинския президент Володимир Зеленски към руския му колега Владимир Путин на фона на застоя в усилията за посредничество за уреждане на конфликта от САЩ. 

Вадефул каза, че Германия и ЕС трябва да бъдат включени във всякакви преговори и подчерта, че ключови въпроси като гаранциите за сигурност на Украйна и пътя на Киев към членство в ЕС могат да бъдат обсъждани само с европейско участие. 

Той добави, че решението за формата и времето за такова участие могат да бъдат взети по всяко време.

Законопроект за американска помощ за Украйна мина през Камарата на представителите  с двупартийна подкрепа

Камарата на представителите на САЩ прие снощи законопроект за предоставяне на помощ на Украйна и налагане на нови санкции срещу Русия - пореден знак, че някои от конгресмените републиканци са готови да се противопоставят на партийните лидери и да се отдръпнат от американския президент Доналд Тръмп, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

При снощното гласуване в Камарата на представителите на Закона за подкрепа на Украйна оставяният месеци наред на заден план законопроект получи одобрението на 226 срещу 195 от гласовете на конгресмените. Той стигна до пленарната зала след дълго отлагане на гласуването му и след като няколко републиканци се присъединиха към демократите, като подписаха петиция за освобождаване от отговорност, за да наложат вота.

Общо 18 републиканци и един независим конгресмен, който обикновено гласува с тях, се присъединиха снощи към демократите, за да приемат законопроекта. Това бе поредният удар за Тръмп и най-новият знак за пукнатина в досегашната практически единодушна подкрепа сред членовете на неговата Републиканска партия за политиката му.

Приемането на законопроекта идва ден, след като по-малка група републиканци от Камарата на представителите се присъедини към демократите, за да бъде приета резолюция, съгласно която американските военни действия срещу Иран трябва да се прекратят, освен ако Конгресът на САЩ не обяви война или не разпореди употребата на военна сила.

Въпреки това бъдещето на Закона за подкрепа на Украйна е несигурно, отбелязва Ройтерс.

За да влезе в сила, законопроектът трябва да бъде приет и от Сената, чиито лидери републиканци досега не са позволявали гласуване на законодателство за санкции срещу Русия, за което има широка двупартийна подкрепа, заявявайки, че ще изчакат указанията на Тръмп.

Ако все пак бъде приет от Сената на САЩ, самият Тръмп вероятно ще наложи вето на законопроекта.

Отзвукът

Изглежда, че Зеленски се опитва да се възползва от решаващ момент във войната, тъй като Украйна започна да си възвръща известно предимство на бойното поле, основно благодарение на подобрените си способности за нанасяне на удари с голям обсег, пише днес британският в."Гардиън". В същото време обаче Москва засили смъртоносната си въздушна кампания в цяла Украйна, опитвайки се да се възползва от недостига на ресурси в Киев и продължаващата му уязвимост към атаки с балистични ракети. Украинският лидер твърди, че Русия все повече усеща цената на войната, посочвайки украинските атаки с дронове дълбоко в руската територия, както и икономическото напрежение, недостига на гориво и растящите цени в страната, посочва изданието.

На фона на нарастващите способности на Украйна да избягва руската противовъздушна отбрана, за да нанася удари дълбоко зад вражеските линии, войната, която навлезе в петата си година, започна да влияе на руското общество както никога досега, коментира „Телеграф“. През последните седмици Зеленски бе окуражен от все по-големите успехи на украинските удари – илюстрирани от атаката срещу Санкт Петербург – и от признаците на съпротива срещу Путин на най-високите нива в Москва. Откритото писмо на украинския президент представлява смел опит да се възползва от нестабилността в Русия, за да сложи край на войната по начин, приемлив за украинската общественост, пише вестникът.

В писмото си Зеленски признава промяната в приоритетите на САЩ и пише, че би било погрешно просто да се чака администрацията на президента Доналд Тръмп да насочи отново вниманието си към прекратяването на войната в Украйна, докато САЩ остават силно фокусирани върху войната с Иран, пише в. „Вашингтон Пост“. В призива си за преки преговори за прекратяване на войната украинският президент настоява за процес, различен от този, ръководен от администрацията на Тръмп, посочва изданието. Според Зеленски САЩ не могат да изпълнят споразумението, което Тръмп и Путин очевидно са постигнали по време на срещата си в Анкоридж.

Въпреки че е адресирано до Путин, отвореното писмо изглежда е било предназначено и за вниманието на Тръмп, пише в. „Ню Йорк Таймс“ и добавя, че не е ясно дали Зеленски има за цел да съживи преговорите или само да злепостави отсрещната страна. Писмото изглежда поне отчасти има за цел по-скоро да повлияе на общественото мнение, разгласявайки удара с дрон с голям обсег срещу Санкт Петербург, който според Зеленски е оказал както икономическо, така и психологическо въздействие върху Русия, посочва вестникът. Не е ясно какво може да спечели Зеленски от тази смесената тактика да дразни мечката, докато призовава за мир, коментира „Ню Йорк Таймс“. Писмото и провокативният удар с дрон може би ще повдигнат бойния дух в Украйна, пише вестникът. Ходът на Зеленски може би също така ще изпрати на един-единствен адресат – Тръмп - послание относно спадащата популярност на Путин. Или може би ще помогне да се разпали вътрешното недоволство в Русия, заключава „Ню Йорк Таймс“.

Войната продължава

Руски бомбардировки убиха трима души през изминалата нощ в различни области в Украйна, съобщиха местните власти, след като украинският президент Володимир Зеленски повтори призива си за прекратяване на огъня, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Въоръжените сили на Украйна съобщиха, че общо две ракети и 216 дрона с голям обсег са били изстреляни от Русия през нощта, като уточниха, че от тях са били свалени 198 дрона.

Четирима души бяха убити при руска атака с дрон срещу предприятие от хранителната промишленост в Киевска област, съобщи началникът на местната администрация Микола Калашник, цитиран от Ройтерс.

Един човек е пострадал в резултат на нощната атака с дронове в Одеска област, съобщиха от държавната служба за извънредни ситуации в Одеска област на Фейсбук страницата си.

От своя страна руското министерство на отбраната посочи, че през нощта са били свалени общо 123 украински дрона, включително и над Московска област, но не и над района на Санкт Петербург, където днес руският президент Владимир Путин се очакваше да се обърне към участниците на Петербургския икономически форум.