Юридическата наука не е точна наука, но математиката е и неоспоримостта на този факт постави във фокуса на вниманието решението на президента Илияна Йотова да лиши „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ от един член на Централната избирателна комисия (ЦИК), за да го даде на ДПС. „Президентството няма квота в ЦИК“, натърти Йотова и призова протестиращите срещу решението да не политизират въпроса. Трудно начинание предвид факта кой оглавява Движението…
Всеки непредубеден наблюдател би сметнал за справедливо, когато се говори за пропорционално разпределение на квоти, в случая в ЦИК, политическа сила с 39 народни представители да получи толкова членове на комисията колкото друга с 37 народни представители. Но не би. Йотова и администрацията й дадоха на ГЕРБ трима членове, а на ПП и ДБ двама вместо същия брой, като третият отиде при ДПС с нейните едва 21 депутати. Така ДПС и ПП-ДБ ще имат по двама членове в ключовия за провеждането на изборите постоянно действащ орган с 5-годишен мандат, в който решенията се взимат с 2/3, ерго всеки глас е важен.
Това решение на Йотова бе мотивирано с буквата на закона, вместо с неговия дух на пропорционалност, която буква иначе всеки ден адвокати и магистрати четат и тълкуват разнопосочно в съдебните зали. Науката не бе чута от администрацията на „Дондуков“ 2: „Има грешка в тези изчисления. Няма място за две тълкувания. Математическо двусмислие не може да има. Обнародваният резултат не отговаря на действителността“. Президентът и екипът й демонстрираха непоклатимост в юридическото си убеждение, че изчисленията им са правилни, давайки да се разбере още в самото начало на преговорите по проблема, че преговори всъщност няма да има.
Възможно ли е в президентството да са прави и на ПП-ДБ и ДПС с разлика в депутатските мандати от 16 бройки да им се полагат еднакви мандати в ЦИК? Сигурно е възможно. Възможно ли е от „Дондуков“ 2 да отказват да признаят грешка, за да не се поставят в публично укорима позиция? Също е възможно. Но ако се върнем към началото на този текст, ако нещо изглежда като патица, ходи като патица и кряка като патица, то най-вероятно е патица. В случая патицата е Делян Пеевски.
Ще попитате защо й е на Йотова да прави реверанси към Движението за права й свободи, чийто лидер до онзи ден подвикваше под прозорците на доскорошния й началник, днес премиер – Румен Радев, „Мистър Кеш!“ – и въпросът ви няма да е лишен от основание. Президентската двойка (сега само единица) дълго време игра ролята на единствената извънпарламентарна опозиция на т.нар. модел Борисов-Пеевски (макар „разграждането му да изглежда доста вяло за месец управление на кабинета „Радев“). И понеже няма нито публично, нито математическо обяснение, то място си проправя логическото такова – че Илияна Йотова смята да разчита на подкрепата на ДПС за предстоящите само след няколко месеца президентски избори.
Вицепрезидентката, която довършва мандата на предсрочно сдалия поста Радев, не крие амбициите си за собствена звезда в алеята на славата. И не пропуска възможност да напомни на „Прогресивна България“ за съществуването си. В многобройните си публични изяви никога не си позволи критика към новата власт – нито за ограничаване на гласа на опозицията с приемането на правилника на парламента, нито за това, че мерките по съкращаване на разходите започват от пенсионерите за сметка на непокътнатия галеник сектор „Сигурност“, нито за новия бъдещ дълг, нито за спорните кадрови назначения; а малко по-назад във времето, използвайки правото си на обръщение към нацията, „игра“ за точно определен кандидат на изборите, посочвайки, че ни е необходимо „правителство с категорична подкрепа“.
Така че вън от всякакво съмнение е – Йотова чака подкрепа на вота наесен от „Прогресивна България“ и лично от Румен Радев – независимо дали ще бъде издигната от инициативен комитет или ще е партийна кандидатура.
Премиерът обаче не дава вид на човек, ангажиран само с тази мисъл и злите езици из кулоарите на властта отдавна подхвърлят, че оглежда и други кандидати. Колкото и да е изкушаващо да владееш и законодателната, и изпълнителната власт, и президентството, за да стопиш всякаква форма на съпротива и да минимизираш вероятността на „Дондуков“ 2 да се отглежда потенциален нов вдигнат юмрук, абсолютната власт изглежда не по-малко опасна сама за себе си. Особено за едно правителство с авторитарен стил, каквото изглежда е Радевото и особено когато стотици хиляди граждани показаха на площада, че протестната енергия е готова да се излее във всеки един момент. Така че не е лишено от логика Радев да търси кандидат-президент с малко по-центристки профил, малко по-дистанциран, малко по-еманципиран в сравнение Йотова и предвид българската народопсихология - малко по-мъж.
Но дори това да не е така, и фаворитът да остане Йотова, ноторно известно е, че президентските избори у нас са непревземаеми на първи тур (поне що се касае до най-новата ни демократична история). Летвата за най-мажоритарния вот е висока: „Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели“. Исторически факт е, че от Желю Желев насам подкрепата на ДПС понякога е играела роля за избора (макар и силно преувеличена до степен на мит). Движението направи Георги Първанов президент с разлика пред Петър Стоянов от около 180 000 гласа. Застана и на страната на Ивайло Калфин срещу Росен Плевнелиев, като все пак спечели вторият с разлика от около 5% - след пълна мобилизация на ГЕРБ. Помогна и за първия мандат на самия Румен Радев, макар разликата с втората Цецка Цачева да бе близо 800 000 гласа.
Макар да не е редно да се прехвърлят автоматично резултати от едни избори към други заради множеството фактори, които може да повлияят, тук ще го направим само за да илюстрираме каква решаваща роля може да има този път ДПС при една подкрепа за кандидат-президентска двойка на ПБ. По списък от вота на 19 април право на глас у нас имат 6 575 151 души. За да се изпълни конституционното условие на президентските избори за победа на първи тур, трябва да са гласували не по-малко от 3 287 576 души, от които над 1 643 788 да са подкрепили една кандидатска двойка. „Прогресивна България“ получи на парламентарния вот 1 444 920 гласа (с близо 200 000 по-малко от изискуемото според тези изчисления за победа на първия тур). А ДПС на Пеевски - 230 693.
Сметката може и да е бакалска, но още отсега е ясно, че на вота наесен шанс за стигане до балотаж ще има ясна поляризация – кандидат, подкрепен от управляващите, срещу кандидат на дясно-център общността, чиято платформа ще е "Не давайте на Радев абсолютната власт" и "Огледайте се, какво направи Радев за тези месеци управление, освен да тегли нов дълг". Така че всеки глас ще е важен и една силна кандидатура на либералите хич не е за подценяване.
За „Възраждане“ и БСП ще е въпрос на чест да издигнат собствени кандидати и трудно може да се разчита електоратите им (свили се до твърдото ядро, след като Радев отвлече периферията на 19-и), да подкрепят на първи тур друг освен „своите“. Свой за левицата обаче е и Йотова, чиято политическа кариера, в т.ч. вицепрезидентският пост, минават през червената партийна книжка и затова в масовото съзнание социалистите я подкрепят в инициативен комитет редом с ПБ. Да, БСП отчаяно се нуждае от победа след изпадането си от парламента, но дали твърдото ядро е простило на Йотова "предателството", за да и даде своите близо 100 000 гласа от раз?
Така че не е лишен от смисъл въпросът цели ли се "Прогресивна България" в победа на първи тур с подкрепата на притихналото ДПС, чиито депутати безмълвно натискат копчето в подкрепа на законодателните й инициативи, лидерът не се мярка, а разграждането на „модела“ се сведе до отнемането на няколко лъскави коли и много държавни гардове. Със или без вярната Йотова.
