Тържества, цветя и песни, официални речи, учители, родители и деца в нови дрехи. Така започва учебната година в мирно време. За украинските деца обаче връщането в училище не значи завръщане към училищния живот такъв, какъвто го познаваме.

Вече повече от четири години след началото на пълномащабното руско нахлуване училищните години за едно цяло поколение преминават под съпровода на въздушни тревоги, руски атаки, евакуации, разселване и продължително дистанционно обучение.

Някои деца не са влизали в класна стая от началото на войната. 

Първи учебен ден 

Без струпвания на ученици, родители и учители. И без тържества. При обявяване на въздушна тревога евакуацията на голям брой деца е изключително трудна. Ако все пак тържество има, най-добре да се проведе в укритие, стига да е възможно. При провеждане на събитие извън укритие броят на участниците не трябва да надхвърля капацитета на наличното защитно съоръжение. Планът за действие при въздушна тревога се уточнява предварително.

Това бяха инструкциите на украинския образователен омбудсман Надия Лешчик относно началото на новата учебна година, което в Украйна беше на 1 септември – техния национален Ден на знанието. 

Само преди няколко дни около 3 милиона деца влязоха в украинските училища - някои отново, други за пръв път. Тази година първокласниците са около 240 000 (с 10% по-малко спрямо миналата). 

Около 2,2 милиона украински ученици се очаква да учат присъствено, а между 700 и 800 хил. ще се обучават в смесен формат, съобщи депутатът Ирина Борзова. Изцяло дистанционно ще учат тези, които живеят в рискови райони в близост до фронтовата линия - приблизително 200 000.

Деца и учители влизат в подземно убежище след въздушна тревога по време на традиционните тържества за първия учебен ден в Киев, 1 септември 2026 г. Снимка АП/БТА

От самото начало на войната училищата в Украйна имат право да провеждат присъствено обучение само ако разполагат с укрития. Към 31 август на това изискване отговарят официално 11 375 образователни институции. Над 82% от децата вече имат достъп до защитено пространство. За сравнение, в началото на подготовката за учебната 2022/2023 г. укрития са имали едва около 10% от образователните институции, докато в началото на учебната 2025/2026 г. делът вече надхвърля 77%.

В по-безопасните зони като столицата Киев над 90% от училищата имат собствени убежища. Тези, които нямат, използват наети безопасни пространства наблизо или провеждат обучението си в дистанционен или хибриден формат.

Въпреки че Киевска област се смята за една от относително по-безопасните зони, главно поради гъстата концентрация на модерни системи за противовъздушна отбрана (ПВО), в края на август и началото на септември регионът преживя безпрецедентна вълна от руски въздушни удари. При масираната атака на 1 септември загинаха общо 12 души. 

Училищата под земята 

В най-опасните прифронтови региони като Харковска и Запорожка област, където въздушните тревоги могат да продължават денонощно, стандартните бомбоубежища не са достатъчни, а училищата са практически неизползваеми.

Затова в страната вече работят над 100 изцяло подземни училища. Част от тях са специално изградени като противорадиационни укрития, разположени на между 6 и 10 метра под земята.

Украинските власти настояват, че продължителното онлайн обучение не може да бъде трайно решение.

Младежи в подземно убежище по време на въздушна тревога по време на традиционните тържества за първия учебен ден в Киев, 1 септември 2026 г. Снимка АП/БТА

Подземните училища не служат единствено като убежища при въздушна тревога, а са оборудвани така, че да позволяват провеждането на пълноценен учебен процес по време на ракетни и дронови атаки. И не само. Освен класни стаи, в тях има пространства за хранене, отдих и грижи, както и условия за поддържане на физическото и психическото благосъстояние на децата. До края на година се очаква да бъдат завършени още 131 такива масивни съоръжения, 18 от които подземни детски градини.

Междувременно украинското правителство подготвя и други решения. Предвижда се училищата и детските градини да бъдат оборудвани със защитени помещения в самите им сгради.

Изграждането на подобна инфраструктура е част от по-широките усилия за създаване на безопасна образователна среда, която се превърна в основен стълб от стратегията на украинското правителство скоро след началото на войната.  

Как Украйна пази децата в училище

Още през 2022 г. правителството въведе правилото училищата да могат да отворят врати за присъствено обучение само ако разполагат с работещо и оборудвано укритие, което може да събере всички ученици и служители. По-малко от година по-късно беше официално приета “Концепцията за безопасност на учебните заведения”, с което сигурността на децата в училище се превърна в основен държавен приоритет. 

Но и тук Украйна разчита силно на международна помощ, каквато и получава в голям обем от Европейския съюз и структурите на ООН - ЮНЕСКО и УНИЦЕФ.

Така например през 2023 г. с подкрепата на Япония и Глобалното партньорство за образование ЮНЕСКО създаде пилотната програма „Безопасна образователна среда“ в 12 общини в Житомирска и Одеска област. Целта беше да се трансформират съществуващите училищни мазета в безопасни и модерни убежища, да се обучат преподавателите на реакции при кризисни ситуации и накрая – да се преодолее изолацията, която идва с войната. 

Дете пее националния химн на първия учебен ден в кадетски лицей в Киев, 1 септември 2026 г. Снимка АП/БТА

За мерки, свързани с безопасността на образователния процес през тази година, украинското правителство е предвидило 6 млрд. гривни (или около 116 млн. евро), съобщава украинският “23 Канал”. За първи път са отделени 1 млрд. гривни (около 19 млн. евро) за изграждането на подземни детски градини, като средствата са разпределени между най-застрашените региони – Харковска, Запорожка, Сумска и Одеска област.

Целта е до края на 2027 г. укрития от различен тип да обхващат 92% от децата в детските градини и учениците.

Другите жертви на войната

От началото на войната руските атаки са засегнали 4650 образователни институции в Украйна, от които 423 са напълно разрушени. Това беше обявено в началото на новата учебна година от украинския омбудсман по правата на човека Дмитро Лубинец, цитиран от The Kyiv Post. Става дума за хиляди класни стаи, аудитории, лаборатории и други пространства, предназначени за образованието на украинските деца.

И косвените щети на войната не свършват тук. 

През юли и август впечатление направи безпрецедентна и концентрирана вълна от удари срещу издателската индустрия в Украйна. Дни преди началото на учебната година руски удари по печатници, издателски складове и други обекти са унищожили около 12 милиона книги.

През последните два месеца някои от най-големите издателства загубиха логистичните си складове. Сред най-тежко засегнатите са издателството „Ранок“, чийто най-голям склад в Харков беше ударен на 1 август и при пожара бяха унищожени около 8 милиона книги. Както и „BookChef“, който загуби над 900 000 книги при удари по два свои склада. Още през май 2024 г. руски удар унищожи харковската печатница „Faktor-Druk“, която отговаря за производството на около една трета от всички книги в Украйна, припомня LRT.

Пазарът „Почайна“ (още познат като "Петровка") в Киев - най-гоелмият и най-старият пазар за книги в Украйна - също беше ударен. В нощта срещу 16 август 2026 г. той стана жертва на масирана руска въздушна атака с балистични ракети, която унищожи стотици сергии и безброй ценни томове.

Oвъглени книги след пожарa на най-големия книжен пазар в страната, причинен от скорошна руска ракетна атака, Киев, 19 август 2026 г. Снимка АП/БТА
Снимка АП/БТА

През нощта на 19 юли една от най-тежко засегнатите печатници - „Конви Груп“, намираща се в покрайнините на Киев, също беше ударена от руска ракета. Предприятието е трябвало да произведе 1,3 милиона книги - около 10% от учебниците, предназначени за украинските училища, пише BBC. 

Според официалните изчисления на украинския издателски сектор и Министерството на културата Русия е унищожила една трета от всички книги, отпечатани в Украйна тази година.

Музеи, художествени галерии, филмови студия, библиотеки и оперни театри също пострадаха тежко. Според украинската министърка на културата Тетяна Бережна Русия е атакувала над 1900 обекта на украинското културно наследство и повече от 2000 културни институции.

През юни беше поразен един от най-значимите исторически и културни комплекси в Украйна - Киево-Печорската лавра. При атака с дрон беше подпален голям участък от покрива на катедралата „Успение Богородично“.

Ето защо все по-масово и настойчиво става подозрението, че атаките са част от целенасочения опит на Москва да подкопае украинската национална и културна идентичност. Върепки това Кремъл многократно отрича да наняся умишлени удари по цивилни цели.

Учебната година в Украйна ще продължи официално до 30 юни, като всяко отделно училище само ще определи края на учебните занятия и продължителността на лятната ваканция в зависимост от ситуацията със сигурността.

По официално потвърдени данни на ООН от началото на пълномащабното руско нахлуване досега са били убити или ранени повече от 3 946 деца. Действителният брой вероятно е по-висок.