Литва обяви, че е част от плана на Съединените щати за разполагане на американски тактически ядрени оръжия на територията на европейски съюзници. Това съобщи министърът на отбраната Робертас Каунас, цитиран от медиите в страната.

По думите на Каунас страната иска да участва в „ядреното планиране“ на НАТО и е готова да поеме по-голяма роля в системата за възпиране. Той не уточнява дали на литовска територия ще бъдат разположени самите боеприпаси, но подчертава, че Вилнюс е включен в общия механизъм за разполагане и използване на американски тактически ядрени средства в Европа.

„Разговори наистина се водят. Те са поверителни и затова на този етап не искам да навлизам в подробности. Но дискусиите продължават и Литва със сигурност не стои настрана“, заяви в сградата на Сейма Каунас, цитиран от литовското радио и телевизия. 

Той отбеляза, че ядрените способности допринасят за възпирането и за сигурността, добавяйки, че държавите от НАТО трябва да предприемат мерки за укрепване на своята отбрана и независимост.

„Разговаряме, за да създадем по-добри условия за ядрено възпиране и Полша да играе важна роля в това“, каза на свой ред полският заместник-министър на отбраната Залевски пред Полското национално радио вчера.

Според „Шпигел“ Вашингтон вече е взел решение да модернизира и разшири присъствието на тактически ядрени оръжия на континента, включително чрез нови бомби Б61-12 и инфраструктура за тяхното съхранение. Литва от години настоява за по-силни гаранции за сигурност, особено след разполагането на руски ядрени оръжия в Беларус.

САЩ планират да разширят ядреното си присъствие в Европа, пише "Файненшъл таймс"

Коментарите на Каунас и Залевски последваха публикация в британския в. „Файненшъл таймс“, че САЩ обмислят разширяването на спектъра от европейски държави с американски арсенал по линия на стратегията на САЩ за ядрено възпиране, предаде БТА. Позовавайки се на свои източници, „Файненшъл таймс“ написа, че Вашингтон обмисля подписването на споразумения с още държави след договореностите с шест свои съюзници в НАТО, които в момента разполагат с американски ядрени оръжия.

Що се отнася конкретно до Литва, след ветото на президента Гитанас Науседа върху измененията в Закона за държавното морско пристанище в Клайпеда, които биха позволили на кораби, превозващи ядрени оръжия, да акостират в Литва, политици започнаха да обмислят възможни конституционни промени, отбелязва ЛРТ.

Конституцията на Литва гласи, че на нейна територия не може да има оръжия за масово унищожение или чуждестранни военни бази, което означава, че всяка стъпка за разполагане на ядрени оръжия би изисквала по-широк политически и правен дебат, акцентира държавната медия. Президентът Науседа, председателят на Сейма Юозас Олекас и председателят на Комисията по национална сигурност и отбрана Римантас Синкявичус заявиха, че не изключват дискусии за изменения в конституцията. Каунас каза във вторник, че дискусиите са част от по-широки съображения за политика на сигурност и текат на „работно ниво“ в рамките на съюзническите структури.

В статия от Хенри Фой и Ейми Макинън, публикувана от „Файненшъл таймс“ във вторник, се казва, че САЩ водят преговори за разширяване на разполагането на ядрени оръжия в Европа. „Вашингтон даде знак, че е отворен за разполагане на американски бомбардировачи, оборудвани с ядрени оръжия, в още европейски държави от НАТО“, гласи информацията в британския вестник. С този план САЩ целят да уверят съюзниците си в алианса, че намалената конвенционална военна подкрепа не отслабва гаранциите за сигурност от страна на президента Доналд Тръмп.

Информацията на „Файненшъл таймс“, цитирана и от Ройтерс, е от трима души, запознати с дискусиите, уточнява изданието. Британското издание пише, че разширяването на американския ядрен арсенал в Европа евентуално би позволило на повече държави от континента да разполагат с т.нар. бойни самолети с двойна способност (dual-capable aircraft/DCA), които са способни да нанасят ядрени удари.

Някои балтийски републики са се заинтересували от възможното създаване на авиобази за тези американски бомбардировачи, пише британският вестник. Многократните напомняния на руския президент Владимир Путин за ядрения потенциал на Кремъл са катализирали интереса сред съюзници в НАТО – главно тези, които граничат с Русия, като Литва, Латвия, Естония и Полша, посочва „Файненшъл таймс“.

Американските тактически ядрени оръжия, разположени в Европа в рамките на програмата за „ядрено споделяне“ на НАТО, се намират под изключителен контрол на Съединените щати и остават един от най-чувствителните елементи на отбранителната архитектура на Алианса. Макар НАТО официално да не публикува списък на държавите домакини, съвпадащи разследвания на авторитетни западни източници – сред които Федерацията на американските учени, „Дер Шпигел“, „Гардиън“ и „Политико Европа“ – очертават ясна картина: американски бомби тип B61 са разположени в Белгия, Германия, Италия и Нидерландия, както и в Турция, която не е член на ЕС, но участва в механизма на Алианса. Тези данни се подкрепят от анализи на сателитни изображения, бюджетни документи на Пентагона и многократно потвърдени журналистически публикации, които НАТО никога не е опровергавал, а само е отказвал да коментира поради оперативна чувствителност.

В рамките на тази система държавите домакини предоставят инфраструктура и самолети, сертифицирани като „двойно способни“, докато решението за евентуално използване на оръжията остава изцяло в ръцете на Вашингтон и политическото ръководство на НАТО. Алиансът подчертава, че програмата е в пълно съответствие с Договора за неразпространение на ядреното оръжие, тъй като боеприпасите не се предават на други държави и се използват само при съвместно политическо решение.

На този фон Литва, която не е сред страните домакини, настоява за по-дълбока интеграция в ядреното планиране на НАТО, особено след като Русия разположи свои ядрени оръжия в Беларус. За Вилнюс това е въпрос на стратегическо възпиране, а не на физическо разполагане на боеприпаси. Така страната се стреми да засили ролята си в рамките на Алианса, докато реалното разполагане на американски ядрени средства остава концентрирано в няколко ключови европейски държави.