Финансовата реалност към настоящия момент е дефицит от 7,4% при запазване на действащите политики и без предприемане на мерки за консолидиране на държавните разходи.

Това обяви финансовият министър Гълъб Донев на брифинг след редовното заседание на Министерския съвет.

"Самохвално рекламираните бюджети с дефицит от 3% през последните пет години са резултат от отложени и прехвърлени към следващата година плащания за милиони и милиарди левове", повтори той и днес на фона на очакването Брюксел да ни наложи процедура за свръхдефицит.

По думите му към тях се добавят още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи - средства по вече фактурирани, но неплатени дейности. Той ги определи като „разходи, скрити по чекмеджетата“ и които едва сега излизат наяве. 

Министърът уточни, че в споменатите 2,2 млрд. лева влизат фактурирани, но неразплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и проекти на общините, включени в Закона за държавния бюджет на България.

„Много внимателно следя дискусията, разгоряла се през последните дни по повод очакваната процедура, която Европейската комисия ще обяви с доклада за Европейския семестър - процедура при свръхдефицит. За мен и за „Прогресивна България“ това е предизвестен сценарий. Прави ми впечатление, че той предизвиква силна изненада преди всичко у отговорните за настоящата финансова ситуация. И колкото по-агресивна е политическата интонация, с която се предлагат магически решения, толкова по-съпричастни към проблемите изглеждат анализаторите и коментаторите на решенията, довели до тази ситуация“, продължи Донев.

По думите му именно плащания, отлагани през 2024, 2025 и 2026 г., са били извадени на показ след встъпването в длъжност на редовното правителство на 8 май 2026 г.

До 30 април тази година служебното правителство е трябвало да представи на Европейската комисия годишен доклад за изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025 - 2028 година, но не го е направило. Така че всичко ново, с което Европейската комисия ще излезе днес в своя доклад, е на базата на данни за 2025 г.

Министърът заяви, че години наред бюджетът е бил поставян под натиск заради безконтролно увеличаване на разходите за заплати в публичния сектор, социални плащания и компенсации за бизнеса и домакинствата. Причината, за него е, че управляващите мнозинства са преследвали одобрението на определени обществени групи. 

„Увеличаването на разходите за заплати, социални плащания и компенсации не е било обвързано с осигурени източници за тяхното дългосрочно финансиране. Не са били предприети и необходимите реформи, които да съпътстват ръста на тези разходи. Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които е нараствала разходната част. Структурни проблеми като сивата икономика, данъчните и осигурителните измами, укриването и невнасянето на данъци и осигуровки, както и недостатъчната ефективна събираемост на публичните вземания продължават да оказват натиск върху фискалната стабилност“, отбеляза Гълъб Донев.

Министърът отчете, че инвестиционната политика на страната също е била непоследователна и без ясна визия за стратегическо развитие. Вместо реализиране на европейски проекти и усвояване на европейски средства, които да осигурят икономически растеж и заетост, фокусът е бил насочен основно към национални капиталови инвестиции, без да е осигурен необходимият финансов ресурс за тяхното изпълнение, включително по приложенията към Закона за държавния бюджет.

Той нападна и служебното правителство на Андрей Гюров, което прехвърлило "горещия картоф" на редовния кабинет на ПБ.

„В тях не са включени онези непредвидени разходи, както и разходите, които вече са направени и се очаква да бъдат фактурирани и предявени за плащане през 2026 година. Служебното правителство или не искаше, или не успя да извърши консолидация на държавните разходи и съответно прехвърли горещия картоф на редовното правителство. Комисията разполага единствено с данните и отчетените разходи за 2025 година, на базата на които ще обяви очакваните нива на дефицита за 2026 и 2027 година“, обяви финансовият министър.

Донев не спести черните краски в картината.

"Намираме се в края на празненството - три дни яли..."

„В момента се намираме в деня след края на празненството. Три дни яли, пили и се веселили... Сега предстоят трудните и отговорните решения - тези, от които редовното правителство не бяга. Предстоят ми срещи с представители на национално представителните работодателски и синдикални, както и с браншовите организации, за да обсъдим и предприемем конкретни мерки за консолидация на държавните разходи, така че този прекомерен дефицит да бъде ограничен до приемливи финансови параметри“, заяви той.

„Задачата е трудна и неприятна. Ако беше лесна, онези „майстори“ на балансираните бюджети с дефицит от 3%, както сами се определяха, щяха да я решат. Нямаше да крият разходи по чекмеджетата и да ги прехвърлят през следващите години. Нямаше и през 2025 г. да бъде иззет междинният дивидент от търговските дружества с държавно участие. Само по тази линия допълнително са били прибрани авансово около 560 млн. лева. Реално през 2025 година е било изтеглено напред всичко възможно като предвидими приходи за 2026 година. В момента бюджетът не може да си позволи лукса да разчита на дивидент от държавните дружества“, подчерта Гълъб Донев.

Той информира, че от Държавната консолидационна компания междинният дивидент възлиза на 560 милиона евро, които няма да постъпят тази година.

Допълнително служебното правителство чрез удължителния закон за бюджета, е направило разходи, с които отново задължило редовното правителство с плащания за около 500 милиона евро, твърди министърът.

"Новият дълг е неизбежен. Таванът на дълга ще е 3,8 млрд. евро."

На заседанието на МС е взето решение за таван на дълга от 3,8 млрд. евро.

„Новият дълг е неизбежен. Току-що на заседанието на Министерския съвет правителството взе решение за таван на дълга от 3,8 милиарда евро.  

Без тези 3,8 милиарда евро ще имаме проблем с изплащането на пенсиите, заплатите и социалните помощи през месец юли. Ще имаме затруднения и с разплащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост“, заяви министърът на финансите.

Донев изрази надежда много скоро темата да влезе в дневния ред на Народното събрание, за да може решението да бъде взето до 20 юни и да бъде България готова да излезе на финансовите пазари.

Кабинетът внася новия бюджет в НС в началото на юли

Министерството на финансите работи по проектобюджета за 2026 г., който трябва да бъде одобрен от Министерския съвет до края на юни и внесен в Народното събрание в началото на юли.

„Мерките, които ще предприемем, ще бъдат доста непопулярни. Те са свързани с ограничаване на онази част от разходите, които имат постоянен характер“, заяви Донев. 

Подготвя се мащабна административна реформа

Министърът съобщи, че се подготвя мащабна административна реформа. В момента се извършват функционални анализи на структурите в централната администрация, като се предвиждат обединяване и закриване на неефективни звена. Той обаче подчерта, че резултатите от реформата няма да се усетят през 2026 г., а по-скоро през 2027-2028 година.

Дефицитът трудно ще бъде сведен до 3 на сто през 2026 г.

По отношение на дефицита министърът призна, че ще бъде трудно той да бъде сведен до 3% още през 2026 г.

„Ако просто отложим плащанията и скрием разходите за следващи години, вероятно ще влезем в рамките на 3-4%. Но кого лъжем? Лъжем себе си и българските граждани“, заяви той.

Според него правителството ще предложи само реалистични и изпълними мерки, които да бъдат приети и от Европейската комисия.

„Данъци няма да се вдигат. Осигурителни вноски няма да се увеличават“, заяви още Гълъб Донев.

Той уточни, че допълнителни приходи ще се търсят чрез ограничаване на сивата икономика, промени в акцизния календар за тютюневите изделия и други мерки за повишаване на събираемостта.

По думите на Донев България все още остава далеч под прага от 60% държавен дълг спрямо БВП, но предупреди, че натрупаните дефицити представляват бъдещ дълг за държавата:

„Нашата амбиция е през следващите години дефицитът да падне под 3% и да вървим към балансиран бюджет. Това можем да го постигнем и ще го постигнем."