Разходите за медикаменти за редки заболявания ще се вдигнат с поне 50 на сто през следващите две-три години и това ще се дължи изцяло на подобрената диагностика, прогнозират представители на фармацевтичния бранш. Според собствените им изчисления необходимите средства за лекарства ще продължат да растат с по 20-30 млн. лв. годишно, поставяйки на изпитание бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

"Подобряването на диагностиката само в една област вдига потреблението на лекарства, защото диагнозата на пациентите се поставя по-рано и те получават медикаментите си по-дълго, отколкото преди диагностицирането да се подобри. Това означава, че болните се лекуват, което определено е целта. Но затруднява финансово публичния фонд и прогнозите са до 2018-а той да харчи два пъти повече за лечението на редки заболявания", коментира директорът на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители у нас (ARPharM) Деян Денев.

Тенденцията отдавна е налице, но засега се изразява главно в по-големи разходи за онколекарствата. Според собствените отчети на здравната каса харчовете по това перо нарастват с около 20 млн. годишно, защото все повече хора се диагностицират в ранен стадий на болестта. Това увеличава продължителността на живота им, но удължава и терапиите, което генерира допълнителни разходи. 

Новата Концепция "Цели за здраве 2020" на Министерството на здравеопазването планира диагностиката да се подобри за всички социално-значими заболявания, което предполага и много по-добра обезпеченост с парични средства за лечение. Затова ръководството на здравната каса планира да въведе специални мерки за финансова дисциплина при осигуряването на медикаменти, за да се застрахова срещу непосилен бъдещ преразход.

Плановете на този етап са фармацевтичните фирми, които генерират най-големи харчове за публичния фонд, да възстановяват част от сумата, като по този начин предлагат известна отстъпка от цените на своите продукти за здравната каса. Предложението в този вид вече е записано в проекта с промени в Закона за здравното осигуряване и предвижда най-голямата тежест да пада върху онези компании, които формират основната част от преразхода в касата. Тъй като по традиция това са производителите на иновативни и оригинални продукти, индустрията се раздвои по въпроса кой да връща пари на здравната каса.

"Основният принцип на компенсаторния механизъм, който се прилага и в други държави е, че всяка компания, която ползва обществен ресурс, участва по определен начин и в компенсирането на разходите. Тук много се спекулира с това, че едни компании растат, а други - не, и затова не бива да бъдат натоварвани с допълнителни регулации. Дали разходите за продуктите на една компания се увеличават обаче зависи от инвестициите в собственото й портфолио. Например, една генерична компания може да пусне тази година четири нови медикамента, а заради инвестициите догодина да пусне десет. Тогава тя също ще реализира сериозен ръст. Затова компенсаторният механизъм би трябвало да работи по такава формула, че всичко да е балансирано", коментира казуса пред Круб Z Деян Денев от ARPharM. 

За представителите на генеричната индустрия обаче солидарното участие в покриването на преразхода за лекарства в бюджета на здравната каса е напълно неприемлив, защото той не се формира от компаниите в бранша. Генеричната индустрия по правило спестява публични средства, защото произвежда оригинални медикаменти, свалени от патент, които са няколко пъти по-евтини от тези с иновативни молекули. Само в областта на онкологията цените на медикаментите са паднали с цели 90% след навлизането на генеричните аналози и това според индустрията е най-голямото доказателство, че тя няма какво повече да връща на здравната каса.

"От години генеричните компании работят с фиксирани отстъпки и правят компромиси със собствените си печалби, за да предлагат лекарства на ниска цена. Освен това едно от условията за включване на генеричен медикамент в позитивния списък е неговата референтна стойност да представлява 20% от тази на оригиналния продукт в съответната терапевтична група. Отделно цените им са подложени на външно рефериране и трябва да са по-ниски от най-ниските в 17 европейски държави. Това прави медикаментите у нас едни от най-евтините в Европа, но изцяло за сметка на фирмите. Регулациите са толкова тежки, че за последната година и половина над 200 генерични медикамента напуснаха позитивния списък, а част от тях бяха дори изцяло изтеглени от пазара, защото е икономически неизгодно да се предлагат у нас. Ако индустрията бъде натоварена с още ангажименти, пациентите отново ще се върнат на скъпите оригинали, а това ще генерира нови разходи за касата", предупреди за рисковете д-р Евгени Тасовски от Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) в специален коментар за Клуб Z.

За да не се провокират допълнителни проблеми с лекарствоснабдяването, фармацевтичните фирми ще се опитат да постигнат консенсус по въпроса и да предложат схема за финансов контрол на прерадхода за медикаменти, която се подкрепя от цялата индустрия. Изходът от заплетената ситуация е въпрос на преговори със здравното министерство, които ще са на дневен ред поне до второто четене на проекта с промени в Закона за здравното осигуяване в пленарната зала.