Дълговечността на фактически изпълняващия функциите (и.ф.) главен прокурор бе абсолютизирана миналата седмица от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), която остави без разглеждане предложението на министъра на правосъдието за определяне на нов временно изпълняващ функциите. Нееднократно сме посочвали, че пленумът на ВСС е единственият компетентен орган, който може да определи и.ф. Но, както е видно, силата на фактическото у нас явно може да пребори тази на нормативното. Така ВСС прие, че поради липса на изрична регламентация (явно тълкуването по аналогия е начинание сложно), следва да се прилагат правилата за останалите административни ръководители, т.е. правомощието да определи и.ф. е на прокурорската или съдийската колегия.

По време за заседанието на прокурорската колегия (ПК) от 11 март 2026 г. членовете ѝ най-общо аргументираха своето решение да игнорират искането на министъра така: Борислав Боби Сарафов е определен за и.ф. на 16 юни 2026 г. до встъпване на нов главен прокурор като този административен акт е влязъл в сила, стабилен е, не подлежи на промяна и нищо не може да бъде направено, освен ако самият той не е оттеглил своето съгласие. Конкретните изказвания в тази насока са налични в Пълния стенографски протокол № 8 от 11 март 2026 г. и изглеждат така:

  • „няма предмет, който да има правна стойност и съответно валидно да може да породи определени действия, които са свързани с преразглеждане на вече решен от ПК въпрос“, „при определени предпоставки ПК би могла да издаде нов административен акт, но тези предпоставки са, хипотетично казвам, евентуално оттегляне на съгласие от страна на изпълняващия функциите, а такова няма, което беше засегнато, или, не дай си боже, други, така да се каже, факти от живота, които могат да прекратят естествено протичането на този мандат“ (Калина Чапкънова);
  • „сезирането, което имаме от министъра на правосъдието (…) се явява недопустимо поради влязъл в сила административен акт, в който ние сме взели решение, с което смятаме, че тази норма не касае въпросното правно положение и възникналите правоотношения“ (Гергана Мутафова);
  • „Господин Сарафов не е оттеглил своето съгласие. И се поставя въпросът как тогава друг да определим за изпълняващ функциите „главен прокурор“ при положение, че той не си е оттеглил своето съгласие? Няма ли да нарушим разпоредбата на чл. 237 в този случай?“ (Пламен Найденов);
  • „това предложение е лишено и от предмет предвид факта, че ние имаме един стабилен административен акт“ (Огнян Дамянов)

Това само по себе си противоречи на всякаква правна и житейска логика, защото въвежда абсурдната хипотеза, при която упражняването на една публична функция с по дефиниция временен характер се оказва практически неограничено във времето и неподвластно на институционална преценка, свеждайки възможността за промяна единствено до едноличното решение на самия „изпълняващ“ и така обезсмисляйки както принципа на мандатност, така и всяка идея за отчетност, законосъобразен контрол и баланс. Освен това обаче това влиза и в пряка колизия с предходния решения на същата тази ПК:

  • така например след като Невена Зартова подаде оставка като административен ръководител – районен прокурор на Софийска районна прокуратура (СРП), ПК на ВСС определи Светлана Димитрова Митова за и.ф. районен прокурор на СРП през февруари 2024 г. „до встъпване в длъжност на нов административен ръководител“. През юли 2025 г. ПК отмени решението си относно Светлана Митова и определи нов и.ф. – Марин Малчев (когото тази година назначи като титуляр);
  • друг пример – ПК определя Емилия Русинова за и.ф. апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София през юни 2024 г., като през май 2025 г. отменя решението си и определя Русинова за и.ф. градски прокурор на Софийска градска прокуратура (където наскоро е назначена за титуляр), а Даниела Попова определя за новия и.ф. апелативен прокурор на АП София; 
  • и за да не дотегнем на читателите – последен пример: ПК на ВСС определя Наталия Димитрова Николова-Бончева за и.ф. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-София през април 2024 г., като само няколко месеца по-късно (през ноември) отменя решението си и определя като и.ф. Христина Петрова Лулчева-Гугуманова като административен ръководител – окръжен прокурор на ОП София (а в началото на тази година я назначи като титуляр).

Посочените примери не просто опровергават тезата за „стабилния“ и непроменим административен акт, а я разобличават като избирателно приложима конструкция, привеждана в действие или пренебрегвана според конкретния казус. В едни случаи ПК без колебание отменя свои решения и определя нови изпълняващи функциите, а в други – внезапно открива непреодолими правни бариери пред същото действие. Подобно поведение не може да бъде обяснено с правото. А ако се използва доводът „ама тук става дума за и.ф. главен прокурор, не просто административен ръководител“, бихме попитали „защо тогава решението не се взе от пленума“?

Най-притеснителното последствие от това е, че „изпълняващ функциите“ вече не означава преходност, а потенциално безсрочно упражняване на власт, лишено от какъвто и да е реален институционален коректив.

Институт за пазарна икономика