Случаят със следенето на българския журналист Христо Грозев е посочен като един от най-ярките примери за нарастваща транснационална репресия срещу журналисти в изгнание и за използване на мрежи в различни държави за натиск и заплахи срещу представители на медиите.

Данните се съдържат в огласения днес доклад на партньорските организации към Платформата за защита на журналистите към Съвета на Европа. Той е озаглавен „Европейски доклад за свободата на медиите - на повратната точка: свобода на медиите 2025“.

Посочен е и случаят с присъдата срещу журналистката Венелина Попова.

В раздела за транснационалната репресия България е спомената във връзка с шпионажа срещу разследващите журналисти Христо Грозев и Роман Доброхотов. Двамата са следени от група български граждани, работещи за Русия, и са били възможна цел на отвличане или покушение.

Докладът разглежда и казуса с журналистката Венелина Попова – дългогодишна кореспондентка на БНР в Стара Загора. Този случай е посочен като пример за проблеми, свързани със съдебен натиск и въздействие върху свободата на изразяване в страната. Той е включен в контекста на по-широката оценка за състоянието на медийната среда в България и рисковете пред журналистите.

България в по-широкия европейски контекст

Докладът отчита, че през 2025 г. натискът върху журналистите в Европа остава висок, включително чрез злоупотреба със съдебни процедури, наблюдение и транснационални заплахи. България е сред страните, разгледани в специалната секция „Страни във фокуса“.

Изтъкната е необходимост от по-ефективна защита на журналистите, гаранции за независимостта на обществените медии и реални механизми срещу безнаказаността при атаки срещу представители на медиите.

Средата в България остава предизвикателна за независимата журналистика въпреки отчетени частични подобрения през последните години.

Политическа поляризация и влияние върху медиите

Медийната среда продължава да бъде белязана от дълбока политическа поляризация, политическо и икономическо влияние върху редакционната работа, както и от управленски и правни дефицити.

Медийният плурализъм е определен като нестабилен. Секторът се характеризира с непрозрачна собственост, силна концентрация и зависимост от ограничен рекламен пазар. Посочва се, че държавната реклама остава непрозрачна и податлива на политизиране, особено на регионално и местно ниво.

Отбелязано е и влиянието на Делян Пеевски като фактор, пораждащ опасения за непряк политически контрол върху части от медийната екосистема. Самият Пеевски е наречен в доклада „санкциониран олигарх“. Пазарната концентрация остава висока. Две големи групи доминират ключови сегменти в излъчването и телекомуникациите.

Сигурност на журналистите и институционален отговор

Сигурността на журналистите е отчетена като умерено подобрена в сравнение с предходни години, но проблемите остават. Физическите нападения са сравнително редки, но се посочват враждебност от страна на политици, онлайн тормоз, включително по полов признак, както и заплахи, свързани с организираната престъпност.

Доверието в правоохранителните органи остава ниско заради бавни и неефективни разследвания и липса на национална система за проследяване на нападения срещу журналисти. Отбелязва се и че България все още не е част от кампанията „Журналистите имат значение“ на Съвета на Европа.

Въпреки че няма потвърдени случаи на използване на шпионски софтуер срещу журналисти, страната е посочена като център за компании за технологии за наблюдение, а има данни, че в миналото са използвани инструменти като „Пегас“.

Съдебен натиск и законодателни рискове

Правните заплахи и делата от типа „шамари“ (SLAPP, или съдебни дела срещу общественото участие) остават сериозен проблем. Злоупотреби със съдебни процедури, често инициирани от влиятелни бизнесмени, политици или съдии, продължават да засягат разследващата журналистика.

Отчетен е и опит през октомври 2025 г. за изменение на Наказателния кодекс, който е предвиждал глоби и до 6 години затвор за публикуване на лична информация без съгласие, без изключение за обществен интерес. Макар впоследствие текстовете да са оттеглени след обществен и международен натиск, случаят е оценен като показателен за крехкостта на напредъка.

Достъп до информация и делото „Венелина Попова“

Достъпът до обществена информация е определен като отслабен поради институционална непрозрачност и пречки при подаването на заявления. Посочено е, че съдебни решения, сред които и присъдата от 2025 г. срещу журналистката Венелина Попова, създават възпиращ ефект върху журналистиката в обществен интерес.

Като допълнителни проблеми се посочват ниското заплащане, несигурните условия на труд, ограничената саморегулация и разпространението на нискокачествени онлайн издания, което подкопава статута на професията и допринася за едно от най-ниските нива на доверие в медиите в ЕС.

Обществените медии и европейското законодателство

БНТ е в продължителен управленски застой заради невъзможност СЕМ. (Очевидно докладът е писан преди Емил Кошлуков да бъде наследен от Милена Милотинова – б.р.) Процесът е допълнително блокиран от съдебни спорове и процедурни обжалвания.

Макар БНТ и БНР да са сред най-доверените източници на информация, тяхната независимост е възпрепятствана от ограничено финансиране, политически натиск и неизвършена регулаторна реформа.

Докладът отбелязва още, че България не е достатъчно подготвена за прилагането на европейския Акт за свобода на медиите (АСМ), който е в сила от август 2025 г. Липсват ясна стратегия, график и цялостен процес за синхронизиране на законодателството.

----

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".