Окръжна прокуратура-София е поискала съдействие от американска партньорска служба и от Европол чрез националния ни представител в Евроджъст във връзка с разследването по случая „Петрохан“ - тройната смърт при хижата и откритите впоследствие три тела в кемпер под връх Околчица.

Двете писма са изпратени от наблюдаващия прокурор с цел „всестранно и пълно изясняване на обективната истина“. В хода на разследването като веществени доказателства са приобщени различни електронни устройства - телефони, компютри и други носители на информация, които вече са предоставени за експертиза в Националния институт по криминалистика към МВР.

Искането до американската служба е за експертна помощ при извличането на цялата възможна информация от иззетите устройства. Паралелно с това от Евроджъст е поискано съдействие за обсъждане на евентуална експертна помощ от Европол, включително анализи, свързани с дейността на шестимата починали българи на територията на Мексико - пребиваване, имоти, превозни средства, регистрации и евентуални криминалистични данни.

Защо се стига до американска помощ?

Когато става дума за смартфони от най-популярния бранд - iPhone, разследванията често се сблъскват със сериозни технологични бариери. Apple от години поддържа политика на силно криптиране на устройствата си. Данните в техните iPhone-и са защитени със система за хардуерно и софтуерно криптиране, при която ключът е обвързан със самото устройство и с кода за достъп на потребителя.

След 2014 г. Apple въведе т.нар. „end-to-end“ криптиране по подразбиране, при което компанията не съхранява ключ, с който да отключи съдържанието на телефона вместо потребителя. Това означава, че дори при съдебна заповед Apple не може просто да „предаде“ съдържанието на заключен iPhone, ако не разполага с резервно копие в iCloud.

Най-известният международен казус е от 2016 г., когато ФБР поиска от Apple да съдейства за отключването на iPhone, използван от един от извършителите на терористичния акт в Сан Бернардино. Американските власти настояха компанията да създаде специален софтуер, който да позволи заобикаляне на защитата. Apple отказа с аргумента, че подобен инструмент би създал опасен прецедент и би застрашил сигурността на всички потребители. В крайна сметка ФБР се отказа от съдебната битка, след като използва външен доставчик, който успя да отключи устройството.

Оттогава практиката показва, че при разследвания американските служби или разчитат на съдържание, съхранявано в облака (ако има такова и ако е достъпно със съдебно разрешение), или използват специализирани компании за дигитална криминалистика, които при определени модели и версии на софтуера могат да извличат частична информация.

Не по-различно е отношението на Apple и към властите извън страната, които са се опитали да "пробият" телефони на техни клиенти.

И iPhone-ът на Иванчева създаде главоболия на разследването

Темата за достъпа до мобилни устройства не е нова и за българските разследващи органи. Един от публично известните случаи бе този с бившата кметица на район "Младост" Десислава Иванчева. В хода на разследването срещу нея и заместничката ѝ бяха иззети мобилни телефони, които преминаха през експертизи.

Устройството на Иванчева така и не бе напълно "пробито" от властите - тя отказа да го отвори за тях, а всякакви опити да бъде пробито със стандартните практики на дигиталната криминалистика бяха неуспешни.