ПЕТЪР ТОМОВ

Тампа, Флорида

Като оплитане в собствените лъжи може да се окачестви засичането на Едуард Сноудън в последното му интервю, взето от водещия Джон Оливър за кабелния канал „HBO“. В хода на разговора Оливър попита Сноудън дали е чел документите, за които говори в смелите си и неочаквани разкрития за дейността на шпионските агенции на САЩ. „Колко от тези документи си прочел?“, беше въпросът, в който Едуард се оплете като пате в кълчища. Все пак става дума за 200 000 доклада, които Сноудън задигна от Агенцията за национална сигурност (АНС) и предаде на журналисти в Хонконг. „Аз направих оценка на всички документи в архива“, отвърна Сноудън. „Прочел си всеки поотделно?", парира водещият. „Добре, вникнах в това, което прелистих“, отговори бившият компютърен специалист. „Има разлика между разбиране на това, което е на страниците и прочитането им“, отсече Оливър. „Споделям загрижеността“, се ограничи да отговори Еди.

Джон Оливър има причина да атакува Сноудън, съпоставяйки сегашните му отговори и това, което той заяви за британския вестник „Гардиън“ през юни 2013 г. „Внимателно огледах всеки документ, който разкрих, за да се убедя, че всичко представлява обществен интерес“, посочи Сноудън преди 3 години. „Има категории документи, които може да имат голям ефект. Не ги оповестих, защото моята цел не бе да вредя на определени хора. Целях прозрачност“, добави той. 

А къде са другите секретни документи, които Сноудън не е дал на журналистите Глен Грюнуолд и Лора Питрас. Докато е работел за АНС в Хавай от март 2012 г. до май 2013 г., 31-годишният Едуард Сноудън е задигнал около 200 000 меморандума. Това са секретни информации от категрия 1 и 2, в които подробно се излагат детайли за глобалната разузнавателна мрежа на САЩ. Според източници от американската админстрация Сноудън е откраднал и 1,5 милиона документа от категория 3, които съдържат подробности за потенциала на САЩ и АНС  за кибернетични атаки. Досега не е станало ясно къде са флашките, на които са качвани тези масиви от информация. Сноудън не споменава повече за тях. През октомври 2013 г. Джеймс Райзън от „Ню Йорк таймс“ писа, че бившият технически експерт на ЦРУ е заявил чрез криптирани съобщения в интернет, че „по време на среща в Хонконг е дал на журналисти всички секретни докуементи, които е имал“. По-късно правният съветник на Сноудън, Бен Уизнър заяви, че изнесеното в статията на Райзън не отговаря на истината. 

През май 2014 г. в Москва Сноудън заяви в разговор с водещия на Ен Би Си Брайън Уилямс, че „е унищожил“ всички материали, които е занесъл в Хонконг. За първи път Сноудън заговори за втория масив от данни, когато обясни в интервю за репортерката Лана Лам от „Саут Чайна морнинг нюз“, че става дума за„операционни детайли за специфични компютърни нападения, включително IP адресите, датите на атаките и дали обектите на интерес са още под наблюдение". 

„Не можах по-рано да преценя, че не мога да стоваря голям брой документи без оглед на съдържанието им“, посочи Сноудън в хонконгския вестник. „Трябваше да прегледам всичко, преди да го дам на журналистите. Имах време да се запозная с информацията, която искам да направя достъпна до репортерите във всички страни, за да могат сами да преценят“, твърдеше той преди 3 години. Единадесет дена след това интервю, на 23 юни 2013 г. той отлетя от Хонконг за Москва.

В ново интервю за „Гардиън“ вчера  Сноудън твърди, че в АНС имало практика между военните, които работят за агенцията да се разпространяват голи снимки,  пеленговани в мрежата.  Той освен това посочва, че британските шпионски операции са прониквали най-дълбоко, понеже законите в Обединеното кралство били по-обтекаеми по отношение на личните свободи.  Сноудън дори се увлича да се представи не като обикновен анализатор, а като човек, който е имал много повече власт в АНС. „От човек, който контролираше тези системи, се превърнах в анализатор, който определяше кои групи хора да бъдат следени“, хвали се той.

За три години така и не стана ясно кой в действителност е Едуард Сноудън, колко от бомбастичните му „разкрития“ са истина и колко – фантазия?  Голямата спънка да бъде разобличен Еди като комбинатор (ако наистина е такъв) от класата на Остап Бендер идва от простия факт, че каквото и да каже той се приема за чиста монета просто защото шпионските агенции в САЩ не коментират никога теми, засягащи подмолната им дейност. Нищо чудно след време да се разбере, че Едуард е бил добре замаскиран агент на Службата за външно разузнаване на Русия, задачата, на когото е да пусне на воля ята от „жълти патици“, които да бъдат използвани като димна завеса за маскиране на истинските планове на Кремъл? Кой знае? 

Това не попречи вчера сутринта в Ню Йорк да се появи бронзов бюст на Сноудън, направен от анонимни автори. Той бе издигнат в парк в Бруклин върху една от колоните на мемориалния комплекс в чест на войниците, загинали в британски плен по време на войната за независимост между САЩ и Обединеното кралство през XVIII в.

В продължение на няколко часа бюстът не бе забелязан от никого. В крайна сметка го видял пазач в парка, който незабавно алармирал градската управа. Оттам изпратиха екип, който да демонтира бюста с аргумента, че е издигнат незаконно, без разрешително.