Общественият живот в Куба е драстично ограничен. Автобуси, фериботи и влакове се движат само спорадично. Училища и университети съкращават учебните часове или премахват задължителното присъствие. Държавните служители също трябва да пътуват по-малко – за тях важи четиридневна работна седмица. Персоналът може да бъде пренасочен към критични икономически сектори. Горивото ще се използва приоритетно за здравеопазването и производството на електричество и храни, заяви заместник-премиерът Оскар Перес-Олива по държавната телевизия, цитиран в репортаж на германската тв ARD.

„Това включва и доставката на питейна вода – жизненоважните услуги ще продължат“, добави той.

Има наистина сериозни ограничения в кризата с енергията и храните, призна Перес-Олива. От неговата гледна точка това отчасти е резултат от блокадата на САЩ, но също така и заради „вътрешни дефицити“. Това е рядко признаване на вътрешни причини за социалистическа икономическа криза.

САЩ увеличават натиска върху кубинското правителство

Откакто в началото на януари американската армия отвлече съюзника на Куба Николас Мадуро от Венецуела, Тръмп засили контрола върху кубинската „петролна артерия“. Военна намеса не е нужна – без петрол от Венецуела комунистическата власт скоро ще падне, смятат в САЩ.

Говорителката на Тръмп, Каролайн Левит, заяви директно:

„Кубинското правителство е към края си, близо до колапс. Те трябва да се държат умно пред президента на САЩ.“

Ситуацията в Куба е драматична. Откакто Венецуела спря доставките, почти няма петрол за острова. Няма достатъчно бензин – за него се чака на огромни опашки. Автобусите се движат спорадично, печките и отоплението остават студени. В тази ситуация температурите паднаха до нулата – нещо нечувано за слънчевия остров. Поради липсата на газ много кубинци в Хавана готвят с дървени въглища – последното им спасение.

Мексико в дипломатическа дилема

Мексико е традиционен износител на петрол за Куба, но Доналд Тръмп използва любимото си оръжие и заплашва с допълнителни мита за „нарушители на блокадата“. Дори мексиканската президентка Клаудия Шайнбаум е внимателна:

„Работим дипломатически, за да възстановим доставките на петрол за Куба. Разбира се, не искаме санкции срещу Мексико, но сме в разговори и скоро ще изпратим хуманитарна помощ.“

Хуманитарната помощ е почти толкова важна, колкото петролът: кубинците страдат от остра липса на храна и лекарства. Последствията: недохранване и болести. Някои стоки на неформалния пазар са непосилно скъпи – високата инфлация и „доларизацията“ покачват цените. Кубинското песо е почти без стойност.

Проблем с енергийните доставки

Чести са големите прекъсвания на тока. Дори малкото наличен петрол остава неизползван, когато остарелите електроцентрали спират. Комунистическата партия реагира по няколко линии: засилено използване на възобновяема енергия, помощ от Китай и Виетнам, преговори с Русия, диалог със САЩ.

Президентът Мигел Диас-Канел обвинява САЩ, че искат да задушат Куба чрез петролната блокада, но изпраща и сигнали за диалог:

„Води се психологическа война срещу Куба, с лоша злобна намеса. Куба е готова за диалог със Съединените щати. Но без натиск. Нашата независимост и самоопределение трябва да се уважават. Няма да допуснем намеса във вътрешните ни дела.“

Доналд Тръмп обаче определи десетте милиона кубинци като заплаха за националната сигурност на САЩ и съветва Куба спешно да се съгласи на сделка, преди да е станало „твърде късно“.