Сейф ал Ислам, син на либийския диктатор Муамар Кадафи, е бил убит по време на "пряка конфронтация" с четирима неизвестни въоръжени мъже, които нахлули в дома му, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Въпреки че не заемаше официална длъжност, Сейф ал Ислам беше смятан за най-влиятелната фигура в богатата на петрол северноафриканска страна след баща си Муамар Кадафи, който управляваше в продължение на повече от четири десетилетия.

Той игра ключова роля като основен преговарящ и посредник за освобождаването на българските медици, обвинени в заразяването със СПИН на над 400 деца в болница в Бенгази.

Сейф ал Ислам също ръководеше преговорите за отказването на Либия от оръжията за масово унищожение и договаряше компенсации за семействата на жертвите от атентата срещу полет 103 на Панам над Локърби, Шотландия, през 1988 г., посочва Ройтерс.

Решен да избави Либия от статута й на държава парий, той се ангажира със Запада и се провъзгласи за реформатор, призовавайки за конституция и зачитане на човешките права.

Обучен в Лондонската школа по икономика и владеещ отлично английски език, той някога беше възприеман от много правителства като приемливото, приятелски настроено към Запада лице на Либия.

Но когато през 2011 г. избухна бунт срещу дългото управление на Кадафи, Сейф ал Ислам незабавно избра лоялността към семейството, за да се превърне в архитект на брутално потискане на бунтовниците, които наричаше плъхове.

В интервю за Ройтерс по време на въстанието той каза:

"Ние се борим тук, в Либия, и ще умрем тук, в Либия."

Той предупреди, че ще потекат реки от кръв и правителството ще се бори до последния мъж, жена и куршум.

"Цяла Либия ще бъде унищожена. Ще ни трябват 40 години, за да стигнем до споразумение за това как да управляваме страната, защото днес всеки ще иска да бъде президент или емир и всеки ще иска да управлява страната", каза той.

След като бунтовниците превзеха столицата Триполи, Сейф ал Ислам опита да избяга в съседния Нигер, облечен като бедуин. Милицията на бригадата "Абу Бакър Садик" го залови на пустинен път и го откара с хеликоптер в западния град Зинтан около месец след като баща му беше екзекутиран от бунтовниците.

"Оставам тук. Те ще стрелят с всичките си оръжия по мен в момента, в който изляза навън", каза той в коментар, докато стотици мъже се тълпяха около стар либийски транспортен самолет на военновъздушните сили.

Следващите шест години прекара в затвора в Зинтан. През 2015 г. Сейф ал Ислам беше осъден на смърт чрез разстрел от съд в Триполи за военни престъпления. Две години по-късно обаче е пуунат на свобода по силата на закон за амнистия. 

Сейф ал Ислам приемаше посетители почти всяка седмица и обсъждаше политиката и състоянието на страната. Понякога получаваше подаръци и книги.

Облечен в традиционна либийска роба и тюрбан, той се появи в южния град Сабха през 2021 г., за да подаде кандидатурата си за президентските избори.

Очакваше се да заложи на носталгията по относителната стабилност в Либия преди подкрепеното от НАТО въстание през 2011 г., което свали баща му от власт и доведе до години на хаос и насилие. Кандидатурата му обаче срещна съпротива сред мнозина, които помниха десетилетията издевателства на Кадафи над мирното население.

Казусът с българските медици в Либия

Сейф ал Ислам Кадафи е пряко свързан с делото срещу българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Валя Червеняшка, Валентина Симеонова, Снежана Димитрова и Нася Ненова, лекаря д-р Здравко Георгиев и палестинския медик д-р Ашраф ал Хаджудж – един от най-дългите и драматични международни съдебни казуси с българско участие. Случаят започва през 1999 г., когато шестимата българи са арестувани в Либия и обвинени в умишлено заразяване на над 400 деца с вируса на ХИВ в детската болница в Бенгази. Тези обвинения по-късно са оборени от международната научна общност, тъй като са основани на самопризнания, изтръгнати с насилие.

Сейф ал Ислам се намесва през 2001 г., когато чрез оглавяваната от него фондация „Кадафи“ поема т.нар. наблюдателска роля по делото. В първото си публично изявление пред българска медия той заявява, че ще работи за „изход от ситуацията“ и за предотвратяване на екзекуции, като настоява за диалог между българската и либийската страна. В този период процесът е във фазата на разследване и първи съдебни заседания, а общественото напрежение в Либия около случая е изключително високо.

През следващите години фондацията „Кадафи“ постепенно се утвърждава като посредник между либийските власти, защитата на обвиняемите и международни фактори. По нейно съдействие в съда в Бенгази са допуснати водещи световни експерти по ХИВ/СПИН, сред които проф. Люк Монтание и проф. Виторио Колици. Те представят научни доказателства, че заразяването на децата е започнало преди пристигането на българските медици в болницата – теза, която подкопава основата на обвинението.

Паралелно с това фондацията на Сейф ал Ислам оказва влияние върху условията, при които са държани обвиняемите. В периода 2001–2007 г. сестрите, д-р Георгиев и д-р Ашраф ал Хаджудж са преминавали през различни режими на задържане – от вила извън затвора, през настаняване в Бенгази при относително по-добри условия, до специална къща в рамките на затвора „Джудейда“ в Триполи. Тези промени са резултат от прякото застъпничество на фондацията.

Сейф ал Ислам се ангажира и с разследването на твърденията за насилие при разпитите в началото на делото. По негова линия и с участието на фондацията са образувани производства срещу осем либийски служители, като двама от тях признават за използване на електрошок и други форми на изтезания. Това поставя под сериозно съмнение валидността на самопризнанията, използвани срещу българските медици.

Към 2007 г., когато делото достига финалната си фаза и смъртните присъди вече са постановени от съда в Бенгази, Сейф ал Ислам публично заявява, че фондацията му е сред „основните играчи“ по случая. Той се определя като посредник между либийската държава, семействата на заразените деца, Европейския съюз и българското правителство и уверява, че екзекуции няма да има. В същото време заявява, че присъдите са несправедливи и че делото е тръгнало „в грешна посока“ още от самото начало.

След като на 11 юли 2007 г. Върховният съд на Либия потвърждава смъртните присъди, започва решаващата преговорна фаза. Пет дни по-късно Върховният съвет на съдебните власти заменя наказанието с доживотен затвор – ход, обвързан с финансово споразумение със семействата на заразените деца. В този механизъм участва международен компенсационен фонд, в който влиза и фондацията „Кадафи“, ръководена от Сейф ал Ислам, заедно с либийската държава и европейски институции.

Това решение отваря пътя към трансфера на осъдените в България и на 24 юли 2007 г. те пристигат в София с френски правителствен самолет. Освобождаването им слага край на казус, продължил близо осем години, в който Сейф ал Ислам Кадафи играе ключова роля като неформален посредник и фактор за деескалация, използвал фондацията си като инструмент за натиск, преговори и постигане на окончателната развръзка.