Ще има ли Македония премиер албанец?

Скандалът с подслушванията в съседна Македония е на път да предизвика най-сериозната политически криза в югозападната ни съседка от появата й като независима държава на балканската политическа карта преди близо четвърт век. На прицела на управляващите в скандала с подслушването се оказаха 20 000 граждани, между които е имало 100 журналисти и поне 6 чуждестранни посолства в Скопие. Сред тях и българското. Последното бе съобщено лично от лидера на опозиционния Социалдемократичеки съюз на Македония Зоран Заев, който заяви че е предал на посланика ни в Скопие данни за записите от разговори на български дипломати работещи в съседна Македония.

Какво научихме?

От записите изплуваха доста неприятни истини за „кадровата политика” и назначенията на близки до премиера националист Никола Груевски на важни постове в съдебната система, както и корупционни практики за управлението на ВМРО-ДПМНЕ. Вече втори месец лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз (СДСМ) Зоран Заев оповестява записи на потресаващи разговори между отделните министри, както и на премиера Груевски. От тях става ясно, че правителството му, подпомогнато от директора на Агенцията за сигурност и контраразузнаване Сашо Миялков брутално кадрува в съдебната система на Македония, назначава свои хора по всички етажи на властта, участва в корупционни схеми, а медиите са превърнати в "официоз на Фамилията". Така в югозападната ни съседка наричат близкия кръг до премиера Никола Груевски, които е в центъра на скандала.

Интересното е, както припомнят наблюдателите на политическите процеси в съседна Македония, че за първи път от идването на власт през 2006-а Груевски е изправен пред тежки обвинения, включително и за стигащите на моменти до крайности авторитарни методи на управление, от важни фигури и членове на ВМРО-ДПМНЕ. Сред тях е и известният професор Йове Кекеновски. Той публично призовава за отстраняване на Груевски, не само от партията, но и да му бъде потърсена и отговорност. Кекеновски в момента е член на управляващата формация. Именно той поиска ЕС да изпрати специални прокурори в Македония, които да разследват премиера на страната Груевски за извършените от него престъпления по време на управлението му.

През последните седмици много бързо нараства и популярността на т.нар. "Амстердамска тройка". В нея влизат бившият македонски посланик в САЩ и Холандия и бивш преговорящ за името на Македония с Гърция Никола Димитров, бившият зам.-министър на здравеопазването Владимир Лазаревик и бившият зам.-министър на земеделието Перо Димшоски. Общото между тези влиятелни фигури е, че те са изпълнявали тези длъжности в началния период от управлението на премиера Груевски. В специално послание неотдавна Димитров се закани, че "няма да позволи ВМРО да бъде исторически делегитимирана, поради група хора, които са изгубили политическия компас". Той потърси и политическа отговорност, включително и лична, за виновниците и ги определи така: "Хора, които знаят къде е щабът на ВМРО-ДПМНЕ, но са забравили кои са идеалите и ценностите на ВМРО”.

Димитров обяви че не е чест гост в щаба, но добави че знае, че кога МВР се е превърнало в щаб на партията и е била отменена държавността.

Как реагира властта?

Засега лидерът на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Македония Никола Груевски отказва да коментира и да потвърди или отхвърли автентичността на разпространените телефонни записи, защото това било работа на разследващите, както се изразява самият той. Напротив реакцията му е да отправя все по-тежки обвинения.

Според него опозиционният СДСМ е "шпионин", "слуга на чужди държави", "участник в сценарии за сваляне на властта", и ще "получи жесток отговор".

Всичко това се случва на фона на много тежката медийна обстановка в Македония. Такава е от години. Голяма част от средствата за масово осведомяване са под полицейски и партиен контрол. За това може да се съди и от коментарите в тях, които за СДСМ стигат и до призиви като: "Да ги поставим под тежък камък" или "Да ги няма", "Да отиват в канализацията".

На митинг преди дни в Битоля Груевски каза: "Дойдохме в Битоля, за да канализираме енергията, която тлее в последно време. Това е характерната енергия на ВМРО-ДПМНЕ, от която се страхуват организаторите на разни сценарии за нашата държава. Тя тлее и чака своето време за жесток отговор, разбира се политически. Казвам това, за да не се уплашат прекалено много тези, които ни слушат".

Груевски обаче стигна и по-далеч в разсъжденията си:

„Някой очевидно има други планове за Македония. Някой иска нашата държава и нашият народ да се превърнат в заложници, да отвлече вниманието и да ни насочи към деструкция, провокации, лоши сценарии за унищожаване на институциите и имиджа на страната. Но, ние няма да позволим подобно нещо."

Етническият привкус на скандала

Подобни политически заявки за развой на кризата в Македония могат да поставят на сериозно изпитание стабилността в малката балканска държава. Кризата в Македония може да надхвърли вътрешните граници свързани с процесите в политическия елит и да доведе до сериозен междуетнически проблем. Доказателство за това са изказванията, които идват от местните албански политически кръгове, които се оказаха засегнати индиректно.

В някои от подслушаните телефони записи могат да се чуят разговори между македонските и косовските албански видни политици. Това накара западните дипломати да предприемат серия от сериозни действия за намаляване на щетите от евентуално разрастване на политическата криза. Евродепутатът от Словения и докладчик за Македония в ЕП Иво Вайгъл, бивш югославски министър на външните работи отпреди разпадането на СФРЮ предупреди, че не трябва да подценяваме ставащото в Република Македония. Подобна ситуация според него се е случвала и в недалечното минало на Балканите по време на разпада на бивша Югославия. И изводът е, че в тази част на Балканите нещата започват именно по същия начин.

Вайгъл каза още : "Не искам да правя черни сценарии, но трябва да признаем, че има много открити въпроси. Много тежки думи бяха изречени. Има и омраза".

В дипломатическите среди в Скопие вече все по-открито се говори за връзките на Груевски със съмнителни руски олигарси, включително и с поставения в черния списък Тимченко. Този факт малкото свободни коментатори в Скопие добавят, че съществува икономическа и политическа обвързаност, включваща участието на Сашо Миялков, директор на Управлението за сигурност и контраразузнаване на Република Македония, със сръбския политически елит, както и с кръгове от престъпния и подземен свят.

Какво може да се случи?

Кризата в Македония може да стигне до там, че да доведе до сформирането на преходно правителство с премиер... албанец. Трудно обаче може да се види алтернатива на тази опция. Истината е, че СДСМ се намира в сложен период от собственото си развитие, лидерството на Зоран Заев показва, че формацията не може да предложи никаква стойностна политика и това пролича и на загубените трети поредни парламентарни избори и два президентски вота.

Именно невъзможността партията да се организира и да противодейства на изключително безскрупулния и хитър премиер Груевски, накара Заев да се хвърли в тази битка, не само заради нетърпимото авторитарно управление на страната, но и с неприкритата цел да измие позора от лицето на своята партия заради изборните загуби. Това обаче повишава вярата в неговите способности.

Западните дипломати в Скопие и пратениците от Брюксел изпитват недоверие към Заев, защото той и екипът му не могат да предложат визия за промени и път за развитие на малката балканска държава. Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан посети Македония миналия месец се видя с всички замесени в скандала, а по-късно от Брюксел обяви, че страната е в дълбока политическа криза и тя може да се разреши само в парламента и с участието на всички политически субекти.

Европейската левица и десница, както и дипломатическият корпус в Скопие излязоха с доста неангажиращи препоръки. Евроинтеграцията на Македония буксува много сериозно. Скопие практически е извън евроинтеграционния процес основно заради спора за името с Гърция.

Това положение скоро няма да се промени заради нежеланието на лявоцентристкото правителство на СИРИЗА, Атина да отстъпи от очертаните вече червени линии в спора със Скопие. И заради нежеланието и на Македония да отстъпи. Пред Скопие се очертава сложен период на развитие, а излизане от лабиринта не се вижда на хоризонта.

Въпросителните пред македонското общество не са една или две, но по законите на психологическата допустимост 9-годишното управление на Никола Груевски вече е като воденичен камък на шията му.